Продава ли България оръжие на украинците? Премълчава ли се нещо

Продава ли България оръжие на украинците? Премълчава ли се нещо по отношение на българската помощ за Украйна, която одобри Народното събрание? В Емилиян Гебрев приказва за българските оръжия, Украйна и покушението против него.

Емилиян Гебрев е дълготраен прозиводител на българско оръжие. Работи в отбранителната сфера, по личните му думи, от 1979 година. Дъждовни води беседва с него за войната в Украйна и следствието за покушението против него през 2015 година.

Г-н Гебрев, войната в Украйна и позицията на България за военната помощ още веднъж повдигна въпроса дали е допустимо страната ни да изнася оръжия без да знае кой е крайният адресат. Прецизни ли са инспекциите, които институциите вършат? И по какъв начин работи комисията, даваща позволение за експорта на военната продукция?

Г-н Гебрев, войната в Украйна и позицията на България за военната помощ още веднъж повдигна въпроса дали е допустимо страната ни да изнася оръжия без да знае кой е крайният адресат. Прецизни ли са инспекциите, които институциите вършат? И по какъв начин работи комисията, даваща позволение за експорта на военната продукция?

Емилиян Гебрев: България освен знае крайната точка на приемане на оръжията, които изнасяме. Страната ни получава за всяка доставка съответния краен документ, така наречен уверение за осъществена доставка. Изключително прецизно се следи и на кого се продава оръжие, както и дали то е получено и следено от страната покупател.

От Минските съглашения насам Украйна не участва в нито един забранителен лист за експорт на оръжия. Същевременно, нашата страна се придържа към това да не изнася непосредствено за Украйна. Минските съглашения не са наложителни, само че България ги съблюдава, с цел да има мир.

Иначе в Европейския съюз има относително идентични правила за експортните и трансферни позволения. Първите са за експорт отвън Европейски Съюз, а при вторите стоката се движи сред страните членки.

Междуведомствената комисия, която споменахте, се състои от седем представители на институции. В тях влизат Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Министерство на защитата, ДАНС и други Те взимат решение по всеки един проблем за експорт. Дори и един от комисията да не е склонен, съответното позволение за експорт не се издава. Страната ни има двустепенна система, междуведомственият съвет, който е към Министерски съвет, контролиращ правата на компаниите за търговия с оръжие и муниции. А комисията е виновна за разрешенията по всяка една договорка и всеки проблем.

Митниците и полицията също играят роля в процеса. Така че няма по какъв начин страната да си затваря очите за каквото и да било в оръжейния износ.

Има ли нещо друго, с изключение на индиректния експорт за Украйна, което да способства за стръмния растеж в експорта на българското оръжие? С какъв брой да вземем за пример набъбнаха продажбите на ЕМКО и " Дунарит ", които Вие контролирате?

Емилиян Гебрев: Аз мога да взема отношение само към предприятията от моята група. За първото тримесечие заводите, които аз управлявам, съвсем не са повишили резултатите си. От второто тримесечие, данните са налични до края на април и още веднъж нямаме фрапантен скок.

Войната стартира на 24 февруари. Ако приемем, че на 25-и може да стартира някакъв документооборот за експорт или трансфер, това би лишило най-малко 10-15 дни. След това идват полицейските позволения за транзитиране на стоката от нашата страна до другата страна - още веднъж най-малко 10 дни, а по закон даже може до 1 месец. Заводите също не могат с магическа пръчка да създават, те си имат съответните потенциали, нужда от съставни елементи, първични материали и други неща. Ако се регистрира растеж, той е или от авансово създадени артикули, които са стояли на склад, или от компании, придобили по една или друга причина продукция от Министерството на защитата или заводите.

Каква е действителната тежеста на символичния спор дали България да оказва военна помощ за Украйна, или не?

Емилиян Гебрев: Основните настоящи лица в тази " драма " бяха новоизгряващи партии. За мен това беше безусловно безсмислено.

България преди към 17 години стана член на НАТО, а преди 15 години - на Европейския съюз. Личното ми мнение е, че имаме избрани задължения, към които би трябвало да се придържаме. Имаме както права, по този начин и отговорности. Да кажем, че Полша и Чехия изискат военна продукция. Ако им откажем, за какво тогава съществува свободното придвижване на артикули и услуги в Европейски Съюз?

За отбранителните артикули в Европейски Съюз се издават така наречен трансферни позволения. След което страната гарант удостоверява приемането на стоките и оттова нататък тя носи отговорността за тях. Не знам за какво беше нужно непрестанно да се приказва за това. България е най-бедната страна в Европейски Съюз. Така и никой не си направи труда да ревизира в положение ли сме да намерим средствата за подкрепяне. Безвъзмездната помощ не съществува, постоянно някой би трябвало да заплати.

Всяка война е не извънредно скъпо наслаждение, ами един извънредно безценен смут.

Парламентът одобри, че България може да прави ремонт на украинска военна техника. В тази мъглява обща дефиниция няма ли нещо, което може да остане прикрито за българското общество?

Емилиян Гебрев: Нашата страна по време на Варшавския контракт е била длъжна да поддържа много добра ремонтна база за военна техника - наша и такава на тогавашните ни сътрудници. С редукцията на армията и бронираните ни машини понижа потенциалът на заводите, които са били виновни за това.

Не мисля, че нещо може да се скрие от обществото. Но съгласно мен занапред следва да се прецизира какво се има поради под това много необятно определение и параметрите не са решени дефинитивно. Но е значимо сходни ремонтни качества да се запазят и след военните дейности, с цел да може армията да се стабилизира.

Основното за сходни поправки са аварийните елементи, съставените елементи и детайлите. Гражданите няма по какъв начин да знаем конкретиката за договореностите, а и не би трябвало. Не съществува Министерство на защитата на която и да е страна, изключително на такава, намираща се във война, която да не желае сходни детайлности да останат конфиденциални.

Преди към десетилетие в български военни фабрики и хранилища стартира серия от съмнителни гърмежи. Чак през 2021 година обаче бяха повдигнати обвинявания за това и публично бе обявено за допустима съветска връзка. Какво е Вашето пояснение за забавянето във времето?

Емилиян Гебрев: Тези неща започнаха доста рано - още в интервала 2009-2010 година. Първият важен сходен случай стана в края на 2011, когато беше взривен склад с муниции на нашата компания. И би трябвало да кажа, че в първия миг страната бе извънредно дейна при изясняването на събитията.

Това продължи до 2012, когато бе намерено невзривило се саботажно устройство. Още тогава стана ясно, че това не е човешка неточност или нещо друго. Но през 2013 прокуратурата приключи делото. Дотогава аз не бях имал взаимоотношения или конфликти с прокуратурата и ми беше необичайно.

През 2014 имаше гърмежи в чешки хранилища, в които имахме наше имущество. Независимо от желанието на чешката страна за изясняване на случая, българската прокуратура не прояви никакъв интерес. За мен това продължи да бъде необичайно, само че и леко тревожно.

През идната година обявихме интереса си към придобиването на русенското военно дружество " Дунарит ". Същата година станаха гърмежи и в различен български боен цех. А през 2015 беше осъществен и терористичният акт против мен, сина ми и комерсиалния шеф на компанията.

С това странните неща не завършиха. Държавата, с цялата си мощност и институционални принадлежности като Министерство на вътрешните работи, ДАНС, Национална агенция за приходите и прокуратурата стартира жестока офанзива против мен, сина ми и компанията.

Взривовете в това време не стопираха. Стигна се до такава степен, че доказателственият материал за единия от гърмежите - във ВМЗ Сопот - бяха унищожени в проверяващата лаборатория на Министерство на вътрешните работи от провокиран пожар. Експлозиите в наши военни фабрики пък не се проверяват въобще.

Прокуратурата се намира в комплициран спор на ползи към Вашия проблем. От една страна, след изявленията на интернационалните медии през 2019 тя бе принудена да признае, че е имало действителен опит за отравянето Ви от чиновници на ГРУ, макар че бе изработен опит казусът да бъде потулен. От друга страна, българското обвиняване е дълготраен политически съдружник на групата, която се опита да Ви изтласка от " Дунарит ". Коя, съгласно Вас, е главната причина да не се работи качествено по следствието за опита за убийството Ви?

Емилиян Гебрев: До 2019 следствието бе спирано няколко пъти. Но вижте, даже и до през днешния ден никой към момента не се е обърнал към Организацията за отбрана от химическите оръжия, с цел да се откри какъв тъкмо е съставът на отровата. Продължава да се пречи за потвърждението на разбора ѝ, направи се всичко допустимо това да не се случи. А това е една от директните връзки с съветските секрети служби. Съществуват някакви странни аргументи, заради които страната не желае да разкрие опита за ликвидиране на български жител.

През годините има задоволително данни за избирателността и отношението на прокуратурата към разнообразни каузи според от ползите на един или различен стопански интерес. Това е основното, а не законността в страната. След промяната на властта в ДАНС съвсем няма промени на по-ниските равнища, настоящите лица по случая са си на място, а прокуратурата, в чиито ръце е следствието, е същата. Такъв е казусът освен по този случай, само че и по стотици други.

Благодарение на проверяващите публицисти в чужбина, управляващите не можаха напълно да прикрият случилото се. Но към този момент 7 години от терористичния акт, следствието на процедура е спряло. Не се сътрудничи с Чехия за възможни връзки със саботажите в двете страни. Прекратено е съдействието и с Англия. И доста други обстоятелства, които навяват на мисълта, че управляващите в интервала 2010 - 2021 са изпълнявали волята на Москва.