Три истории за опасната агресия у българина - доказателство, че сме болно общество
Простотията върви по хората – малко и тъкмо. Кой няма да се сети за някоя преживелица от деня, която да му потвърди това изказване. Съмнявам се някой да успее да го обори.
Три случки, станали не едновременно, само че близки по проявена безочливост и експанзия, са моите последни доказателства за примитивизма, който не желае да ни пусне или ние не желаеме да се разделим с него... вие преценете.
Побойник на площадката
В началото на септември родители и деца на детска площадка стават очевидци на явно грозни подиуми. Без да има авансово сдърпване, мъж идва и изритва, а след това раздава и пестник на татко на близнаци. Няма дума, няма пояснение, непосредствено силово се работи.
Жената на пострадалия се осмелява да опише всичко това обществено, а след това казусът е докладван и в полицията. В последна сметка излиза наяве, че побойникът е търсил разпра с мъж, който е блъснал детето му. Синът пък със забавяне предизвестява, че е станало комплициране и не това е индивидът.
Каквото и обаче да е обяснението, по този начин ли даваме образец на децата си? Да се разправяме физически със създалата се проблематична обстановка? Да не потърсим и чуем другото мнение? Да не се опитат и двете страни да обяснят от кое място е зародило недоразумението? И още повече, родителите са длъжни да преценяват държанието си пред по-малките. Тук опрощение не може да има.
Кървава неделя в Пловдив
Втората преживелица към този момент е за деца, което още веднъж би трябвало да ни накара да се замислим по какъв начин в действителност ги възпитаваме и какво държание демонстрираме пред тях.
Група младежи взема решение да се самоорганизира в Инстаграм и да нападна безусловно други младежи, които имат белезите на друга полова ориентировка.
Като шпицкоманда се стартира циркулиране из центъра, където в градския парк по външни белези се стартира гонение на другите. Стига се до грозни физически конфликти. Крясъци отекват във въздуха. Има и потърпевши, чиито фотоси по-късно се появиха в обществените мрежи и гледката в действителност е потресаваща. На полицията пък й би трябвало малко време, с цел да разбере какво става и да овладее обстановката. Проблем е, че конфликтът не е пресечен внезапно, по този начин възприятието за безотговорност кара нападателите да тръгнат и към пл. Съединение, по разказите на очевидци, където също търсят разпра с разнообразни.
Психолози разясниха тези дни в телевизионния ефир, че в тийнейджърските години настъпват съществени психически обърквания и младежите мъчно овладяват импулсите. Те изначално отхвърлят другите. Добре, само че не би трябвало някой да приказва с тези млади, комплицирани хора, да им каже, че външният тип, благосъстоянието, сексуалността, работата, образованието и така нататък не би трябвало да ни разделя. Да, има неща, по които всички се разграничават, само че е въпрос на емпатия, на схващане и на приемане едни други. И нещо доста значимо, никой не би трябвало да се приема насериозно за съдник на другия.
Обаче неверните сигнали на възрастните тук също са мотив да се одобри, че и реакциите на децата ще са тотално рискови след време.
Именно в Пловдив бяха изключително дейни против Стратегията за детето и приемането на Инстанбулската спогодба. Именно там се развяваха огромни плакати на младото българско семейство, което трябвало да бъде обичайно. Ами то и в общественото пространство има толкоз омразно слово, че чак към този момент не ни прави усещане.
Ами в центъра на София се веят бесилки, мятат се яйца и домати по публични здания, приказва се за затвори и се разнасят бухалки. Еми, да не се учудваме, че и през днешния ден младежите ни вървят на тумби и раздават „ правораздаване “.
Междусъседски войни
В третата преживелица, за благополучие, няма физическо принуждение. Тя обаче носи също демонстрация на експанзия.
За пререканията сред съседи може да се написа доста, изключително в нашите географски ширини.
Едно време в блока имаше баби, които враждуваха между тях и си оставяха развалена храна пред вратите или пък въртяха злословия една за друга. В някаква степен беше като епизод от комедиен сериал и беше даже занимателно. Когато обаче става въпрос за съзнателно увреждане на собствеността към този момент нещата малко загрубяват. Става въпрос за прословутото чупене или драскане на коли. Е, на кой не му се е случвало, ще кажете! А, де, точно тъй като е толкоз постоянно се случва, би трябвало ли да се примиряване.
Млад баща, забележете и тук става въпрос за татко, който закъсняващ от работа, бързащ да прибере детето си от градина, не съумява да паркира пред блока, в който живее. Паркира на отсрещна улица. Ама какво си мисли? Дръзнал ми да паркира на непознато място? Еми, от злочестина. Само за една нощ. Е, да, но на идващия ден си намира колата свиреп надраскана. Та, този татко ще би трябвало да даде сериозна сума, в случай че желае да оправи вредата, вместо да заведе детето си на отмора. Защо? Еми, тъй като някой е решил да се изживява като феодал, настоявайки, че „ паркомястото ми е по-добро от паркомястото ти “.
Толкова ли да сме нетърпили един към различен, да ни е писнало да поддържаме връзка, да обсъждаме или просто да разберем другия, че се постановат такива дейности? Изводите оставяме на вас.
Три случки, станали не едновременно, само че близки по проявена безочливост и експанзия, са моите последни доказателства за примитивизма, който не желае да ни пусне или ние не желаеме да се разделим с него... вие преценете.
Побойник на площадката
В началото на септември родители и деца на детска площадка стават очевидци на явно грозни подиуми. Без да има авансово сдърпване, мъж идва и изритва, а след това раздава и пестник на татко на близнаци. Няма дума, няма пояснение, непосредствено силово се работи.
Жената на пострадалия се осмелява да опише всичко това обществено, а след това казусът е докладван и в полицията. В последна сметка излиза наяве, че побойникът е търсил разпра с мъж, който е блъснал детето му. Синът пък със забавяне предизвестява, че е станало комплициране и не това е индивидът.
Каквото и обаче да е обяснението, по този начин ли даваме образец на децата си? Да се разправяме физически със създалата се проблематична обстановка? Да не потърсим и чуем другото мнение? Да не се опитат и двете страни да обяснят от кое място е зародило недоразумението? И още повече, родителите са длъжни да преценяват държанието си пред по-малките. Тук опрощение не може да има.
Кървава неделя в Пловдив
Втората преживелица към този момент е за деца, което още веднъж би трябвало да ни накара да се замислим по какъв начин в действителност ги възпитаваме и какво държание демонстрираме пред тях.
Група младежи взема решение да се самоорганизира в Инстаграм и да нападна безусловно други младежи, които имат белезите на друга полова ориентировка.
Като шпицкоманда се стартира циркулиране из центъра, където в градския парк по външни белези се стартира гонение на другите. Стига се до грозни физически конфликти. Крясъци отекват във въздуха. Има и потърпевши, чиито фотоси по-късно се появиха в обществените мрежи и гледката в действителност е потресаваща. На полицията пък й би трябвало малко време, с цел да разбере какво става и да овладее обстановката. Проблем е, че конфликтът не е пресечен внезапно, по този начин възприятието за безотговорност кара нападателите да тръгнат и към пл. Съединение, по разказите на очевидци, където също търсят разпра с разнообразни.
Психолози разясниха тези дни в телевизионния ефир, че в тийнейджърските години настъпват съществени психически обърквания и младежите мъчно овладяват импулсите. Те изначално отхвърлят другите. Добре, само че не би трябвало някой да приказва с тези млади, комплицирани хора, да им каже, че външният тип, благосъстоянието, сексуалността, работата, образованието и така нататък не би трябвало да ни разделя. Да, има неща, по които всички се разграничават, само че е въпрос на емпатия, на схващане и на приемане едни други. И нещо доста значимо, никой не би трябвало да се приема насериозно за съдник на другия.
Обаче неверните сигнали на възрастните тук също са мотив да се одобри, че и реакциите на децата ще са тотално рискови след време.
Именно в Пловдив бяха изключително дейни против Стратегията за детето и приемането на Инстанбулската спогодба. Именно там се развяваха огромни плакати на младото българско семейство, което трябвало да бъде обичайно. Ами то и в общественото пространство има толкоз омразно слово, че чак към този момент не ни прави усещане.
Ами в центъра на София се веят бесилки, мятат се яйца и домати по публични здания, приказва се за затвори и се разнасят бухалки. Еми, да не се учудваме, че и през днешния ден младежите ни вървят на тумби и раздават „ правораздаване “.
Междусъседски войни
В третата преживелица, за благополучие, няма физическо принуждение. Тя обаче носи също демонстрация на експанзия.
За пререканията сред съседи може да се написа доста, изключително в нашите географски ширини.
Едно време в блока имаше баби, които враждуваха между тях и си оставяха развалена храна пред вратите или пък въртяха злословия една за друга. В някаква степен беше като епизод от комедиен сериал и беше даже занимателно. Когато обаче става въпрос за съзнателно увреждане на собствеността към този момент нещата малко загрубяват. Става въпрос за прословутото чупене или драскане на коли. Е, на кой не му се е случвало, ще кажете! А, де, точно тъй като е толкоз постоянно се случва, би трябвало ли да се примиряване.
Млад баща, забележете и тук става въпрос за татко, който закъсняващ от работа, бързащ да прибере детето си от градина, не съумява да паркира пред блока, в който живее. Паркира на отсрещна улица. Ама какво си мисли? Дръзнал ми да паркира на непознато място? Еми, от злочестина. Само за една нощ. Е, да, но на идващия ден си намира колата свиреп надраскана. Та, този татко ще би трябвало да даде сериозна сума, в случай че желае да оправи вредата, вместо да заведе детето си на отмора. Защо? Еми, тъй като някой е решил да се изживява като феодал, настоявайки, че „ паркомястото ми е по-добро от паркомястото ти “.
Толкова ли да сме нетърпили един към различен, да ни е писнало да поддържаме връзка, да обсъждаме или просто да разберем другия, че се постановат такива дейности? Изводите оставяме на вас.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ