През август 2018 г. изненадващо предложение се появи сред обществеността

През август 2018 година изненадващо предложение се появи измежду обществеността в Косово и Албания – териториална замяна сред Косово и Сърбия, с цел да се решат един път вечно проблемите сред двете страни. Президентите на Косово и Сърбия, Хашим Тачи и Александър Вучич, и министър-председателят на Албания, Еди Рама, бяха на една и съща позиция във връзка с предлагането.

Слухът, че администрацията на Тръмп стои зад това, се популяризира незабавно, най-много от неговите критици в района. Не оказа помощ и това, че съветникът по националната сигурност на президента Доналд Тръмп, Джон Болтън, сподели поддръжката си. Въпреки това разнообразни членове на администрацията на Тръмп отхвърлиха изказванията, че предлагането идва от тях, а даже Болтън години по-късно сподели, че локалните водачи са показали проекта на държавното управление на Съединени американски щати. Местните медии показаха фондация " Отворено общество " като мозъка зад тази концепция.

Ако такова решение беше приложено тогава, това щеше да се окаже кутията на Пандора в внимателен район с нежно статукво, създавайки казус за Босна, други елементи на Балканите и даже в Европа, връщайки сензитивните тематики, замразени от дълго време. Потенциалът за етнически спор беше налице и с предприемането на този рисков опит верижната реакция, която щеше да стартира, щеше да има последствия за целия континент.

Имаше единствено един водач, който самичък се изправи против тази вероятност. Бившият министър-председател на Албания и сегашен опозиционен водач Сали Бериша, закостенял общественик с дълготраен опит в политиката и несравними знания в геополитиката, се разгласи високо и остро против корекциите на границите в района и по-специално сред Републиката на Косово и Република Сърбия.

Веднага откакто концепцията стартира да циркулира, Бериша, в сходство с позициите, които по-късно ще заемат Германия и Франция, стана първият, който акцентира, че „ размяната на територии е сръбска концепция, която те постоянно са търсили с патологична упоритост, още преди оповестяването на независимостта на Република Косово. Истината е, че в тази ситуация Сърбия желае да търгува, да употребява албанските територии като пазарен артикул, защото е загрижена за все по-голямото събуждане на националното съзнание измежду албанците. Всяко съглашение и всяко решение би трябвало да бъде съглашение сред две самостоятелни страни, които взаимно признават териториалната целокупност. ”

Няколко месеца по-късно посланикът на Съединени американски щати в Косово Филип Коснет съобщи, че Вашингтон в никакъв случай не е насърчавал каквато и да е концепция за смяна на границите. „ Ако желаете спокойно съглашение, би трябвало да седнете и да говорите с съперника си “, сподели тогава американският дипломат.

Благодарение на мощната съпротива от страна на водачи като Бериша в Албания, разнообразни политически артисти в Косово, Германия и след това гласното отменяне от страна на Съединените щати, концепцията за териториална замяна беше изоставена.

След този епизод концепцията за „ Минишенген “ или " Отворени Балкани " беше показана като опция на Берлинския развой, самодейност за междуправителствено съдействие, обвързвана с бъдещото разширение на Европейския съюз. Докато последният имаше надзора и нужните гаранции, обезпечени от Германия и други европейски страни, първият включваше единствено Албания, Сърбия и Македония, с неохотното присъединяване на Черна гора и сигурно щеше да докара до сръбско владичество в района. Съединените щати - или най-малкото Държавният департамент - наподобява още веднъж поддържат тази нова концепция, с доста смесени сигнали, идващи оттатък Атлантика. Натискът върху Косово да се причисли се усили, макар че Сърбия отхвърли да признае независимостта му и се опита да наложи волята си в района.

Независимо от това, от нищото, през август 2023 година, когато войната в Украйна навлезе във втората си година, самодейността „ Отворени Балкани “ беше оповестена за мъртва от албанския министър председател и други фактори в района, връщайки се още веднъж в ръководения от Германия Берлински развой. Анализатори и локални политически артисти, когато изясняват непоследователността в американската външна политика, повдигат въпроса за многото течения в американското държавно управление, постоянно противоречащи едно на друго, с разнообразни цели и способи. Това са единствено два образеца, при които неналичието на американско водачество и небрежното изпробване на избрани сегменти от американската администрация можеха да попречват мъчно извоювания прогрес в района.

За следващ път Сали Бериша, представляващ албанската десница, беше водещият глас на Балканите, настояващ против развой, който имаше благословията на Русия и който би дестабилизирал Балканите, увеличавайки съветското въздействие. Това беше последната от поредност държавнически позиции, които Бериша заемаше през дългата си кариера, в това число неуморната му работа за вкарване на Албания в НАТО и започване на процеса за присъединение към Европейски Съюз. Той също по този начин включва неговата поредна проамериканска и прозападна политика, неговата предвидливост за понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия посредством лобиране и създаване на Трансадриатическият газопровод и доста други начинания, за които той не получи уместно самопризнание.

Бериша, консервативните гласове от неговата партия и държавното управление на Косово бяха оставени сами в продължение на доста години в съпротива на рисков проект, който щеше да разреши на Русия постепенно да узурпира лидерската роля на Съединените щати на Балканите. В последна сметка те се оказаха прави. Прозападната албанска десница има наследството да бъде от вярната страна на историята през последните десетилетия. Дори в лицето на необяснимо занемаряване от своите съдружници, тя постоянно е упорствала с достолепие и високо вдигната глава. Правеше го даже когато след десетилетия на гонене на десницата комунистите откриха леговище на Запад след рухването на Берлинската стена.

В района липсват водачи от ранга на Бериша, които могат да обезпечат дълготрайна непоклатимост и които имат потенциала да заемат позиция в деликатни моменти. Създадените в „ лаборатория “ водачи в никакъв случай не могат да заменят същинските, чиято значимост, опит и умения за взимане на решения стават първостепенни, изключително в нестабилните райони. Една от грешките, които Западът прави постоянно, е да поддържа неверните лица или групи и това има последици, за които всички заинтригувани страни след това съжаляват. Помощта и поддръжката на комунистите в Албания по време и след комунизма, вместо тези, преследвани от кървавия режим и които се надяваха на американско избавление, беше една такава неточност.

Западът, изключително по време на годините на Обама, поддържаше по този начин наречената стабилокрация — което значи основаването на полуавторитарни режими в Западните Балкани, които да запазят статуквото и да предотвратят ескалация на споровете между тях за сметка на демокрацията. От друга страна, съветското въздействие в страни като Сърбия е доста, а Албания и Косово разпореждат очакванията си на Съединени американски щати като обективен и почтен медиатор с въздействие в района.

Западът обаче би трябвало да знае, че жертването на демокрацията в името на стабилността в последна сметка ще докара до неустойчивост и спор. Историята не демонстрира друга опция. Много хора в района считат, че западната администрация се намесва във вътрешните проблеми, налагайки решения, които считат за верни, отчуждавайки в процеса локалните хора - изключително най-проевропейските и проамериканските. Нападането на демократично определени водачи, изключително тези, които са се потвърдили като огромни съдружници, и настояването за отстраняването им посредством недемократични процеси, може да има противоположен резултат. Доверието в американското управление понижава даже измежду най-проамериканските хора и това е нещо, което единствено Съединените щати могат да поправят.

Междувременно европейците, макар всичките им приказки за народна власт и господство на закона, са удовлетворени да останат встрани и да видят по какъв начин цялостен район изпада в авторитаризъм. За благополучие, албанските дясноцентристки консерватори могат да се оправят с провокациите на нашето време и да се потвърдят като позитивна мощ в района, в случай че им се даде късмет, надграждайки наследството на предходните генерации на десницата и черпейки от опита на водачи като да вземем за пример Бериша.

Регионът ще бъде в по-лошо състояние под съветско и китайско въздействие - в това няма подозрение. Ясно е обаче също по този начин, че американските дейности са тези, които водят до намаляване на американското въздействие. Изглежда необикновено, само че за жалост е правилно. Това е продължение на безредната външна политика, която изоставя съдружниците и предизвиква враговете. Изглежда, че главната опасност за Pax Americana е самата американска администрация.

Външнополитическите съмнения, неналичието на съгласувана дълготрайна тактика и изоставянето на съдружниците би трябвало да бъдат прекъснати на първо място в полза на Съединените щати, а сигурно и в интерес на проамерикански страни като Албания и Косово, които не престават да страдат напълно незаслужено.

В Съединените щати е належащо мощно политическо водачество, с цел да се попречи на безотговорната бюрократична ръка да дефинира политиката и да постанова волята си. Само една поредна, реалистична външна политика, съчетана със здрава, рейгъновска фюзионистична политика във вътрешен проект, може да възвърне американското водачество на международната сцена и да предотврати " китайския век ". /БГНЕС

----------------------------------------

Никола Кеджи, стопански специалист и геополитически коментатор, разбор за The American Spectator