Тодор Кесимов: Ценовата регулация прави трудно поддържането на структури на фармацевтичните компании в България
Профил: Тодор Кесимов е шеф на " Такеда България ". Постъпва в Takeda през 2012 година, като заема разнообразни позиции в региона на финансите и логистиката както в представителството на Takeda в България, по този начин и с отговорности за разнообразни прилежащи страни. В интервала 2017-2018 година господин Кесимов е началник на финансовия отдел на компанията за Балканския полуостров. От началото на 2018 година поема поста шеф на представителството на Takeda в България. След придобиването на Shire от Takeda господин Кесимов оглавява обединената компания " Такеда България ". Понастоящем от 1 януари 2023 година е шеф и на Takeda в Румъния. От 2023 година е заместник-председател на управителния съвет на Японско-българска бизнес асоциация, а от 2021 е член на управителния съвет на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ArPharm), като през 2023 година става и негов ръководител.
През тази година дефицитът на медикаменти се обрисува като основна тематика. Пак в този ред е и фактът, че доста медикаменти и компании не престават да напущат България. Какви са главните аргументи за това съгласно вас и каква е рецептата да се преодолее ?
- Причините могат да бъдат разнообразни и те обрисуват един много сериозен проблем изобщо в България по отношение на дефицита. Да стартираме от най-сериозната причина. Това е ниското ценообразуване в България. Ние имаме законов текст, съгласно който цената, която би трябвало да бъде записана на българския пазар, би трябвало да бъде най-ниската от кошница от 10 страни в Европейския съюз с най-ниски цени. Бидейки с най-ниската от най-ниските цени, това автоматизирано прави продуктите атрактивни за експорт отвън България. Това е причина за краткотраен дефицит. Той, несъмнено, може също да бъде свързан от индустриални проблеми, от свръхпотребление в избрани моменти и сезони, като това са напълно всекидневни и преодолими проблеми. Но главният фактор за дълготрайната липса на дадени лекарства на пазара е най-ниската цена, която продължава да бъде такава от години. Към това мога да прибавя и отстъпките, които се дават наложително на здравната каса. Така цялостната ценова регулация стана толкоз тежка, че е все по-трудно да поддържаме структури на българския пазар. Въпрос на време е да се случват неподходящи събития. От позиция на фирмите България не е от най-приоритетните пазари. Ние сме дребен и сложен, безценен и нерешителен пазар, на който липсва предвидимост и всичко това води до някои по-тежки решения, които фирмите би трябвало да вземат. А това е една доста притеснителна наклонност и като статистика, и като известност за страната. Тук желая да допълня, че също така няма и диференцирани правила за другите категории артикули - както във връзка с достъп, по този начин и във връзка с ценова регулация. Ще дам образец с имуноглобулините и медикаментите за редки заболявания. Независимо дали лекарството е за рядко заболяване, от какво е създадено, дали е създадено от плазма, както в тази ситуация, регулацията у нас е една и съща. Едно и също е ценовото рефериране, до момента в който в останалите страни регистрират спецификата на продукта и изискванията стават несравними. Получава се по този начин, че цената в България става голословно ниска и от една страна, централите принуждават фирмите да изтеглят лекарството, а въпреки това, даже и да остане на пазара, то бива изнасяно по един или различен метод поради ниската цена.
Според вас би трябвало ли да се промени законовият текст и изобщо целият механизъм на ценообразуване на медикаментите? Също по този начин би трябвало ли да има промени в механизма за предвидимост и резистентност на бюджета на НЗОК, по който се събират отстъпки от фирмите?
- Със сигурност би трябвало да има някаква уравновесена смяна. Тя няма по какъв начин да бъде внезапна и би трябвало включва разговор сред институциите и бизнеса. Явно в случай че правилото за най-ниската цена на медикаментите в България не бъде променено, няма по какъв начин да си мислим, че ще решим казуса с отдръпването и дефицита на медикаменти. Това не е сполучлив и резистентен модел. Мисля, че е добър вид да запазим кошницата от страни за съпоставяне на цените, само че пък да заложим различен параметър на съпоставяне - да вземем за пример междинната от най-ниските три или различен брой. Това ще даде опция да бъде избегната опцията да попадаме в изключенията с най-ниски цени и ще се получи балансиране на цените. В никакъв случай обаче не би трябвало да се стига това да бъде за сметка на доплащането от страна на пациента и той да покрива разликата от личния си джоб.
Реклама
Механизмът на здравната каса също не би трябвало да продължава да работи по същия метод като до момента. Ако съберем всички отстъпки, които сега промишлеността заплаща на здравната каса, те стигат 24% от заплащанията й за медикаменти. През тази година стигаме 400 милиона лв.. Прогнозата е през идната година този % да стигне 28-30%, което към този момент е следващият връх на нестабилност. Това е структуроопределящо и изобщо определящо бъдещето на наличието на фирмите на българския пазар, както и за лекарствоснабдяването.
С какво би трябвало да бъде заменен механизмът съгласно вас?
- В България институциите постоянно се стремят да понижат разхода, който даже не всеки път е привързан с най-хубавата и ефикасна терапия, която би трябвало да се предпише. Много постоянно никой не обръща внимание на успеваемостта на лечението. Ние като промишленост нееднократно сме предложили партньорски да спомагаме за внасяне на оптимизации в този механизъм или способи за понижаване на въздействието му върху фирмите, тъй като имаме вяра, че би трябвало да се търси разговор сред нас като промишленост и институциите, с цел да се стигне до най-хубавото и уравновесено решение. Промяна обаче, е наложителна, тъй като моделът ще се " счупи " скоро - в случай че не тази, то през някоя от идните години. Като образец през идната година отстъпките от промишлеността ще доближат 600 млн. лева, което е в действителност непостижимо.
Може би би трябвало да се намерения и за усилване на контролните механизми от страна на НЗОК. Може би от помощ ще бъде и електронната рецепта. Използването на СЕСПА също е вид, в случай че тя работи по-ефективно и обхване оптимален брой артикули, а освен тези, които се покриват от здравната каса.
Как се отнасяте към концепцията лекарите и фармацевтите да имат цялостна информация за наличностите?
- Трудно ми е да дам съответен отговор, само че истината е, че би трябвало да се спазят два правилото. Единият е на осведоменост, т.е. оптимално да имаме осведоменост по веригата лекари, фармацевти, търговци на едро, търговци на дребно, вносители и производители и да се вземе решение по какъв начин тъкмо може да се промени системата.
Реклама
Другият принцип е бистрота. Никой не бяга от нея, естествено, в границите на допустимото от закона, защото въпреки всичко има специфики, които не могат да бъдат оповестявани. Но като се спазят двата правилото, в последна сметка ще реализираме това пациентът да не страда поради проблем по веригата.
Стана доста настояща тематиката за заплащането на онколекарствата на лечебните заведения. Какъв е най-хубавият вид за това съгласно вас?
- На първо място се веселя, че избегнахме една рецесия, която беше на ръба да се случи при започване на ноември, като беше предпазен публичният интерес и се избегна това хиляди пациенти да останат без терапия поради законовия текст, който беше деен тогава. Радвам се, че народните представители в действителност одобриха смяна, в която удължиха периода до февруари. Като промишленост ние считаме, че би трябвало да има рамково съглашение с Министерство на здравеопазването, което може да организира публични поръчки за онколекарствата, само че това е по-скоро дълготрайно решение, при което цената ще бъде контрактувана централно и няма да има флуктуации в нея сред лечебните заведения. Видяхме, че здравната каса е плащала едно лекарство в едно лечебно заведение в пъти над цената, която е заплащана в друго лечебно заведение. В кратковременен проект решението, към което се сплотяваме като промишленост, е за интервала, в който няма такова настоящо съглашение, да се вкара оптималната болнична цена на лекарствените артикули, която НЗОК да заплаща отвън цената на оказаните медицински услуги, основана обаче на средноаритметична стойност на единица интензивно вещество, изчислена на база избран брой най-ниски цени за съответните лекарствени артикули, реализирани в договорите за социална поръчка за доставка на лекарствени артикули за интервал от три месеца обратно. С други думи, референтни да не бъдат фактурни цени, а тези, достигнати в публичната поръчка и контрактувани сред лечебните заведения и дистрибутора в контракта. Причината е, че може да бъде контрактувана цена Х, само че по-късно имаме нулеви цени, имаме доста по-ниски цени, имаме подарени опаковки. Тогава до някаква степен ще се преодолеят промените в цените на онколекарствата от месец за месец. Информацията за контрактуваните по Закон за обществените поръчки цени в лечебните заведения е обществена и транспарантна и би могла да бъде събрана.
Когато приказваме за персонализирана медицина, какви съгласно вас са най-подходящите способи медикаменти като вашите да бъдат по-широко налични за пациентите?
- Когато приказваме за персонализирана медицина, може би би трябвало да стартираме с диагностиката, която е огромен проблем в България. Когато приказвам за диагностика, изключително в редките болести, където ние сме главно показани, може би ще би трябвало да засегна и казуса с това, че България е на последно място в Европейски Съюз по обсег на болесттите още в неонаталния скрининг. Ние сме на дъното със единствено три болести, включени в наложителния пакет, който се покрива от страната и който е наложителен. Както знаете, редките болести са с неспецифични признаци. Лекарите не са задоволително осведомени с тях, на пациентите от време на време е мъчно да разпознават и самите признаци и доста късно стигат до доктор. Имаме закъснение при слагането на диагноза от над 10 години. Знаем за някои фрапантни случаи за сложена диагноза след 30 години и наскоро 65-годишна жена беше диагностицирана с рядко заболяване.
Важно е да се означи, че 75% от тези болести са генетични, т. е. те са вродени, човек ги носи, даже да не прояви признаци дълго време. Ако диагнозата се забави прекомерно дълго, пациентът може и да не я доживее или може да живее в доста тежко положение, до момента в който разбере от какво е болен. Заради това е значимо да се замислим за опцията за разкриване на лечими генетични болести от самото раждане. Реално видяно, методологията за скрининг на избрани видове болести е една и съща - с една капка кръв могат да се тестват доста повече болести, стига да имаш нужната инсталация и глоба от страната да го направиш. Не е мъчно това да се случи. Извън неонаталния скрининг имаме и още един проблем, още веднъж в редките болести. Дори когато лечението е налична, от време на време достъпът й до пациентите се забавя по ред административни аргументи. Говоря за включване на болесттите в листата на редките болести, в листата на касата на болести, за чието домашно лекуване тя заплаща. След това имаме и нов развой, който би трябвало да се започва с оценка на здравните технологии, договарянията с касата, включването в Позитивния лекарствен лист, и това може да се забави с години за лекарство за рядко заболяване с дребен брой пациенти, което постоянно е доста скъпо заради спецификата на болестта, по-бавно набира нужния по нашия закон брой страни, в които да е реимбурсирано, и т.н.
През тази година дефицитът на медикаменти се обрисува като основна тематика. Пак в този ред е и фактът, че доста медикаменти и компании не престават да напущат България. Какви са главните аргументи за това съгласно вас и каква е рецептата да се преодолее ?
- Причините могат да бъдат разнообразни и те обрисуват един много сериозен проблем изобщо в България по отношение на дефицита. Да стартираме от най-сериозната причина. Това е ниското ценообразуване в България. Ние имаме законов текст, съгласно който цената, която би трябвало да бъде записана на българския пазар, би трябвало да бъде най-ниската от кошница от 10 страни в Европейския съюз с най-ниски цени. Бидейки с най-ниската от най-ниските цени, това автоматизирано прави продуктите атрактивни за експорт отвън България. Това е причина за краткотраен дефицит. Той, несъмнено, може също да бъде свързан от индустриални проблеми, от свръхпотребление в избрани моменти и сезони, като това са напълно всекидневни и преодолими проблеми. Но главният фактор за дълготрайната липса на дадени лекарства на пазара е най-ниската цена, която продължава да бъде такава от години. Към това мога да прибавя и отстъпките, които се дават наложително на здравната каса. Така цялостната ценова регулация стана толкоз тежка, че е все по-трудно да поддържаме структури на българския пазар. Въпрос на време е да се случват неподходящи събития. От позиция на фирмите България не е от най-приоритетните пазари. Ние сме дребен и сложен, безценен и нерешителен пазар, на който липсва предвидимост и всичко това води до някои по-тежки решения, които фирмите би трябвало да вземат. А това е една доста притеснителна наклонност и като статистика, и като известност за страната. Тук желая да допълня, че също така няма и диференцирани правила за другите категории артикули - както във връзка с достъп, по този начин и във връзка с ценова регулация. Ще дам образец с имуноглобулините и медикаментите за редки заболявания. Независимо дали лекарството е за рядко заболяване, от какво е създадено, дали е създадено от плазма, както в тази ситуация, регулацията у нас е една и съща. Едно и също е ценовото рефериране, до момента в който в останалите страни регистрират спецификата на продукта и изискванията стават несравними. Получава се по този начин, че цената в България става голословно ниска и от една страна, централите принуждават фирмите да изтеглят лекарството, а въпреки това, даже и да остане на пазара, то бива изнасяно по един или различен метод поради ниската цена.
Според вас би трябвало ли да се промени законовият текст и изобщо целият механизъм на ценообразуване на медикаментите? Също по този начин би трябвало ли да има промени в механизма за предвидимост и резистентност на бюджета на НЗОК, по който се събират отстъпки от фирмите?
- Със сигурност би трябвало да има някаква уравновесена смяна. Тя няма по какъв начин да бъде внезапна и би трябвало включва разговор сред институциите и бизнеса. Явно в случай че правилото за най-ниската цена на медикаментите в България не бъде променено, няма по какъв начин да си мислим, че ще решим казуса с отдръпването и дефицита на медикаменти. Това не е сполучлив и резистентен модел. Мисля, че е добър вид да запазим кошницата от страни за съпоставяне на цените, само че пък да заложим различен параметър на съпоставяне - да вземем за пример междинната от най-ниските три или различен брой. Това ще даде опция да бъде избегната опцията да попадаме в изключенията с най-ниски цени и ще се получи балансиране на цените. В никакъв случай обаче не би трябвало да се стига това да бъде за сметка на доплащането от страна на пациента и той да покрива разликата от личния си джоб.
Реклама
Механизмът на здравната каса също не би трябвало да продължава да работи по същия метод като до момента. Ако съберем всички отстъпки, които сега промишлеността заплаща на здравната каса, те стигат 24% от заплащанията й за медикаменти. През тази година стигаме 400 милиона лв.. Прогнозата е през идната година този % да стигне 28-30%, което към този момент е следващият връх на нестабилност. Това е структуроопределящо и изобщо определящо бъдещето на наличието на фирмите на българския пазар, както и за лекарствоснабдяването.
С какво би трябвало да бъде заменен механизмът съгласно вас?
- В България институциите постоянно се стремят да понижат разхода, който даже не всеки път е привързан с най-хубавата и ефикасна терапия, която би трябвало да се предпише. Много постоянно никой не обръща внимание на успеваемостта на лечението. Ние като промишленост нееднократно сме предложили партньорски да спомагаме за внасяне на оптимизации в този механизъм или способи за понижаване на въздействието му върху фирмите, тъй като имаме вяра, че би трябвало да се търси разговор сред нас като промишленост и институциите, с цел да се стигне до най-хубавото и уравновесено решение. Промяна обаче, е наложителна, тъй като моделът ще се " счупи " скоро - в случай че не тази, то през някоя от идните години. Като образец през идната година отстъпките от промишлеността ще доближат 600 млн. лева, което е в действителност непостижимо.
Може би би трябвало да се намерения и за усилване на контролните механизми от страна на НЗОК. Може би от помощ ще бъде и електронната рецепта. Използването на СЕСПА също е вид, в случай че тя работи по-ефективно и обхване оптимален брой артикули, а освен тези, които се покриват от здравната каса.
Как се отнасяте към концепцията лекарите и фармацевтите да имат цялостна информация за наличностите?
- Трудно ми е да дам съответен отговор, само че истината е, че би трябвало да се спазят два правилото. Единият е на осведоменост, т.е. оптимално да имаме осведоменост по веригата лекари, фармацевти, търговци на едро, търговци на дребно, вносители и производители и да се вземе решение по какъв начин тъкмо може да се промени системата.
Реклама
Другият принцип е бистрота. Никой не бяга от нея, естествено, в границите на допустимото от закона, защото въпреки всичко има специфики, които не могат да бъдат оповестявани. Но като се спазят двата правилото, в последна сметка ще реализираме това пациентът да не страда поради проблем по веригата.
Стана доста настояща тематиката за заплащането на онколекарствата на лечебните заведения. Какъв е най-хубавият вид за това съгласно вас?
- На първо място се веселя, че избегнахме една рецесия, която беше на ръба да се случи при започване на ноември, като беше предпазен публичният интерес и се избегна това хиляди пациенти да останат без терапия поради законовия текст, който беше деен тогава. Радвам се, че народните представители в действителност одобриха смяна, в която удължиха периода до февруари. Като промишленост ние считаме, че би трябвало да има рамково съглашение с Министерство на здравеопазването, което може да организира публични поръчки за онколекарствата, само че това е по-скоро дълготрайно решение, при което цената ще бъде контрактувана централно и няма да има флуктуации в нея сред лечебните заведения. Видяхме, че здравната каса е плащала едно лекарство в едно лечебно заведение в пъти над цената, която е заплащана в друго лечебно заведение. В кратковременен проект решението, към което се сплотяваме като промишленост, е за интервала, в който няма такова настоящо съглашение, да се вкара оптималната болнична цена на лекарствените артикули, която НЗОК да заплаща отвън цената на оказаните медицински услуги, основана обаче на средноаритметична стойност на единица интензивно вещество, изчислена на база избран брой най-ниски цени за съответните лекарствени артикули, реализирани в договорите за социална поръчка за доставка на лекарствени артикули за интервал от три месеца обратно. С други думи, референтни да не бъдат фактурни цени, а тези, достигнати в публичната поръчка и контрактувани сред лечебните заведения и дистрибутора в контракта. Причината е, че може да бъде контрактувана цена Х, само че по-късно имаме нулеви цени, имаме доста по-ниски цени, имаме подарени опаковки. Тогава до някаква степен ще се преодолеят промените в цените на онколекарствата от месец за месец. Информацията за контрактуваните по Закон за обществените поръчки цени в лечебните заведения е обществена и транспарантна и би могла да бъде събрана.
Когато приказваме за персонализирана медицина, какви съгласно вас са най-подходящите способи медикаменти като вашите да бъдат по-широко налични за пациентите?
- Когато приказваме за персонализирана медицина, може би би трябвало да стартираме с диагностиката, която е огромен проблем в България. Когато приказвам за диагностика, изключително в редките болести, където ние сме главно показани, може би ще би трябвало да засегна и казуса с това, че България е на последно място в Европейски Съюз по обсег на болесттите още в неонаталния скрининг. Ние сме на дъното със единствено три болести, включени в наложителния пакет, който се покрива от страната и който е наложителен. Както знаете, редките болести са с неспецифични признаци. Лекарите не са задоволително осведомени с тях, на пациентите от време на време е мъчно да разпознават и самите признаци и доста късно стигат до доктор. Имаме закъснение при слагането на диагноза от над 10 години. Знаем за някои фрапантни случаи за сложена диагноза след 30 години и наскоро 65-годишна жена беше диагностицирана с рядко заболяване.
Важно е да се означи, че 75% от тези болести са генетични, т. е. те са вродени, човек ги носи, даже да не прояви признаци дълго време. Ако диагнозата се забави прекомерно дълго, пациентът може и да не я доживее или може да живее в доста тежко положение, до момента в който разбере от какво е болен. Заради това е значимо да се замислим за опцията за разкриване на лечими генетични болести от самото раждане. Реално видяно, методологията за скрининг на избрани видове болести е една и съща - с една капка кръв могат да се тестват доста повече болести, стига да имаш нужната инсталация и глоба от страната да го направиш. Не е мъчно това да се случи. Извън неонаталния скрининг имаме и още един проблем, още веднъж в редките болести. Дори когато лечението е налична, от време на време достъпът й до пациентите се забавя по ред административни аргументи. Говоря за включване на болесттите в листата на редките болести, в листата на касата на болести, за чието домашно лекуване тя заплаща. След това имаме и нов развой, който би трябвало да се започва с оценка на здравните технологии, договарянията с касата, включването в Позитивния лекарствен лист, и това може да се забави с години за лекарство за рядко заболяване с дребен брой пациенти, което постоянно е доста скъпо заради спецификата на болестта, по-бавно набира нужния по нашия закон брой страни, в които да е реимбурсирано, и т.н.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ