Правителства в Източна Европа в противоречие с централните банки заради инфлацията
Продължаващото повишаване на цените в страните от Източна Европа става мотив за несъгласие сред централните банки, които започнаха да подвигат лихвените проценти в отговор на инфлацията, и държавните управления, които се пробват да поддържат икономическото възобновяване. Противоборството е най-очевидно в Унгария и Чехия и беше подсилено от неотдавна извършените национални избори. Централните банки в двете страни са измежду първите в Европа, които започнаха стягане на паричната политика. От юни те са повишили главния си лихвен % с повече от 1 процентен пункт.
Притиснатите пазари на труда и експанзионистичната фискална политика способстваха за световен ценови напън. В Източна Европа той може да остане за по-дълго, в сравнение с в началото се очакваше, считат икономисти. " Централна и Източна Европа е един от районите в света, където считаме, че рискът по-високата инфлация да се задържи през идващите няколко години е максимален ", споделя пред Reuters Лиъм Пийч, анализатор от Capital Economics.
Случаят с Унгария и Чехия
Изправен пред наближаващи избори следващата година след три поредни безапелационни победи от 2010 година насам, унгарският министър председател Виктор Орбан обезпечи финансова поддръжка за гласоподавателите в прорез с апелите на централната банка за фискални ограничавания. Финансовият министър на страната пък предизвести централната банка да не стяга паричната политиката прекомерно бързо, с цел да не провокира стопански спад. Въпреки това се чака Унгарската централна банка да усили главния си лихвен % с още 15 прочие пункта до 1.8%. Някои икономисти виждат опция за даже по-голямо нарастване, откакто инфлацията през септември доближи деветгодишен връх.
Подобно несъгласие имаше и преди изборите на 8 октомври в Чехия, на които министър председателят Андрей Бабиш изгуби властта. Той разкритикува дейностите на централната банка, която наложи най-голямото нарастване на лихвите от две десетилетия насам.
Полската централна банка също увеличи лихвите този месец, с цел да се оправи с инфлацията в средносрочен проект.
Ръстът на потребителските цени в района през октомври ще доближи 6% на годишна база, предвижда Societe Generale. Повишената инфлация се дължи най-много на външни фактори като цените на силата, горивата и храните и евентуално няма да изчезне бързо.
Растящите разноски за компании и семейства
Докато наклонността за по-висока инфлация е световна, растежът на заплатите, провокиран от дефицита на работна ръка, отличава Източна Европа от развитите страни. В Унгария за следващата година се възнамерява близо 20% нарастване на минималното трудово заплащане. Проучване в страната демонстрира, че желанията за наемане на служащи към този момент са надвишили равнищата отпреди пандемията, а половината от интервюираните компании възнамеряват да вдигнат заплатите с минимум 10% през идната година.
Нарушенията във веригите за доставки, повишаването на суровините, по-високите разноски за сила, превоз и заплати последователно се отразяват на крайните цени, споделя маджарски производител на транспортни съставни елементи. Той чака известно нормализиране на цените на суровините и силата следващата година, само че счита, че разноските ще останат по-високи спрямо преди пандемията.
Домакинствата в страните от района също са все по-обезпокоени от възходящата инфлация, сподели изследване на Евробарометър. Тревогата за инфлацията в Унгария, Полша и Чехия в този момент е измежду най-високите измежду 27-те страни от Европейски Съюз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Вечерни вести 3 Вечерни вести 1 Икономика 2 Вечерни вести 3 Икономика 1 Технологии 2 Икономика 3 Образование
Продължаващото повишаване на цените в страните от Източна Европа става мотив за несъгласие сред централните банки, които започнаха да подвигат лихвените проценти в отговор на инфлацията, и държавните управления, които се пробват да поддържат икономическото възобновяване. Противоборството е най-очевидно в Унгария и Чехия и беше подсилено от неотдавна извършените национални избори. Централните банки в двете страни са измежду първите в Европа, които започнаха стягане на паричната политика. От юни те са повишили главния си лихвен % с повече от 1 процентен пункт.Притиснатите пазари на труда и експанзионистичната фискална политика способстваха за световен ценови напън. В Източна Европа той може да остане за по-дълго, в сравнение с в началото се очакваше, считат икономисти. " Централна и Източна Европа е един от районите в света, където считаме, че рискът по-високата инфлация да се задържи през идващите няколко години е максимален ", споделя пред Reuters Лиъм Пийч, анализатор от Capital Economics.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Тема Свят
Притиснатите пазари на труда и експанзионистичната фискална политика способстваха за световен ценови напън. В Източна Европа той може да остане за по-дълго, в сравнение с в началото се очакваше, считат икономисти. " Централна и Източна Европа е един от районите в света, където считаме, че рискът по-високата инфлация да се задържи през идващите няколко години е максимален ", споделя пред Reuters Лиъм Пийч, анализатор от Capital Economics.
Случаят с Унгария и Чехия
Изправен пред наближаващи избори следващата година след три поредни безапелационни победи от 2010 година насам, унгарският министър председател Виктор Орбан обезпечи финансова поддръжка за гласоподавателите в прорез с апелите на централната банка за фискални ограничавания. Финансовият министър на страната пък предизвести централната банка да не стяга паричната политиката прекомерно бързо, с цел да не провокира стопански спад. Въпреки това се чака Унгарската централна банка да усили главния си лихвен % с още 15 прочие пункта до 1.8%. Някои икономисти виждат опция за даже по-голямо нарастване, откакто инфлацията през септември доближи деветгодишен връх.
Подобно несъгласие имаше и преди изборите на 8 октомври в Чехия, на които министър председателят Андрей Бабиш изгуби властта. Той разкритикува дейностите на централната банка, която наложи най-голямото нарастване на лихвите от две десетилетия насам.
Полската централна банка също увеличи лихвите този месец, с цел да се оправи с инфлацията в средносрочен проект.
Ръстът на потребителските цени в района през октомври ще доближи 6% на годишна база, предвижда Societe Generale. Повишената инфлация се дължи най-много на външни фактори като цените на силата, горивата и храните и евентуално няма да изчезне бързо.
Растящите разноски за компании и семейства
Докато наклонността за по-висока инфлация е световна, растежът на заплатите, провокиран от дефицита на работна ръка, отличава Източна Европа от развитите страни. В Унгария за следващата година се възнамерява близо 20% нарастване на минималното трудово заплащане. Проучване в страната демонстрира, че желанията за наемане на служащи към този момент са надвишили равнищата отпреди пандемията, а половината от интервюираните компании възнамеряват да вдигнат заплатите с минимум 10% през идната година.
Нарушенията във веригите за доставки, повишаването на суровините, по-високите разноски за сила, превоз и заплати последователно се отразяват на крайните цени, споделя маджарски производител на транспортни съставни елементи. Той чака известно нормализиране на цените на суровините и силата следващата година, само че счита, че разноските ще останат по-високи спрямо преди пандемията.
Домакинствата в страните от района също са все по-обезпокоени от възходящата инфлация, сподели изследване на Евробарометър. Тревогата за инфлацията в Унгария, Полша и Чехия в този момент е измежду най-високите измежду 27-те страни от Европейски Съюз.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Вечерни вести 3 Вечерни вести 1 Икономика 2 Вечерни вести 3 Икономика 1 Технологии 2 Икономика 3 Образование
Продължаващото повишаване на цените в страните от Източна Европа става мотив за несъгласие сред централните банки, които започнаха да подвигат лихвените проценти в отговор на инфлацията, и държавните управления, които се пробват да поддържат икономическото възобновяване. Противоборството е най-очевидно в Унгария и Чехия и беше подсилено от неотдавна извършените национални избори. Централните банки в двете страни са измежду първите в Европа, които започнаха стягане на паричната политика. От юни те са повишили главния си лихвен % с повече от 1 процентен пункт.Притиснатите пазари на труда и експанзионистичната фискална политика способстваха за световен ценови напън. В Източна Европа той може да остане за по-дълго, в сравнение с в началото се очакваше, считат икономисти. " Централна и Източна Европа е един от районите в света, където считаме, че рискът по-високата инфлация да се задържи през идващите няколко години е максимален ", споделя пред Reuters Лиъм Пийч, анализатор от Capital Economics.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Тема Свят
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ