През многогодишната си история град Ямбол е назоваван с различни

През многогодишната си история град Ямбол е назоваван с разнообразни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и актуалното му име – Ямбол. В западните исторически извори е упоменат с името Гренбоел.

 Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е ситуиран на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 км от Черно море и южно от автомагистралата София–Бургас.

Древният град Кабиле - пътешестване през пет столетия

 В землището на града се намира предпазената околност „ Ормана “, в която има редки типове локални растения и локален малък дивеч, както и стопанство за отглеждане при изкуствени условия на колхидски фазан. Лонгозната гора „ Ормана “ има редки типове локални растения и локален малък дивеч, разнообразна флора и фауна – блатно кокиче, мразовец и колхидски фазан. Местността е обичано място за отдих на ямболци в техните почивни дни. Хълмът Боровец е място за отдих, ситуирано в североизточната част на града. Известен е с чистия си въздух, панорамния взор над град Ямбол. Съществуващата растителност е основана по неестествен път – акация, гледичия, черен бор, биота, мъждрян, мекиш, явор, явен, липа, бадем, люляк.

 Плодородните земи по долината на р. Тунджа са били заселени още от най-дълбока античност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в региона, измежду които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от интервала на неолита (6000 – 4000 година прочие Хр.), енеолита (4000 – 2700 година прочие Хр.) и бронзовата ера (2700 – 900 година прочие Хр.).

 В селището Ясъ тепе са открити 26 типа диви и домашни животни (от късножелязната епоха), измежду които и изчезналите навсякъде тур/диво говедо (Bos primigenius), тарпан (Equus ferus ferus), както и изчезналите от рамките на страната бобър (Castor fiber), сив жерав (Grus grus) и огромна дропла (Otis tarda).

Чирпан - в сърцето на Тракия

 Историята на град Ямбол стартира още преди основаването на българската страна. През 293 година император Диоклециан подхваща пътешестване по тези земи. В началото на месец май той бил в Адрианопол, откъдето тръгнал за Августа Траяна, Филипопол и Сердика. Пътят на императора минавал тъкмо през мястото, където в този момент се намира Ямбол и където евентуално е имало някакво малко населено място. Императорът бил изумен от плодородните земи, от красивата природа, от положителните условия за живот и решил, че на това място би трябвало да има град. И то не кой да е, а огромен и прекрасен град с божественото име Диосполис – град на Зевс. Ямбол става за първи път част от България по времето на хан Тервел, през 705 година, и от този момент е неразаделна част от България.

 Градът е един от първите на Балканите, който оказва мощна опозиция на турците и бива високомерен през 1373 година след продължителна блокада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до през днешния ден. От интервала на османското господство в града са непокътнати два архитектурни паметника: Безистенът и Ески джамия.

 Разположен върху двата бряга на река Тунджа, градът е имал две части – Каргона или Новия Ямбол, и Ески или Стария Ямбол, свързани между тях с мост. В края на 1877 година броят на жителите на града е бил към 8 000 души, от които 4 500 българи, 2 000 турци, 1 000 евреи и 500 от други народности. Налични били следните публични постройки: Безистен (покрит пазар), часовникова кула, 21 чешми, конак (околийско управление), телеграфопощенска станция, 3 моста, 17 джамии, 2 църкви, 2 бани и други

 През 1877 година е издигната железопътна линия сред Цариград и Пловдив. От Харманли има връзка към Ямбол. Турските войски били изтикани от стратегическите си позиции в старопланинските проходи. За турското командване било ясно, че не може да има триумф против русите в полетата на Тракия и по тази причина побързало да прибере остатъците от своята разрушена войска към столицата. Градът мощно потърпевш от огъня. При изтеглянето на постоянните елементи на 12 – 13 януари Керим паша заповядал с изключение на станцията да се възпламенят и оживелите къщи в горящия град. В резултат съвсем всички български и еврейски къщи са съборени. Запазени са единствено Ески джамия, Безистенът и градският часовник. В продължение на повече от седмица преди този момент черкезки шайки, дружно с дезертирали турски бойци и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, направили всеобщи погроми над останалото българското население в града и близките села – обир и изтезания за пари, зверства и издевателства. Голяма част от популацията избягало на Зайчи връх до с. Кабиле, с цел да резервира най-малко достойнството и живота си. На 13 януари турците запалили учебното заведение, на 14 януари пламнала църквата „ Свети Георги “.

 На 15 януари турското население от града почнало да бяга към Одрин. Чаршията и махала Каргона били изцяло обрани. Всяко едно турско семейство натоварило по 2 – 3 коли със крадена стока и мебелировка. На 17 януари сутринта в града нахлули още веднъж огромен отряд черкези, тогава са убити свещениците Георги Снегов, Иван Михалакиев и Тоте Драгиев и още доста почтени жители. По-късно денем, 17 януари 1878 година, воините на 23 Донско-казашки полк първи влезнали в димящия и унищожен град. За завладяването на града не са водени боеве. На идващия ден – Богоявление, оживелите ямболци тържествено чествали своето избавление.

 Ямбол става прочут с това, че след Руско-турската война от 1828 – 1829 година региона поражда най-масовите (т.е. основните) изселнически талази в посока към Бесарабия и Добруджа. Те са провокирани от желанието на локалното население, оставащо към момента под османска власт, да запази отвоюваната си (чрез подпомагане на християнската войска) мимолетна самостоятелност и след отдръпването на съветската войска. Този развой на обезлюдяване, присъщ за Югоизточна България, след това отчасти бива обезщетен от различен процес – съвсем век по-късно доста български бежанци от Одринска и Беломорска Тракия се заселват в ямболския край.

 В първата половина на 20 вeк Ямбол е прочут с минералната си вода и минералната баня, с неповторимия релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с големия хангар за цепелини от 1917 година и други забележителности.

 По време на Първата международна война най-южната военна база за дирижабли на Централните сили – Ямбол – се оказва насочна точка за една специфична задача – полетът на бойния дирижабъл „ LZ 104 “ (с тактическо означение „ L.59 “). „ Das Afrika-Schiff “ – транспортен въздушен транспортен съд на немските Имперски военноморски сили, идва от Фридрихсхафен на 4 ноември 1917 година Задачата му била да обезпечи неотложни доставки (боеприпаси, медицински такъми и др.) за силите на генерал-майор Паул декор Летов-Форбек в Германска Източна Африка, в границите на еднопосочен полет без междинно зареждане. След два несполучливи опита да се насочи към задачата си, на 21 ноември 1917 година „ Das Afrika-Schiff “ съумява да поеме по планувания маршрут на юг – Одрин, Мраморно море, крайбрежието на Мала Азия и о. Крит. Мисията била прибързано прекъсната на 23 ноември заради утежняване на ситуацията на немската колониална власт в Източна Африка, което сложило под въпрос крайния триумф на това начинание. Цепелинът се завърнал в Ямбол на 25 ноември, след 95-часов непрестанен полет (рекордно за времето си постижение) и 6 800 км изминат път.