Децата на войната: Училища на 6 метра под земята
Русия продължава да нанася удари по Харков. Сигналът за въздушна паника звучи непрекъснато, а на учениците им се постанова да учат в класни стаи подземен, предава кореспондент на.
.
В Харков продължава издирването и идентификацията на починалите при съветското въздушно нахлуване против строителен хипермаркет. Вече се знае за 16 починали, 44-ма ранени и седем безследно изчезнали.
Някои от въздушните паники не престават по 16 часа, градът е нападнат непрекъснато от съветски ракети и дронове. Учениците едвам неотдавна имат опция да вървят на учебно заведение и да чуят същински учебен звънец, до момента в който сядат по чиновете си. „ Добре пристигнали в подземното учебно заведение! “, споделя на третокласниците преподавателката Наталия Швец.
Училище на шест метра подземен
В класа има 11 деца, още девет се включват онлайн от чужбина. Учителката се радва на срещата не по-малко от децата – виждала ги е последно онлайн на 23 февруари 2022 година. „ А още на идната заран чухме гърмежи. Някои се опитваха да избягат от войната. А други мислеха, че ще можем да продължим да работим и се питаха един различен какво има за домашно. “
Оттам нататък учениците са учили единствено онлайн. По време на съветската експанзия в Украйна са развалени или разрушени повече от половината от образователните заведения в града. Харков се пробва да се приспособява към тези условия – предходната година в пет от спирките на метрото са били открити класни стаи за над 2000 украински деца.
А от средата на май работи и подземно учебно заведение, което е на шест метра дълбочина. То може да побере към 900 деца на две смени. Градските управляващи възнамеряват да открият такива учебни заведения и в други региони на Харков.
Учениците в подземното учебно заведение – деца на войната
„ Майка ми е била дете по време на Втората международна война. Но в никакъв случай не съм мислила, че и моята щерка, и тези деца ще бъдат деца на войната “, споделя учителката Наталия Швец. Дъщеря ѝ се е дипломирала в разгара на войната в Украйна - без същински абитуриентски бал, без красива рокля и танци.
Часовете в подземното учебно заведение стартират с държавния химн. След това обаче постоянно звучи сигналът за въздушна паника. На места в града токът продължава да стопира, само че учениците в подземното учебно заведение остават по чиновете си – там са основани всички условия за съвсем естествен образователен развой.
Третокласникът Саша споделя пред Дъждовни води, че напълно до неотдавна е учил единствено онлайн. „ Беше доста неловко. Очите ме боляха, токът спираше, обстрелът беше непрекъснат “, спомня си момчето. На него му липсвали същинските образователни занимания, само че си давал сметка, че е рисково да се върви на същинско учебно заведение, тъй като на открито летят изстрели. „ Ако ракетите уцелят единствено здания, не е толкоз ужасно. Но на открито умират и хора, а това в действителност е доста тъжно “, споделя Саша.
„ Не желая да отпътувам без баща “
В началото на май съветската войска стартира нахлуване в северната част на Харковска област. Руснаците ускориха обстрела на Харков и очевидно имат желание да завладяват града. Жителите на Харков знаят какво значи това. Макар в града да няма суматоха, мнозина обмислят да заминат.
Семейството на Саша евентуално също ще замине. „ Но аз не желая да отпътувам в чужбина без баща “, споделя тъжно Саша. Момчето желае да си остане вкъщи макар обстрела. „ Вече съм бил в различен град и там не ми хареса – домът доста ми липсваше. “
Бащата на момчето Сергей Антонов наподобява не по-малко разчувствуван. Той е довел сина си на учебно заведение и с усмивка го снима на чина. „ Това в действителност е празник за децата ни “, споделя той.
Егор е бил доведен в учебното заведение от майка си. И бащата, и братът на момчето са на фронта. „ Много ми беше мъчително, когато отпътуваха. Искам войната да свърши “, споделя Егор.
" Харков е най-силният град "
Докато текат занятията, съветските офанзиви не стопират. „ Руските набези нямат край, ние сме в непрекъснат стрес. Но се стараем да се държим. Това е нашият избор – да останем в Харков, който е нашият дом “, изяснява учителката Наталия Швец.
Руските ракети са нанесли огромни провали на постройките – прозорците и покривите на ударените здания са отгоре-отгоре покрити с шперплат. Но след всеки удар Харков още веднъж се възвръща. „ Това е най-силният град “, споделя 9-годишният Саша.
Преди началото на съветската експанзия Украйна имаше близо 48 милиона поданици. Междувременно броят на отпътувалите в чужбина е сред три и пет милиона. Стотици цивилни жители починаха при непрестанните офанзиви против Харков, в това число и деца. „ Уби ги Русия “, написа на паметника, отдаден на децата, починали по време на войната. Край него са сложени плюшени играчки и цветя.
.
В Харков продължава издирването и идентификацията на починалите при съветското въздушно нахлуване против строителен хипермаркет. Вече се знае за 16 починали, 44-ма ранени и седем безследно изчезнали.
Някои от въздушните паники не престават по 16 часа, градът е нападнат непрекъснато от съветски ракети и дронове. Учениците едвам неотдавна имат опция да вървят на учебно заведение и да чуят същински учебен звънец, до момента в който сядат по чиновете си. „ Добре пристигнали в подземното учебно заведение! “, споделя на третокласниците преподавателката Наталия Швец.
Училище на шест метра подземен
В класа има 11 деца, още девет се включват онлайн от чужбина. Учителката се радва на срещата не по-малко от децата – виждала ги е последно онлайн на 23 февруари 2022 година. „ А още на идната заран чухме гърмежи. Някои се опитваха да избягат от войната. А други мислеха, че ще можем да продължим да работим и се питаха един различен какво има за домашно. “
Оттам нататък учениците са учили единствено онлайн. По време на съветската експанзия в Украйна са развалени или разрушени повече от половината от образователните заведения в града. Харков се пробва да се приспособява към тези условия – предходната година в пет от спирките на метрото са били открити класни стаи за над 2000 украински деца.
А от средата на май работи и подземно учебно заведение, което е на шест метра дълбочина. То може да побере към 900 деца на две смени. Градските управляващи възнамеряват да открият такива учебни заведения и в други региони на Харков.
Учениците в подземното учебно заведение – деца на войната
„ Майка ми е била дете по време на Втората международна война. Но в никакъв случай не съм мислила, че и моята щерка, и тези деца ще бъдат деца на войната “, споделя учителката Наталия Швец. Дъщеря ѝ се е дипломирала в разгара на войната в Украйна - без същински абитуриентски бал, без красива рокля и танци.
Часовете в подземното учебно заведение стартират с държавния химн. След това обаче постоянно звучи сигналът за въздушна паника. На места в града токът продължава да стопира, само че учениците в подземното учебно заведение остават по чиновете си – там са основани всички условия за съвсем естествен образователен развой.
Третокласникът Саша споделя пред Дъждовни води, че напълно до неотдавна е учил единствено онлайн. „ Беше доста неловко. Очите ме боляха, токът спираше, обстрелът беше непрекъснат “, спомня си момчето. На него му липсвали същинските образователни занимания, само че си давал сметка, че е рисково да се върви на същинско учебно заведение, тъй като на открито летят изстрели. „ Ако ракетите уцелят единствено здания, не е толкоз ужасно. Но на открито умират и хора, а това в действителност е доста тъжно “, споделя Саша.
„ Не желая да отпътувам без баща “
В началото на май съветската войска стартира нахлуване в северната част на Харковска област. Руснаците ускориха обстрела на Харков и очевидно имат желание да завладяват града. Жителите на Харков знаят какво значи това. Макар в града да няма суматоха, мнозина обмислят да заминат.
Семейството на Саша евентуално също ще замине. „ Но аз не желая да отпътувам в чужбина без баща “, споделя тъжно Саша. Момчето желае да си остане вкъщи макар обстрела. „ Вече съм бил в различен град и там не ми хареса – домът доста ми липсваше. “
Бащата на момчето Сергей Антонов наподобява не по-малко разчувствуван. Той е довел сина си на учебно заведение и с усмивка го снима на чина. „ Това в действителност е празник за децата ни “, споделя той.
Егор е бил доведен в учебното заведение от майка си. И бащата, и братът на момчето са на фронта. „ Много ми беше мъчително, когато отпътуваха. Искам войната да свърши “, споделя Егор.
" Харков е най-силният град "
Докато текат занятията, съветските офанзиви не стопират. „ Руските набези нямат край, ние сме в непрекъснат стрес. Но се стараем да се държим. Това е нашият избор – да останем в Харков, който е нашият дом “, изяснява учителката Наталия Швец.
Руските ракети са нанесли огромни провали на постройките – прозорците и покривите на ударените здания са отгоре-отгоре покрити с шперплат. Но след всеки удар Харков още веднъж се възвръща. „ Това е най-силният град “, споделя 9-годишният Саша.
Преди началото на съветската експанзия Украйна имаше близо 48 милиона поданици. Междувременно броят на отпътувалите в чужбина е сред три и пет милиона. Стотици цивилни жители починаха при непрестанните офанзиви против Харков, в това число и деца. „ Уби ги Русия “, написа на паметника, отдаден на децата, починали по време на войната. Край него са сложени плюшени играчки и цветя.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ