Проф. Георги Фотев*Модерният човек се ражда в празнотата. След смъртта

Проф. Георги Фотев*

Модерният човек се ражда в празнотата. След гибелта на Бога. Празнотата идва откакто човек в сърцето си убива Бог. Времето става стопанин на живота. То е бягство от нищото към нищото.

Природата на индивида е дуалистична. Две начала в Едно създание. Човешко и божествено начало. Тленна и нетленна природа. Душевно-духовно и телесно. Естествено и свръхестествено в Едно. Видимо и невидимо. Съществуващото е екзистенция, която е непостижима в безчет избрания, както Бог е оттатък всяко човешко определение.

Покореният от неспирния бяг на времето човек е лекомислен. И може би става все по-повърхностен. Думи, думи, думи… Празни думи. Казват „ Христос Воскресе “ и дават отговор „ Воистину Воскресе “. Но какво значи това? Времето би трябвало да спре. Това желае дълбочинната мисъл. Времето стопира в прекарването на пълнотата.

Възкръсва духът на индивида, божественото в човешката природа!

Времето на тленната човешка природа изтича.

Прекрасното полита във безконечното.

Грозното остава в нищото, в безсмисленото: гибелта е безусловно лишена от смисъл.

* Текстът е оповестен на страницата във Facebook на автора