Вотът едва ли ще мине, но номерата минават
Вотът на съмнение още веднъж бе анулиран. Истината е следната: задачата на тези, които го внесоха, не е да падне държавното управление. Важното за тях е друго, написа Георги Лозанов за.
В сряда като че ли по нищо не личеше, че ще би трябвало да чакаме следващата… Опозицията още веднъж искаше избор на съмнение към държавното управление, за който изглеждаше несъмнено, че няма да мине. Това е добре позната обстановка, в която Народното събрание прекъсва работата си всъщност и се трансформира в медия, откъдето опозицията може на всеослушание да приказва на своите поддръжници (реални и потенциални). Какво им споделиха Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и Има Такъв Народ с втория си избор против същото държавно управление, този път поради „ неуспех в политиката за национална сигурност и защита “?
Каква е задачата
Темата направи посланието транспарантно: продължаваме битката против евроатлантическата ориентировка на България! То е значимото, а не да падне държавното управление, тъй като тогава опозицията нямаше да се цели в най-здравата точка на така наречен сглобка – единствената, която безпроблемно свързва (не)коалиционните сътрудници, а щеше да се възползва от множеството несъгласия посред им. Като да вземем за пример цената на горивата и дерогацията на Лукойл, за която те продължиха да се карат и по време на вота, или увеличението на държавния дълг, или предвижданата смяна на налозите и така нататък.
Спешното увещание от страна на „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които като че ли се пришиха към евроатлантическия им песимизъм и поддръжката им за Русия, се наложи поради локалните избори. Въпреки упованието, че съветската агитация и тукашните ѝ обществени ретранслатори са поразили публичното схващане в дълбочина, тези избори демонстрираха, че политическата карта на България съвсем напълно продължава да е евроатлантическа. Присъствието в нея на „ Възраждане “ – най-директния маркер на пропутиновите настроения, се оказа периферно. А претендентът на Българска социалистическа партия в София – Ваня Григорова, изпусна възможностите си, тъй като не можа да си обърне езика и да каже, че осъжда нашествието на Путин в Украйна. Така че в този момент съветското опълчение би трябвало да търси способи да се потвърждава отначало. И вотът му на съмнение не е толкоз против държавното управление, колкото против Европейски Съюз и изключително против Съединени американски щати, въвеждани от пропагандната реторика като „ Посолството “.
Дори един от най-европейските политици в Българска социалистическа партия – Кристиан Вигенин се зае в дебатите да се бори с врага от времето на Студената война. „ Решенията в областта на сигурността и защитата не са стимулирани от действителна угриженост за хората и страната, а от лични политически задължения пред непознати страни “, сподели той. Тоест пред сътрудниците от НАТО. Те трябваше да бъдат показани през 2023 година не за поръчител на сигурността ни, а отново за нейна опасност. И да си пазим остарялото руско въоръжение, в случай че ни атакуван, а не да го даваме на Украйна. Впрочем, и Украйна към този момент е включена от „ Възраждане “ в листата на националните ни врагове. На министъра на защитата Тодор Тагарев, чийто ангажимент е дружно с сътрудниците от НАТО да не разрешат Украйна да бъде прегазена от Русия, Костадин Костадинов сподели „ Мястото ви е в пандиза, Тагаренко! “. Язвителното вкарване на украинско окончание в името му показва, че „ миролюбците “ (по Румен Радев) освен не са неутрални и даже освен са за Русия, само че ненавиждат украинците и изискват от своите поддръжници да изпитват същото. А това със пандиза пък за кой ли път алармира какво ще се случи с тези, които не мислят като Костадинов, в случай че един ден той стигне до върха на страната.
И все пак никой на този стадий няма интерес вотът против държавното управление да успее. Защото не е задоволително да се добереш до властта, би трябвало ти и социална поддръжка да я упражняваш. А както се видя от локалните избори, на опозицията ѝ липсва такава. Румен Радев ѝ даваше по едно рамо, само че като че ли усети, че това най-после ще руинира президентския му имидж и стартира да трансферира горещите тематики към вицепрезидентката.
Каква е обстановката в обединението?
Положението в (не)коалицията е по-сложно. ГЕРБ-СДС са електорално по-силни, само че ПП-ДБ имат репутационно предимство в евроатлантическото посланичество. Именно то е главният символен капитал, от който се употребява цялата (не)коалиция, и причина мандатът, а значително и самото държавно управление да са на ПП-ДБ. Това от своя страна слага ГЕРБ-СДС в удобна двойна роля на полууправляващи-полуопозиция, която им дава опция да нападат ПП-ДБ извън, с цел да уголемяват властта си от вътрешната страна. И финално – при положително стичане на събитията да ги изместят в евроатлантическото посланичество, както от позиция и на българското общество, по този начин и на непознатите сътрудници. Последният комфортен случай за сходен трансфер е дерогацията на Лукойл. Върху ПП-ДБ би трябвало да падне с днешна дата отговорността за този отворен от години енергиен комшулук сред България и Русия и да излезе, че те са бранители на путиновите ползи. Такива са и съгласно Делян Пеевски, който направи неочакван скок в мътната вода на днешната ни политика от трамплина на Движение за права и свободи и самичък се съобщи като лице на българския евроатлантизъм.
Но по този начин или другояче вотът на съмнение в сряда няма особена вероятност – отлагането му с пет дни просто заделя време за пазарлъци на национално и локално равнище. По-интересно е обаче дали ПП-ДБ ще могат да запазят символните си капитали в дълготраен проект. Прогнозата е сложна, като се има поради какъв брой от символните капитали, генерирани от митингите през 2020 година, останаха в градската десница и какъв брой отидоха в Радев, Манолова, Триото, Има Такъв Народ и другите на клона.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В сряда като че ли по нищо не личеше, че ще би трябвало да чакаме следващата… Опозицията още веднъж искаше избор на съмнение към държавното управление, за който изглеждаше несъмнено, че няма да мине. Това е добре позната обстановка, в която Народното събрание прекъсва работата си всъщност и се трансформира в медия, откъдето опозицията може на всеослушание да приказва на своите поддръжници (реални и потенциални). Какво им споделиха Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и Има Такъв Народ с втория си избор против същото държавно управление, този път поради „ неуспех в политиката за национална сигурност и защита “?
Каква е задачата
Темата направи посланието транспарантно: продължаваме битката против евроатлантическата ориентировка на България! То е значимото, а не да падне държавното управление, тъй като тогава опозицията нямаше да се цели в най-здравата точка на така наречен сглобка – единствената, която безпроблемно свързва (не)коалиционните сътрудници, а щеше да се възползва от множеството несъгласия посред им. Като да вземем за пример цената на горивата и дерогацията на Лукойл, за която те продължиха да се карат и по време на вота, или увеличението на държавния дълг, или предвижданата смяна на налозите и така нататък.
Спешното увещание от страна на „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които като че ли се пришиха към евроатлантическия им песимизъм и поддръжката им за Русия, се наложи поради локалните избори. Въпреки упованието, че съветската агитация и тукашните ѝ обществени ретранслатори са поразили публичното схващане в дълбочина, тези избори демонстрираха, че политическата карта на България съвсем напълно продължава да е евроатлантическа. Присъствието в нея на „ Възраждане “ – най-директния маркер на пропутиновите настроения, се оказа периферно. А претендентът на Българска социалистическа партия в София – Ваня Григорова, изпусна възможностите си, тъй като не можа да си обърне езика и да каже, че осъжда нашествието на Путин в Украйна. Така че в този момент съветското опълчение би трябвало да търси способи да се потвърждава отначало. И вотът му на съмнение не е толкоз против държавното управление, колкото против Европейски Съюз и изключително против Съединени американски щати, въвеждани от пропагандната реторика като „ Посолството “.
Дори един от най-европейските политици в Българска социалистическа партия – Кристиан Вигенин се зае в дебатите да се бори с врага от времето на Студената война. „ Решенията в областта на сигурността и защитата не са стимулирани от действителна угриженост за хората и страната, а от лични политически задължения пред непознати страни “, сподели той. Тоест пред сътрудниците от НАТО. Те трябваше да бъдат показани през 2023 година не за поръчител на сигурността ни, а отново за нейна опасност. И да си пазим остарялото руско въоръжение, в случай че ни атакуван, а не да го даваме на Украйна. Впрочем, и Украйна към този момент е включена от „ Възраждане “ в листата на националните ни врагове. На министъра на защитата Тодор Тагарев, чийто ангажимент е дружно с сътрудниците от НАТО да не разрешат Украйна да бъде прегазена от Русия, Костадин Костадинов сподели „ Мястото ви е в пандиза, Тагаренко! “. Язвителното вкарване на украинско окончание в името му показва, че „ миролюбците “ (по Румен Радев) освен не са неутрални и даже освен са за Русия, само че ненавиждат украинците и изискват от своите поддръжници да изпитват същото. А това със пандиза пък за кой ли път алармира какво ще се случи с тези, които не мислят като Костадинов, в случай че един ден той стигне до върха на страната.
И все пак никой на този стадий няма интерес вотът против държавното управление да успее. Защото не е задоволително да се добереш до властта, би трябвало ти и социална поддръжка да я упражняваш. А както се видя от локалните избори, на опозицията ѝ липсва такава. Румен Радев ѝ даваше по едно рамо, само че като че ли усети, че това най-после ще руинира президентския му имидж и стартира да трансферира горещите тематики към вицепрезидентката.
Каква е обстановката в обединението?
Положението в (не)коалицията е по-сложно. ГЕРБ-СДС са електорално по-силни, само че ПП-ДБ имат репутационно предимство в евроатлантическото посланичество. Именно то е главният символен капитал, от който се употребява цялата (не)коалиция, и причина мандатът, а значително и самото държавно управление да са на ПП-ДБ. Това от своя страна слага ГЕРБ-СДС в удобна двойна роля на полууправляващи-полуопозиция, която им дава опция да нападат ПП-ДБ извън, с цел да уголемяват властта си от вътрешната страна. И финално – при положително стичане на събитията да ги изместят в евроатлантическото посланичество, както от позиция и на българското общество, по този начин и на непознатите сътрудници. Последният комфортен случай за сходен трансфер е дерогацията на Лукойл. Върху ПП-ДБ би трябвало да падне с днешна дата отговорността за този отворен от години енергиен комшулук сред България и Русия и да излезе, че те са бранители на путиновите ползи. Такива са и съгласно Делян Пеевски, който направи неочакван скок в мътната вода на днешната ни политика от трамплина на Движение за права и свободи и самичък се съобщи като лице на българския евроатлантизъм.
Но по този начин или другояче вотът на съмнение в сряда няма особена вероятност – отлагането му с пет дни просто заделя време за пазарлъци на национално и локално равнище. По-интересно е обаче дали ПП-ДБ ще могат да запазят символните си капитали в дълготраен проект. Прогнозата е сложна, като се има поради какъв брой от символните капитали, генерирани от митингите през 2020 година, останаха в градската десница и какъв брой отидоха в Радев, Манолова, Триото, Има Такъв Народ и другите на клона.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ