Сами ли сме във Вселената?
През 1977 година New York Times разгласява публикация, озаглавена " В търсене на завършек на галактическата самотност ", в която се разказват опитите на разнообразни физици да уловят радиосъобщения от извънземни. Начинанието, известно като " Търсене на извънземен разсъдък " (SETI), е към момента в начален етап, а поддръжниците му се борят да убедят сътрудниците си и Конгреса, че концепцията си коства да бъде финансирана.
Търсенето на отговор на въпроса дали някой или нещо съществува там, написа MIT Technology Review, придобива по-голяма научна основа съвсем половин век след публикуването на тази публикация - тогава астрономите към момента не са разкрили нито една планета отвън нашата Слънчева система, а в този момент знаем, че галактиката изобилства от разнородни светове.
Някога океаните на нашата планета са се считали за изключителни, до момента в който през днешния ден има доказателства, че на доста луни във външния Космос има подпочвени води.
Представата на учените за обсега на средите, в които може да съществува живот, също се уголемява с помощта на откриването на екстремофилни организми на Земята, които могат да виреят тук-там, доста по-горещи, по-солени, по-киселинни и по-радиоактивни, в сравнение с се счита до неотдавна, в това число такива, живеещи към подводни хидротермални извори.
Всичко това идва, с цел да покаже, че индивидът е по-близо от всеки път до това да разбере какъв брой постоянно се срещат живи светове като нашия. Новите принадлежности, в това число машинното образование и изкуственият разсъдък, могат да оказват помощ на учените да преодолеят сегашните си показа за това какво съставлява животът. Те ще изследват атмосферите на далечни планети и ще сканират проби от Слънчевата система, с цел да видят дали съдържат химикали в верните пропорции, които допускат подем на организми.
" Мисля, че в границите на нашия живот ще успеем да го създадем ", споделя Рави Копарапу, планетарен академик от Goddard Space Flight Center на НАСА в Мериленд. " Ще можем да разберем дали има живот на други планети. "
Въпреки че хората имат дълга история на спекулации за далечни светове, през по-голямата част от това време действителните доказателства са незадоволителни. Първите планети към други звезди - известни като екзопланети - са открити при започване на 90-те години на предишния век, само че астрономите схващат какъв брой постоянно се срещат те чак след стартирането на галактическия телескоп " Кеплер " на НАСА през 2009 година Той следи деликатно стотици хиляди звезди, търсейки дребни спадове в яркостта им, които биха могли да значат прекосяване на планети пред тях. Мисията оказва помощ броят на известните екзопланети да нарасне от едвам няколко до над 5500.
„ Кеплер “ е основан, с цел да помогне за установяване на разпространяването на планети, сходни на Земята, които обикалят към звезди, сходни на Слънцето, на уместно разстояние, с цел да имат течна вода на повърхността си. Макар че до момента нито един извънземен свят не е бил съвършен двойник на Земята, откривателите могат да употребяват голямото количество открития, с цел да създадат обосновани догатки за това какъв брой може да са те.
Понастоящем най-хубавите оценки сочат, че сред 10% и 50% от звездите, сходни на Слънцето, имат планети като нашата, което води до калкулации, които озадачават астрономите.
" Ако е 50 %, това е полуда, нали? ", споделя Джеси Кристиансен, астрофизик от Caltech, Пасадена, Калифорния. " В галактиката има милиарди слънцеподобни звезди и в случай че половината от тях имат планети, сходни на Земята, може да има милиарди обитаеми скалисти планети. "
Има ли някой у дома?
Определянето на това дали тези планети фактически съдържат живи организми не е лесна задача. Изследователите би трябвало да уловят слабата светлина от екзопланетата и да я разпределят на съставните ѝ дължини на вълните, като сканират за сигнали, които демонстрират съществуването и количеството на разнообразни типове химикали. Макар че астрономите биха желали да се съсредоточат върху звезди, сходни на Слънцето, това е техническо предизвикателство. Новият мощен галактически телескоп на НАСА „ Джеймс Уеб “ сега тренира своето 6,5-метрово огледало и несравними инфрачервени принадлежности върху светове към звезди, по-малки, по-студени и по-червени от нашето Слънце, известни като М джуджета. Такива места може да са обитаеми, само че към този момент никой не е сигурен дали това в действителност е по този начин.
За да има течна вода на повърхността им, планетите към М джуджетата би трябвало да обикалят покрай звездите си - които нормално са по-активни от Слънцето, изпращайки мощни изригвания, които могат да лишават атмосферните газове и евентуално да оставят земята суха. „ Джеймс Уеб “ изследва Trappist-1, М джудже на 40 светлинни години от Земята, със седем дребни скалисти свята, четири от които са на подобаващото разстояние, с цел да могат да имат течна вода. Вече е потвърдено, че двете най-близки екзопланети са лишени от атмосфера, само че учените с неспокойствие чакат резултатите от наблюденията на идващите три. Те желаят да схванат дали следените обекти, които са отвън обитаемата зона, могат да имат атмосфера.
Особен интерес съставлява търсенето на други планети към звезди джуджета от вида М, защото те са доста по-разпространени от звездите с размер на Слънцето.
" Ако открием, че те имат атмосфера, това ще усили многократно евентуално обитаемите площи в галактиката ", споделя Кристиансен.
След като бъде открита планета, която доста наподобява на Земята, учените би трябвало да стартират да търсят химически следи от живот на повърхността ѝ. „ Джеймс Уеб “ не е задоволително сензитивен, с цел да направи това, само че бъдещите наземни принадлежности като Extremely Large Telescope, Giant Magellan Telescope и Thirty Meter Telescope - които се чака да стартират да събират данни след 2030 година - биха могли да открият химическите съставни елементи на околните светове, сходни на Земята. Информацията от по-далечни обекти ще би трябвало да изчака идната планувана водеща задача на НАСА - Habitable Worlds Observatory, която се чака да започва в края на идващото десетилетие. Телескопът ще употребява външна звездна сянка или инструмент, наименуван коронограф, с цел да блокира ярката светлина на звездата и да се насочи към по-слабото планетарно излъчване и неговите евентуални молекулярни отпечатъци.
Кои тъкмо химикали би трябвало да търсят астрономите, остава предмет на полемика, показва още MIT Technology Review. В идеалния случай те желаят да открият по този начин наречените биосигнали - молекули като вода, метан и въглероден диоксид, които се намират в количества, сходни на тези на Земята. Какво значи това на процедура не всеки път е ясно, защото Земята е минала през доста интервали, в които е имало живот, а количествата на другите химикали са варирали в необятни граници.
Неотдавна „ Джеймс Уеб “ вижда диметилсулфид - молекула, която в нашия свят се създава единствено от живите същества - на екзопланета, съвсем девет пъти по-голяма от Земята, намираща се на 120 светлинни години. Резултатите, които към момента следва да бъдат доказани, акцентират несигурността на сходни способи. Ако диметилсулфидът в действителност участва в атмосферата на планетата, то звездната светлина би трябвало да го разгражда и до образуването на етан - молекула, която към момента не е открита.
" Нито един газ не е биосигнатура ", споделя Копарапу. " Трябва да забележим композиция от газове. "
Миналата година той и други представители на общността разгласяват отчет, в който се акцентира, че всяко съответно изобретение би трябвало да се преглежда в подтекста на звездната и планетарната среда, защото може да има доста резултати, които видимо сочат живот, само че имат различни пояснения.
Кое се счита за живот?
Този проблем - по какъв начин дефинитивно да се определението за живот - е безконечен, без значение дали става дума за далечни планети или за феномени на Земята. Изследователите може би скоро ще получат помощ от алгоритмични технологии, които могат да извличат асоциации, прекомерно комплицирани за човешкия мозък, допуска изданието.
В неотдавнашни опити Робърт Хейзън и сътрудниците му взимат 134 живи и неживи проби (включително нефт, богати на въглерод астероиди, антични вкаменелости и дохвърчала в лабораторията им оса), изпаряват ги и разпределят химическите им съставки. В молекулярния състав на всяка проба са разпознати към 500 000 разнообразни признака, които са въведени в стратегия за машинно образование.
" Когато разгледаме тези 500 000 атрибута, има модели, които са неповторими за живите същества, и модели, които са неповторими за неживите ", споделя Хейзън, минералог и астробиолог в Carnegie Institution for Science.
След като софтуерът е подготвен върху 70% от образците, платформата съумява да разпознае с 90% акуратност кои от останалите мостри имат биологичен генезис. Устройството, което се употребява за разпределение на химическите съставни елементи на пробите, е дълго към седем инча - задоволително малко, с цел да бъде изпратено на задачи до близки океански светове като Европа на Юпитер или Енцелад на Сатурн.
Марсоходът на НАСА Perseverance носи сходен инструмент на Марс, тъй че Хейзън счита, че логаритъмът за машинно образование на екипа му може да бъде приспособен за пресяване на неговите данни и за търсене на организми там. И защото разчита на молекулярни връзки, а не на разкриване на характерни органични химикали като ДНК или аминокиселини, които може да не са част от други биосфери, методът може да разреши на учените да търсят живот, изцяло друг от този, който имаме на Земята.
Търсенето на отговор на въпроса дали някой или нещо съществува там, написа MIT Technology Review, придобива по-голяма научна основа съвсем половин век след публикуването на тази публикация - тогава астрономите към момента не са разкрили нито една планета отвън нашата Слънчева система, а в този момент знаем, че галактиката изобилства от разнородни светове.
Някога океаните на нашата планета са се считали за изключителни, до момента в който през днешния ден има доказателства, че на доста луни във външния Космос има подпочвени води.
Представата на учените за обсега на средите, в които може да съществува живот, също се уголемява с помощта на откриването на екстремофилни организми на Земята, които могат да виреят тук-там, доста по-горещи, по-солени, по-киселинни и по-радиоактивни, в сравнение с се счита до неотдавна, в това число такива, живеещи към подводни хидротермални извори.
Всичко това идва, с цел да покаже, че индивидът е по-близо от всеки път до това да разбере какъв брой постоянно се срещат живи светове като нашия. Новите принадлежности, в това число машинното образование и изкуственият разсъдък, могат да оказват помощ на учените да преодолеят сегашните си показа за това какво съставлява животът. Те ще изследват атмосферите на далечни планети и ще сканират проби от Слънчевата система, с цел да видят дали съдържат химикали в верните пропорции, които допускат подем на организми.
" Мисля, че в границите на нашия живот ще успеем да го създадем ", споделя Рави Копарапу, планетарен академик от Goddard Space Flight Center на НАСА в Мериленд. " Ще можем да разберем дали има живот на други планети. "
Въпреки че хората имат дълга история на спекулации за далечни светове, през по-голямата част от това време действителните доказателства са незадоволителни. Първите планети към други звезди - известни като екзопланети - са открити при започване на 90-те години на предишния век, само че астрономите схващат какъв брой постоянно се срещат те чак след стартирането на галактическия телескоп " Кеплер " на НАСА през 2009 година Той следи деликатно стотици хиляди звезди, търсейки дребни спадове в яркостта им, които биха могли да значат прекосяване на планети пред тях. Мисията оказва помощ броят на известните екзопланети да нарасне от едвам няколко до над 5500.
„ Кеплер “ е основан, с цел да помогне за установяване на разпространяването на планети, сходни на Земята, които обикалят към звезди, сходни на Слънцето, на уместно разстояние, с цел да имат течна вода на повърхността си. Макар че до момента нито един извънземен свят не е бил съвършен двойник на Земята, откривателите могат да употребяват голямото количество открития, с цел да създадат обосновани догатки за това какъв брой може да са те.
Понастоящем най-хубавите оценки сочат, че сред 10% и 50% от звездите, сходни на Слънцето, имат планети като нашата, което води до калкулации, които озадачават астрономите.
" Ако е 50 %, това е полуда, нали? ", споделя Джеси Кристиансен, астрофизик от Caltech, Пасадена, Калифорния. " В галактиката има милиарди слънцеподобни звезди и в случай че половината от тях имат планети, сходни на Земята, може да има милиарди обитаеми скалисти планети. "
Има ли някой у дома?
Определянето на това дали тези планети фактически съдържат живи организми не е лесна задача. Изследователите би трябвало да уловят слабата светлина от екзопланетата и да я разпределят на съставните ѝ дължини на вълните, като сканират за сигнали, които демонстрират съществуването и количеството на разнообразни типове химикали. Макар че астрономите биха желали да се съсредоточат върху звезди, сходни на Слънцето, това е техническо предизвикателство. Новият мощен галактически телескоп на НАСА „ Джеймс Уеб “ сега тренира своето 6,5-метрово огледало и несравними инфрачервени принадлежности върху светове към звезди, по-малки, по-студени и по-червени от нашето Слънце, известни като М джуджета. Такива места може да са обитаеми, само че към този момент никой не е сигурен дали това в действителност е по този начин.
За да има течна вода на повърхността им, планетите към М джуджетата би трябвало да обикалят покрай звездите си - които нормално са по-активни от Слънцето, изпращайки мощни изригвания, които могат да лишават атмосферните газове и евентуално да оставят земята суха. „ Джеймс Уеб “ изследва Trappist-1, М джудже на 40 светлинни години от Земята, със седем дребни скалисти свята, четири от които са на подобаващото разстояние, с цел да могат да имат течна вода. Вече е потвърдено, че двете най-близки екзопланети са лишени от атмосфера, само че учените с неспокойствие чакат резултатите от наблюденията на идващите три. Те желаят да схванат дали следените обекти, които са отвън обитаемата зона, могат да имат атмосфера.
Особен интерес съставлява търсенето на други планети към звезди джуджета от вида М, защото те са доста по-разпространени от звездите с размер на Слънцето.
" Ако открием, че те имат атмосфера, това ще усили многократно евентуално обитаемите площи в галактиката ", споделя Кристиансен.
След като бъде открита планета, която доста наподобява на Земята, учените би трябвало да стартират да търсят химически следи от живот на повърхността ѝ. „ Джеймс Уеб “ не е задоволително сензитивен, с цел да направи това, само че бъдещите наземни принадлежности като Extremely Large Telescope, Giant Magellan Telescope и Thirty Meter Telescope - които се чака да стартират да събират данни след 2030 година - биха могли да открият химическите съставни елементи на околните светове, сходни на Земята. Информацията от по-далечни обекти ще би трябвало да изчака идната планувана водеща задача на НАСА - Habitable Worlds Observatory, която се чака да започва в края на идващото десетилетие. Телескопът ще употребява външна звездна сянка или инструмент, наименуван коронограф, с цел да блокира ярката светлина на звездата и да се насочи към по-слабото планетарно излъчване и неговите евентуални молекулярни отпечатъци.
Кои тъкмо химикали би трябвало да търсят астрономите, остава предмет на полемика, показва още MIT Technology Review. В идеалния случай те желаят да открият по този начин наречените биосигнали - молекули като вода, метан и въглероден диоксид, които се намират в количества, сходни на тези на Земята. Какво значи това на процедура не всеки път е ясно, защото Земята е минала през доста интервали, в които е имало живот, а количествата на другите химикали са варирали в необятни граници.
Неотдавна „ Джеймс Уеб “ вижда диметилсулфид - молекула, която в нашия свят се създава единствено от живите същества - на екзопланета, съвсем девет пъти по-голяма от Земята, намираща се на 120 светлинни години. Резултатите, които към момента следва да бъдат доказани, акцентират несигурността на сходни способи. Ако диметилсулфидът в действителност участва в атмосферата на планетата, то звездната светлина би трябвало да го разгражда и до образуването на етан - молекула, която към момента не е открита.
" Нито един газ не е биосигнатура ", споделя Копарапу. " Трябва да забележим композиция от газове. "
Миналата година той и други представители на общността разгласяват отчет, в който се акцентира, че всяко съответно изобретение би трябвало да се преглежда в подтекста на звездната и планетарната среда, защото може да има доста резултати, които видимо сочат живот, само че имат различни пояснения.
Кое се счита за живот?
Този проблем - по какъв начин дефинитивно да се определението за живот - е безконечен, без значение дали става дума за далечни планети или за феномени на Земята. Изследователите може би скоро ще получат помощ от алгоритмични технологии, които могат да извличат асоциации, прекомерно комплицирани за човешкия мозък, допуска изданието.
В неотдавнашни опити Робърт Хейзън и сътрудниците му взимат 134 живи и неживи проби (включително нефт, богати на въглерод астероиди, антични вкаменелости и дохвърчала в лабораторията им оса), изпаряват ги и разпределят химическите им съставки. В молекулярния състав на всяка проба са разпознати към 500 000 разнообразни признака, които са въведени в стратегия за машинно образование.
" Когато разгледаме тези 500 000 атрибута, има модели, които са неповторими за живите същества, и модели, които са неповторими за неживите ", споделя Хейзън, минералог и астробиолог в Carnegie Institution for Science.
След като софтуерът е подготвен върху 70% от образците, платформата съумява да разпознае с 90% акуратност кои от останалите мостри имат биологичен генезис. Устройството, което се употребява за разпределение на химическите съставни елементи на пробите, е дълго към седем инча - задоволително малко, с цел да бъде изпратено на задачи до близки океански светове като Европа на Юпитер или Енцелад на Сатурн.
Марсоходът на НАСА Perseverance носи сходен инструмент на Марс, тъй че Хейзън счита, че логаритъмът за машинно образование на екипа му може да бъде приспособен за пресяване на неговите данни и за търсене на организми там. И защото разчита на молекулярни връзки, а не на разкриване на характерни органични химикали като ДНК или аминокиселини, които може да не са част от други биосфери, методът може да разреши на учените да търсят живот, изцяло друг от този, който имаме на Земята.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ