Публичният дълг е по-висок и расте по-бързо от прогнозираното преди

Публичният дълг е по-висок и пораства по-бързо от плануваното преди Covid-19 пандемията, движен основно от двете най-големи стопански системи в света - Съединени американски щати и Китай. Това сподели през днешния ден шефът на отдела по фискални въпроси на Международния валутен фонд Витор Гаспар, представен от Reuters.   Прогнозите са, че съотношенията на обществения им дълг към брутния вътрешен артикул (БВП) на 60% от страните ще намалеят до 2028 година, само че забележителен брой огромни стопански системи, в това число Бразилия, Китай и Съединените щати, означават бърз напредък в техните съотношения дълг към Брутният вътрешен продукт.   Гаспар уточни, че световният обществен дълг е скочил до съвсем 100% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, преди да регистрира най-стръмния си спад от 70 години през 2022 година, макар че остава с към 8 процентни пункта над равнището отпреди пандемията.   Вместо да се възстановява, съотношението се чака да стартира да се повишава още веднъж тази година, достигайки 99,6% от Брутният вътрешен продукт през 2028 година, последната година от прогнозния небосвод на МВФ, сподели Гаспар.     „ Има забележителен брой огромни развити стопански системи, огромни нововъзникващи пазарни стопански системи, където съотношението обществен дълг към Брутният вътрешен продукт се чака да пораства бързо и този лист от страни включва Бразилия, Китай, Япония, Южна Африка, Турция, Съединените щати, и Обединеното кралство “, споделя Гаспар пред Reuters. „ И преобладаващото въздействие идва от двете най-големи стопански системи. “   За разлика от това, в разрастващите се страни с ниски приходи нарастването на съотношението на дълга по време на пандемията беше доста умерено и в този момент се чака да спадне до равнищата, планувани преди пандемията през идващите години, разяснява Гаспар. По-строгите бюджетни ограничавания и възходящата продоволствена неустановеност стопираха намаляването на бедността и попречиха на по-нататъшния прогрес към задачите на Организация на обединените нации за стабилно развиване, написа МВФ в своя отчет Fiscal Monitor.     Занапред всички страни би трябвало да съгласуват фискалната и паричната си политика, с цел да се борят с инфлацията и да изградят буфери, които биха могли да се употребяват при положение на рецесия, сподели Гаспар, отбелязвайки, че страните без задоволително буфери биха претърпели по-дълги и по-дълбоки рецесии при положение на рецесия.   Докладът на МВФ предизвестява, че уязвимостта на страните от дълговите отговорности би трябвало да бъде „ първокачествен приоритет “, изключително в разрастващите се страни с ниски приходи, където 39 страни към този момент са в или покрай дългово усложнение.   Неотдавнашните банкови разтърсвания в Съединените щати и Швейцария са нараснали рисковете от разширяваща се финансова рецесия, която ще окаже още по-голям напън върху балансите на обществения бранш, в случай че държавните управления бъдат призовани да оказват помощ, се споделя още в отчета.   За да се предпазят от по-нататъшни и влошаващи се проблеми, регулаторите би трябвало да обмислят подсилване на рамките за ръководство на рецесии и режимите за справяне с проблематични институции.   „ Сред най-лошите вероятни сюжети са тези, при които имате финансова рецесия по едно и също време с рецесия на държавния дълг и това е нещо, наречено „ примката на гибелта “, съгласно Гаспар.    Докато финансовите опасности бяха лимитирани, битката с инфлацията беше най-големият приоритет, сподели той, добавяйки, че по-строгите фискални политики също биха могли да лимитират търсенето, намалявайки нуждата от по-агресивни нараствания на лихвените проценти.