Ердоган с нова приумица: Иска полово разделение в турските университети
Президентът Реджеп Ердоган е превзет от една нова концепция: в университетите да се вкара разделяне по сексуален симптом. Мнозина в Турция са възмутени. Според тях това е неуместна отживялост, която ще върне страната обратно, написа Бурджу Каракаш в коментар за Deutsche Welle .
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган e направил противоречиво изявление по време на срещата на върха на Г-20 в Осака. Речта му e съдържала откъс, в който президентът е похвалил японската просветителна система поради половото разделяне, което съществува в някои университети. Според него 80-те женски университета в Страната на изгряващото слънце са “много значимо нещо ” и той можел да си показа сходни университети и в Турция. След завръщането си от срещата, в Анкара Ердоган още веднъж акцентира преимуществата на японския модел на половото разделяне в образователните заведения и съобщи, че е настоял Съветът за висше обучение да предприеме нужните ограничения за въвеждане на сходна система и в Турция.
Голяма част от хората в Турция, в това число доста деятели за женските права, както и феминистки, остро разкритикуваха концепцията на турския президент. Много от тях намират, че е възмутително Япония да се употребява като модел за просветителна промяна. Защото тази страна никога не е пример на подражателство, що се отнася до въпросите на равнопоставеността сред двата пола. Според отчет на Световния стопански конгрес от 2018 година, който преглежда неравенството сред половете в световен мащаб, по този индикатор Япония е на 110 място от общо 149 страни. Турция се подрежда с 20 позиции по-назад - на 130-то място.
Фатмагюл Берктай, политолог и специалист по правата на дамите, напомня, че през 19-ти век задачата на половата сегрегация във висшите образователни заведения е била да обезпечи по-широк достъп на дамите до обучение. Женските университети в Япония са основани със същата предумисъл. Днес обаче разделянето по сексуален симптом съставлява по-скоро акт на дискриминация. В последните години качеството на турската просветителна система много се е намалила, тъй че тя има други, доста по-неотложни проблеми. Берактай показва, че " просветителната система е напълно прогнила и ние незабавно би трябвало да я подобрим. В момента е просто безсмислено да се приказва за женски университети ". Експертът се базира на резултатите от скорошно изследване, което съпоставя представянето на турските възпитаници, сходно на проучването PISA в Германия. Според изследването, доста турски възпитаници имат пагубни пропуски по математика и турски език.
Реджеп Ердоган и управлението на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) настояват, че половата сегрегация в просветителните институции ще усъвършенства резултатите на дамите. За Берктай тази аргументация е нелогична: " Ако се вгледате в оценките на девойките в началните учебни заведения, ще видите, че техните учебни достижения са по-добри от всеки път - макар че учат дружно с момчетата. "
Феминистката Аксу Бора от университета в Анкара разказва самодейността на турския президент като " носталгична прищявка ". " Нито една жена, било то и консервативна, не би желала да учи в подобен университет в 21-ви век ". Бора също по този начин счита, че понастоящем има по-големи проблеми, в сравнение с половото разделяне в университетите. " Абсурдно е да се приказва за женски университети тъкмо в този момент - във времена, когато учени всеобщо биват уволнявани. " Тя дава за образец огромния брой учители и професори, изгубили работата си след опита за прелом от юли 2016 година Някои от тях даже са наказани да излежават присъди.
Редица опозиционни водачи в Турция са недоволни от засилващата се религиозна политика и изразителност на турския президент. Те упрекват Ердоган в това, че намесвайки се в системата на младежта и образованието, той желае да затвърди консервативните ислямски полезности измежду по-младото потомство. Активистката по правата на дамите Зелал Айман също преглежда самодейността на турския президент като част от дълготраен проект. " Женските университети са стъпка към внасяне на повече набожност измежду популацията. Но това е неверна стъпка, ние би трябвало да насърчаваме секуларизацията, а женските университети ще ни върнат единствено обратно, те няма да ни придвижат напред ".
Лаицизмът - разделянето на страната от религията - е един от главните правила на Турция от основаването на републиката през 1923 година. По тази причина в страната до този миг не съществува нито един университет, в който има разделяне по сексуален симптом. Основателят на страната Мустафа Кемал Ататюрк вижда отделянето на страната от религията като един от шестте стълба на турската страна.
Към днешна дата множеството хора в Турция също са уверени в този принцип. Именно по тази причина половото разделяне в просветителните институции се преглежда доста сериозно - това би нарушило концепцията за секуларизъм в турското общество. Правото на равнопоставеност сред мъжете и дамите е одобрено също по този начин посредством закон: в параграф от “Основния закон за национално обучение ”, признат през 1973 година, е записано, че " образованието, в което двата пола вземат участие дружно, е положително ".
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган e направил противоречиво изявление по време на срещата на върха на Г-20 в Осака. Речта му e съдържала откъс, в който президентът е похвалил японската просветителна система поради половото разделяне, което съществува в някои университети. Според него 80-те женски университета в Страната на изгряващото слънце са “много значимо нещо ” и той можел да си показа сходни университети и в Турция. След завръщането си от срещата, в Анкара Ердоган още веднъж акцентира преимуществата на японския модел на половото разделяне в образователните заведения и съобщи, че е настоял Съветът за висше обучение да предприеме нужните ограничения за въвеждане на сходна система и в Турция.
Голяма част от хората в Турция, в това число доста деятели за женските права, както и феминистки, остро разкритикуваха концепцията на турския президент. Много от тях намират, че е възмутително Япония да се употребява като модел за просветителна промяна. Защото тази страна никога не е пример на подражателство, що се отнася до въпросите на равнопоставеността сред двата пола. Според отчет на Световния стопански конгрес от 2018 година, който преглежда неравенството сред половете в световен мащаб, по този индикатор Япония е на 110 място от общо 149 страни. Турция се подрежда с 20 позиции по-назад - на 130-то място.
Фатмагюл Берктай, политолог и специалист по правата на дамите, напомня, че през 19-ти век задачата на половата сегрегация във висшите образователни заведения е била да обезпечи по-широк достъп на дамите до обучение. Женските университети в Япония са основани със същата предумисъл. Днес обаче разделянето по сексуален симптом съставлява по-скоро акт на дискриминация. В последните години качеството на турската просветителна система много се е намалила, тъй че тя има други, доста по-неотложни проблеми. Берактай показва, че " просветителната система е напълно прогнила и ние незабавно би трябвало да я подобрим. В момента е просто безсмислено да се приказва за женски университети ". Експертът се базира на резултатите от скорошно изследване, което съпоставя представянето на турските възпитаници, сходно на проучването PISA в Германия. Според изследването, доста турски възпитаници имат пагубни пропуски по математика и турски език.
Реджеп Ердоган и управлението на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) настояват, че половата сегрегация в просветителните институции ще усъвършенства резултатите на дамите. За Берктай тази аргументация е нелогична: " Ако се вгледате в оценките на девойките в началните учебни заведения, ще видите, че техните учебни достижения са по-добри от всеки път - макар че учат дружно с момчетата. "
Феминистката Аксу Бора от университета в Анкара разказва самодейността на турския президент като " носталгична прищявка ". " Нито една жена, било то и консервативна, не би желала да учи в подобен университет в 21-ви век ". Бора също по този начин счита, че понастоящем има по-големи проблеми, в сравнение с половото разделяне в университетите. " Абсурдно е да се приказва за женски университети тъкмо в този момент - във времена, когато учени всеобщо биват уволнявани. " Тя дава за образец огромния брой учители и професори, изгубили работата си след опита за прелом от юли 2016 година Някои от тях даже са наказани да излежават присъди.
Редица опозиционни водачи в Турция са недоволни от засилващата се религиозна политика и изразителност на турския президент. Те упрекват Ердоган в това, че намесвайки се в системата на младежта и образованието, той желае да затвърди консервативните ислямски полезности измежду по-младото потомство. Активистката по правата на дамите Зелал Айман също преглежда самодейността на турския президент като част от дълготраен проект. " Женските университети са стъпка към внасяне на повече набожност измежду популацията. Но това е неверна стъпка, ние би трябвало да насърчаваме секуларизацията, а женските университети ще ни върнат единствено обратно, те няма да ни придвижат напред ".
Лаицизмът - разделянето на страната от религията - е един от главните правила на Турция от основаването на републиката през 1923 година. По тази причина в страната до този миг не съществува нито един университет, в който има разделяне по сексуален симптом. Основателят на страната Мустафа Кемал Ататюрк вижда отделянето на страната от религията като един от шестте стълба на турската страна.
Към днешна дата множеството хора в Турция също са уверени в този принцип. Именно по тази причина половото разделяне в просветителните институции се преглежда доста сериозно - това би нарушило концепцията за секуларизъм в турското общество. Правото на равнопоставеност сред мъжете и дамите е одобрено също по този начин посредством закон: в параграф от “Основния закон за национално обучение ”, признат през 1973 година, е записано, че " образованието, в което двата пола вземат участие дружно, е положително ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ