Учените са се уверили, че реакцията на термоядрен синтез преодолява

Учените са се уверили, че реакцията на термоядрен синтез преодолява двете бариери, с цел да работи в " идеална среда " за оптимално произвеждане на сила...

Емил Василев 16:00 | 29.04.2024 3 Сподели

Най-четени

ТелефониДаниел Десподов - 13:35 | 26.04.2024

Xiaomi обяви за остарели още 8 смарт телефона на Mi, Redmi и POCO – за тях повече няма да има никакви обновявания

ТелефониДаниел Десподов - 9:38 | 26.04.2024

Южна Корея се отхвърля от iPhone: армията на страната не разрешава смарт телефоните на Apple

IT НовиниДаниел Десподов - 11:36 | 27.04.2024

В Германия се построява първият в света цех за цимент без въглеродни излъчвания

Емил Василевhttps://www.kaldata.com/

Учени са преодолели две основни спънки пред производството на сила от нуклеарен синтез, което може да проправи пътя за произвеждане на съвсем неограничена чиста сила.

Те са се уверили, че реакцията на термоядрен синтез преодолява двете спънки за работа в „ идеална среда “ за оптимално произвеждане на сила – увеличение на плътността на плазмата и задържане на плътната плазма.

Реакторът от вид „ токамак “ се употребява в целия свят за произвеждане на сила от реакции на термоядрен синтез. Реакторите имат вътрешна част с формата на поничка, която е покрита с магнити. Границата на Гринвалд е теоретично избрана точка, оттатък която плътността на плазмата не може да се увеличи, без тя да излезе от магнитите и да повреди самия реактор.

Учените от американската компания за енергетика и защита General Atomics настояват, че са преодолели „ Границата на Гринвалд “ в дребен реактор от вид токамак.

Пробивът ще разреши основаването на по-плътна и по-добре лимитирана плазма. Това е от решаващо значение за производството на сила от термоядрен синтез в търговски мащаб.

Пробивът

В проучването, ръководено от Сийе Динг от General Atomics са употребявани магнити и деутериев газ, с цел да се задържи свръхгореща плазма с 20 % над тази граница, без тя да излезе в продължение на 2,2 секунди.

Публикуваният от учените документ показва постоянна плазма в токамак с линейно осреднена компактност с към 20 % над плътността на Гринвалд и качество на задържане на силата с към 50 % по-добро от общоприетия режим на високо задържане.

Според учените това е реализирано посредством потребление на преимуществата на засиленото угнетяване на турбулентния транспорт, обезпечено от високите градиенти на плътността в сюжета с високополоидален бета режим.

Освен това пробните резултати демонстрират консолидиране на доста ниски крайни преходни разстройства с висока нормализирана компактност и ядро на ограничение.

Експериментът DIII-D беше извършен в камера на токамак с радиус 1,6 метра. Това е доста по-малко от радиуса на Международния термоядрен пробен реактор (ITER), който сега се построява във Франция, който е 6,2 метра. Очаква се 23 000-тонният токамак ITER да бъде приключен през следвщата година и да генерира 10 пъти повече сила, в сравнение с е нужна за нагряване на плазмата.

Последиците за генерирането на сила от термоядрен синтез

Макар, че границата на Гринвалд е била преминавана и преди, въпреки и с по-малка непоклатимост и за по-кратко време, този път опитът беше осъществен с метрика, известна като H98(y,2) или над 1. Експериментът разчиташе на композиция от подходи, които сами по себе си не бяха нови, само че при комбинирането им дадоха обещаващи резултати.

По създание екипът употребява по-висока компактност в сърцевината на плазмата с форма на поничка, с цел да усили мощността, като в същото време разреши тя да се потопи в краищата, намиращи се най-близо до защитния съд, с цел да спадне под границата на Гринвалд, като по този метод се избегне всякакво приключване на плазма.

Газът деутерий беше вкаран в плазмата, с цел да охлади реакциите на мечтаните места. Плазмената камера на DIII-D е доста по-малка от тази на ITER и към момента следва да се откри дали същите резултати могат да бъдат възпроизведени в последната.

Независимо от това достижението на учените от General Atomics въпреки всичко е забележителна стъпка към построяването на комерсиална термоядрена електроцентрала.

Изследването е оповестено в списание Nature.