Срина се част от къщата на писателя Димитър Талев в Северна Македония
Поради нехайството на България и районен съд Македония и в резултат на изобилните дъждове в последните седмици, част от родната къща на писателя Димитър Талев - знак на българската история, се срина.
Къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година, е първообразът на дома на семейството Глаушеви от фамозната четирилогия на Талев, чийто първи разказ " Железният светилник " е един от най-издаваните и четени български романи.
За тежкото положение на къщата първа сигнализира още през септември 2022 година Снежана Аческа - сегашната собственичка на къщата на Димитър Талев в Прилеп. Тогава тя изясни, че този знак на българщината, се разрушава с всеки минал ден, и прикани българската страна да я откупи, с цел да бъде възобновена в достоверния си тип.
Интервюто с Аческа провокира стихия от страсти в българското общество, голям брой жители показаха подготвеност да оказват помощ на страната да я придобие, само че от този момент до ден-днешен на процедура нищо не се случи. Не единствено това, само че и наследниците на писателя от години молят българските политици и държавници да вземат единственото вярно решение и да запазят родната къща на един от най-достойните македонски българи.
Димитър Талев се счита за връх в българската словесност и един от най-популярните и най-четени писатели в България. Тези, които са го чели знаят, че тежестта на неговите каузи не се мери с изписаните от него думи, а с страстите, които той надарено слага сред редовете. Разкривайки душата си, предавайки цялата си креативна сила, Талев оставя зад себе си произведения с неизмерима големина и продължителност. Търпеливото му проучване и описването на събитията основават бурни разкази за едно време и едни ориси, които той сполучливо съживява.
В персонален проект, обаче, изключително сложни за огромния публицист стават годините след преврата на 9 септември 1944 година Тогава той попада под ударите на по този начин наречената „ национална власт “ поради битката си за българска Македония. На млади години Димитър Талев се увлича от левите хрумвания, след това стартира да написа за българската идея в Македония. През 20-те и 30-те години на предишния век писателят подлага на критика както комунистическата идеология, по този начин и ролята на Комунистическата партия и Коминтерна във връзка с битката в Македония.
Димитър Талев е част от десницата във Вътрешна македонска революционна организация в качеството си на основен редактор на вестник „ Македония “, един от доближените на Иван Михайлов. След затварянето на вестника от 19-майците, стартира да работи във вестник „ Зора “, чийто издател е един огромен български публицист от Прилеп Данаил Крапчев, погубен от комунистите. Заради тази му активност и позиции след 9 септември Димитър Талев е изключен от Съюза на българските писатели, дружно с още 29 души, измежду тях са Фани Попова-Мутафова, Богдан Филов, Чавдар Мутафов, Змея Горянин, Любомир Владикин.
Впоследствие Талев е задържан и хвърлен в лагери в Свети Врач, Перник, Дупница до 1945 година, когато е освободен. През 1947 година във връзка на визитата на югославския деспот Йосип Броз Тито и във връзка на настоящата тогава концепция за основаване на южнославянска федерация, което на процедура значи България да се включи в Югославия и да се откаже от своя суверенитет, още веднъж е спретнат в лагерите. Обвиненията тогава против него са, че е изтъкнат михайловист, великобългарски шовинист.
Това е доста тежък интервал за писателя. Той прекарва доста тежки месеци в лагерите Богдановдол, Куциян, развива тежка язва и е на крачка от гибелта. Бил е заставен да яде варени зелеви кочани – диетата на концлагеристите. Непосилни за неговата физика и здраве са трудовите правила. Неговите сълагерници са му помагали да ги извършва, даже един път го избавят от сигурна гибел, когато отпаднал припада и е покрит от купчина въглища, само че по знамение го намират и оживява. Оцелява откакто брачната половинка му скрито разтопявала бучки захар на карамел, слагала ги в буркани, от горната страна лепяла етикети и ги замаскирвала като медикаменти, и ги изпращала в лагера.
Когато го пускат от лагерите, Талев се прибира при брачната половинка си изцяло отпаднал – жълто-зелен на разположение, с отекли крайници и на тегло 46 кг.
Цялото му семейство е изселено в Луковит, сложено е в изолираност и следено. Неговите книги не се издават, няма средства за естествен живот и лекуване. В резултат на всичко това писателят ще отключи раково заболяване, от което ще почине по-късно през 1966 година
С смяната през 50-те години на политиката на Българска комунистическа партия по македонския въпрос Димитър Талев е оправдан, става член на Съюз на българските писатели, депутат.
Четирите книги – „ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “, „ Илинден “, „ Гласовете ви слушам “ – са останали в нашата литература с прозвището „ Преспанската тетралогия “. Когато написа тетралогията, Талев е в разцвета на креативните си сили и в изключителна зрялост като публицист. Тя съставлява огромно изложение на бита на българите в Македония от това време, на техните битки, на тяхната неотстъпчивост и отдаденост на българската идея. Освен извънредно майсторски изваяните облици и картини от живота на българите, тя е удостоверение както за българския темперамент на популацията на Македония, по този начин и за самите визии на Талев. /БГНЕС
Къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година, е първообразът на дома на семейството Глаушеви от фамозната четирилогия на Талев, чийто първи разказ " Железният светилник " е един от най-издаваните и четени български романи.
За тежкото положение на къщата първа сигнализира още през септември 2022 година Снежана Аческа - сегашната собственичка на къщата на Димитър Талев в Прилеп. Тогава тя изясни, че този знак на българщината, се разрушава с всеки минал ден, и прикани българската страна да я откупи, с цел да бъде възобновена в достоверния си тип.
Интервюто с Аческа провокира стихия от страсти в българското общество, голям брой жители показаха подготвеност да оказват помощ на страната да я придобие, само че от този момент до ден-днешен на процедура нищо не се случи. Не единствено това, само че и наследниците на писателя от години молят българските политици и държавници да вземат единственото вярно решение и да запазят родната къща на един от най-достойните македонски българи.
Димитър Талев се счита за връх в българската словесност и един от най-популярните и най-четени писатели в България. Тези, които са го чели знаят, че тежестта на неговите каузи не се мери с изписаните от него думи, а с страстите, които той надарено слага сред редовете. Разкривайки душата си, предавайки цялата си креативна сила, Талев оставя зад себе си произведения с неизмерима големина и продължителност. Търпеливото му проучване и описването на събитията основават бурни разкази за едно време и едни ориси, които той сполучливо съживява.
В персонален проект, обаче, изключително сложни за огромния публицист стават годините след преврата на 9 септември 1944 година Тогава той попада под ударите на по този начин наречената „ национална власт “ поради битката си за българска Македония. На млади години Димитър Талев се увлича от левите хрумвания, след това стартира да написа за българската идея в Македония. През 20-те и 30-те години на предишния век писателят подлага на критика както комунистическата идеология, по този начин и ролята на Комунистическата партия и Коминтерна във връзка с битката в Македония.
Димитър Талев е част от десницата във Вътрешна македонска революционна организация в качеството си на основен редактор на вестник „ Македония “, един от доближените на Иван Михайлов. След затварянето на вестника от 19-майците, стартира да работи във вестник „ Зора “, чийто издател е един огромен български публицист от Прилеп Данаил Крапчев, погубен от комунистите. Заради тази му активност и позиции след 9 септември Димитър Талев е изключен от Съюза на българските писатели, дружно с още 29 души, измежду тях са Фани Попова-Мутафова, Богдан Филов, Чавдар Мутафов, Змея Горянин, Любомир Владикин.
Впоследствие Талев е задържан и хвърлен в лагери в Свети Врач, Перник, Дупница до 1945 година, когато е освободен. През 1947 година във връзка на визитата на югославския деспот Йосип Броз Тито и във връзка на настоящата тогава концепция за основаване на южнославянска федерация, което на процедура значи България да се включи в Югославия и да се откаже от своя суверенитет, още веднъж е спретнат в лагерите. Обвиненията тогава против него са, че е изтъкнат михайловист, великобългарски шовинист.
Това е доста тежък интервал за писателя. Той прекарва доста тежки месеци в лагерите Богдановдол, Куциян, развива тежка язва и е на крачка от гибелта. Бил е заставен да яде варени зелеви кочани – диетата на концлагеристите. Непосилни за неговата физика и здраве са трудовите правила. Неговите сълагерници са му помагали да ги извършва, даже един път го избавят от сигурна гибел, когато отпаднал припада и е покрит от купчина въглища, само че по знамение го намират и оживява. Оцелява откакто брачната половинка му скрито разтопявала бучки захар на карамел, слагала ги в буркани, от горната страна лепяла етикети и ги замаскирвала като медикаменти, и ги изпращала в лагера.
Когато го пускат от лагерите, Талев се прибира при брачната половинка си изцяло отпаднал – жълто-зелен на разположение, с отекли крайници и на тегло 46 кг.
Цялото му семейство е изселено в Луковит, сложено е в изолираност и следено. Неговите книги не се издават, няма средства за естествен живот и лекуване. В резултат на всичко това писателят ще отключи раково заболяване, от което ще почине по-късно през 1966 година
С смяната през 50-те години на политиката на Българска комунистическа партия по македонския въпрос Димитър Талев е оправдан, става член на Съюз на българските писатели, депутат.
Четирите книги – „ Железният светилник “, „ Преспанските камбани “, „ Илинден “, „ Гласовете ви слушам “ – са останали в нашата литература с прозвището „ Преспанската тетралогия “. Когато написа тетралогията, Талев е в разцвета на креативните си сили и в изключителна зрялост като публицист. Тя съставлява огромно изложение на бита на българите в Македония от това време, на техните битки, на тяхната неотстъпчивост и отдаденост на българската идея. Освен извънредно майсторски изваяните облици и картини от живота на българите, тя е удостоверение както за българския темперамент на популацията на Македония, по този начин и за самите визии на Талев. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ