Публичните предприятия – рекордни загуби и нов закон
През тази седмица се случиха няколко събития, които насочиха вниманието към държавните предприятия. Едната огромна вест е, че държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ” регистрира голяма загуба от 332 млн. лева, а общо задълженията на предприятието към този момент доближават 864 млн. лева, написа в разбор Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система.
Тук следва да отбележим, че загубата значително се дължи на непрекъснато възходящите разноски за въглеродни излъчвания, които през 2018 година са коствали на компанията 363 млн. лева Огромната загуба на държавното дружество през последните години се финансира главно със заеми от БЕХ, в това число за закупуване на недостигащите въглеродни излъчвания за 2018 година Очакванията са, че БЕХ ще се опита да конвертира огромна част от заемите към държавното сдружение в капитал, като по този метод се избегне изпадането в неплатежоспособност – не е ясно по какъв начин тази интервенция ще отговори на европейските правила. Това единствено по себе си обаче няма да усъвършенства положението на държавното сдружение, изключително в средата на растящи " зелени ” разноски за въглеродни излъчвания.
Другата огромна вест е, че най-сетне бяха отворени офертите за концесията на летище София, които демонстрират сериозен интерес от непознатите вложители. Водещата оферта е за годишно концесионно заплащане в размер на 32,8 млн. евро, което за цялостния интервал от 35 години би означавало заплащания в общ размер от най-малко 2,2 милиарда лева Към тези средства се прибавят и вложения (основното е нов терминал), които още веднъж по тази оферта биха били в размер на 900 млн. евро за целия интервал. Всички подадени предложения плануват и предплатено заплащане от 550 млн. лева към страната, които ще отидат за погашение на задълженията на БДЖ и нови влакове. Тази автоматизирана обязаност на концесията на летището с покриването на задълженията на държавната железница е много " новаторска ” и също не е ясно по какъв начин ще отговори на европейските правила за държавна помощ.
Тези две вести – рекордна загуба на държавна енергийна компания и рекордна концесия, която да размени държавния оператор на летището в София, идват в седмицата в която беше оповестен планът на напълно нов Закон за обществените предприятия. Проектът е оповестен на Портала за публични съвещания (виж тук), като означаваме, че от страницата към този момент е отстранена цялостната предварителната оценка на въздействието по незнайни аргументи (самата оценка може да е предмет на обособена рецензия и демонстрира по какъв начин не би трябвало да се прави такава). Предложеният нов закон, който да уреди ръководството на държавните предприятия, е резултат от поетите задължения на страната за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и надлежно най-вероятно ще бъде бързо придвижен през Народното събрание (преди лятото). Важно е да отбележим, че новият закон следва Насоките на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за корпоративно ръководство на държавните предприятия и е направен с дейното присъединяване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Един от главните пропуски на досегашната нормативна рамка за държавните предприятия е не просто неналичието на ясно оповестена политика на страната, която " да обяснява аргументите, които обосновават присъединяване на страната в стопанската активност посредством обществените предприятия ", само че и фактът, че " неналичието на централизирано звено, което да има експлицитни законови пълномощия за наблюдаване върху практиките в региона на държавното присъединяване не разрешава постигането на сигурност, че отрасловите министри съблюдават съществуващите правила. " С други думи, новият закон не просто цели да наложи по-добра рамка, само че и да направи по този начин, че написаните правила да се съблюдават.
Новото централизирано звено, което ще координира държавната политика във връзка с държавните предприятия, ще се споделя Агенция за обществените предприятия и вложенията и ще бъде към администрацията на Министерски съвет. Новата организация на процедура ще сплоти в този момент съществуващите Агенция за приватизация и следприватизационен надзор и Българската организация за вложения. Ако нещо в ръководството на държавните компании се издъни, отговорността към този момент ще се носи от цялото държавно управление. Потенциално това би трябвало да усили политическата отговорност и да обезпечи механизми за реализиране на обща политика в даден бранш – помним да вземем за пример разминаването сред визията на транспортния министър и на финансовия министър преди време за ориста на БДЖ.
Подобно звено има всичките благоприятни условия да бъде най-малко ненапълно сполучливо на фона на сегашната обстановка. Новият закон планува и най-различни отговорности във връзка с бистрота и гласност, т.е. обединени под едно звено, което дава отговор пред специфичен закон и непосредствено пред Министерския съвет, вероятността работата на държавните компании да бъде в допълнение осветена е огромна. Всичко това, несъмнено, не подсигурява по-добри финансови резултати, нито по-малко злоупотреби, само че въпреки всичко е стъпка в вярната посока. Важно е също по този начин какво ще се случи с този законопроект в Народното събрание и дали някои текстове няма да бъдат орязани, което да отдалечи плана от първичната концепция.
Новият закон евентуално би дал по-добри принадлежности за ръководство на страната благосъстоятелност, само че той самичък по себе си не задава рамката кое да е държавно и кое частно. А в действителност, образците с които започнахме, демонстрират, че това е основополагащият въпрос. Нека приемем по-добра рамка за ръководство на страните предприятия, само че дано не забравяме и най-хубавият механизъм за усъвършенстване в работата на държавните компании – отдръпването на страната за сметка на частния капитал. Управлението на летището в София е тъкмо подобен образец – даже и да подобрим рамката за работа на държавни компании, в това число държавния оператор на летището, резултатът би бил немислимо далечен по отношение на това, което ще се случи с навлизането на огромен задграничен вложител в летището.
Остава отворен и въпросът за непрекъснатото замитане на големите загуби на някои държавни предприятия, което също няма да изчезне и при новия закон. Дали е покриване на загуби в Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ” посредством непрекъснато наливане на пари от БЕХ или потреблението на предплатеното заплащане от концесията на летище София за " спасяването ” на БДЖ, в последна сметка платците на тези загуби са данъкоплатци и консуматори. Задължително е новата Агенция за обществените предприятия и вложенията не просто да работи за по-доброто ръководство на държавните компании, само че и да преразгледа икономическата аргументация зад всички държавни компании и да бъде дейна в търсенето на благоприятни условия за навлизането на частни капитали във към момента доминираните от страната браншове.
*Статията е оповестена на уеб страницата на ИПИ
Тук следва да отбележим, че загубата значително се дължи на непрекъснато възходящите разноски за въглеродни излъчвания, които през 2018 година са коствали на компанията 363 млн. лева Огромната загуба на държавното дружество през последните години се финансира главно със заеми от БЕХ, в това число за закупуване на недостигащите въглеродни излъчвания за 2018 година Очакванията са, че БЕХ ще се опита да конвертира огромна част от заемите към държавното сдружение в капитал, като по този метод се избегне изпадането в неплатежоспособност – не е ясно по какъв начин тази интервенция ще отговори на европейските правила. Това единствено по себе си обаче няма да усъвършенства положението на държавното сдружение, изключително в средата на растящи " зелени ” разноски за въглеродни излъчвания.
Другата огромна вест е, че най-сетне бяха отворени офертите за концесията на летище София, които демонстрират сериозен интерес от непознатите вложители. Водещата оферта е за годишно концесионно заплащане в размер на 32,8 млн. евро, което за цялостния интервал от 35 години би означавало заплащания в общ размер от най-малко 2,2 милиарда лева Към тези средства се прибавят и вложения (основното е нов терминал), които още веднъж по тази оферта биха били в размер на 900 млн. евро за целия интервал. Всички подадени предложения плануват и предплатено заплащане от 550 млн. лева към страната, които ще отидат за погашение на задълженията на БДЖ и нови влакове. Тази автоматизирана обязаност на концесията на летището с покриването на задълженията на държавната железница е много " новаторска ” и също не е ясно по какъв начин ще отговори на европейските правила за държавна помощ.
Тези две вести – рекордна загуба на държавна енергийна компания и рекордна концесия, която да размени държавния оператор на летището в София, идват в седмицата в която беше оповестен планът на напълно нов Закон за обществените предприятия. Проектът е оповестен на Портала за публични съвещания (виж тук), като означаваме, че от страницата към този момент е отстранена цялостната предварителната оценка на въздействието по незнайни аргументи (самата оценка може да е предмет на обособена рецензия и демонстрира по какъв начин не би трябвало да се прави такава). Предложеният нов закон, който да уреди ръководството на държавните предприятия, е резултат от поетите задължения на страната за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и надлежно най-вероятно ще бъде бързо придвижен през Народното събрание (преди лятото). Важно е да отбележим, че новият закон следва Насоките на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за корпоративно ръководство на държавните предприятия и е направен с дейното присъединяване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Един от главните пропуски на досегашната нормативна рамка за държавните предприятия е не просто неналичието на ясно оповестена политика на страната, която " да обяснява аргументите, които обосновават присъединяване на страната в стопанската активност посредством обществените предприятия ", само че и фактът, че " неналичието на централизирано звено, което да има експлицитни законови пълномощия за наблюдаване върху практиките в региона на държавното присъединяване не разрешава постигането на сигурност, че отрасловите министри съблюдават съществуващите правила. " С други думи, новият закон не просто цели да наложи по-добра рамка, само че и да направи по този начин, че написаните правила да се съблюдават.
Новото централизирано звено, което ще координира държавната политика във връзка с държавните предприятия, ще се споделя Агенция за обществените предприятия и вложенията и ще бъде към администрацията на Министерски съвет. Новата организация на процедура ще сплоти в този момент съществуващите Агенция за приватизация и следприватизационен надзор и Българската организация за вложения. Ако нещо в ръководството на държавните компании се издъни, отговорността към този момент ще се носи от цялото държавно управление. Потенциално това би трябвало да усили политическата отговорност и да обезпечи механизми за реализиране на обща политика в даден бранш – помним да вземем за пример разминаването сред визията на транспортния министър и на финансовия министър преди време за ориста на БДЖ.
Подобно звено има всичките благоприятни условия да бъде най-малко ненапълно сполучливо на фона на сегашната обстановка. Новият закон планува и най-различни отговорности във връзка с бистрота и гласност, т.е. обединени под едно звено, което дава отговор пред специфичен закон и непосредствено пред Министерския съвет, вероятността работата на държавните компании да бъде в допълнение осветена е огромна. Всичко това, несъмнено, не подсигурява по-добри финансови резултати, нито по-малко злоупотреби, само че въпреки всичко е стъпка в вярната посока. Важно е също по този начин какво ще се случи с този законопроект в Народното събрание и дали някои текстове няма да бъдат орязани, което да отдалечи плана от първичната концепция.
Новият закон евентуално би дал по-добри принадлежности за ръководство на страната благосъстоятелност, само че той самичък по себе си не задава рамката кое да е държавно и кое частно. А в действителност, образците с които започнахме, демонстрират, че това е основополагащият въпрос. Нека приемем по-добра рамка за ръководство на страните предприятия, само че дано не забравяме и най-хубавият механизъм за усъвършенстване в работата на държавните компании – отдръпването на страната за сметка на частния капитал. Управлението на летището в София е тъкмо подобен образец – даже и да подобрим рамката за работа на държавни компании, в това число държавния оператор на летището, резултатът би бил немислимо далечен по отношение на това, което ще се случи с навлизането на огромен задграничен вложител в летището.
Остава отворен и въпросът за непрекъснатото замитане на големите загуби на някои държавни предприятия, което също няма да изчезне и при новия закон. Дали е покриване на загуби в Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ” посредством непрекъснато наливане на пари от БЕХ или потреблението на предплатеното заплащане от концесията на летище София за " спасяването ” на БДЖ, в последна сметка платците на тези загуби са данъкоплатци и консуматори. Задължително е новата Агенция за обществените предприятия и вложенията не просто да работи за по-доброто ръководство на държавните компании, само че и да преразгледа икономическата аргументация зад всички държавни компании и да бъде дейна в търсенето на благоприятни условия за навлизането на частни капитали във към момента доминираните от страната браншове.
*Статията е оповестена на уеб страницата на ИПИ
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ