Задунайская губерния Болгария – една отколешна руска мечта или на Русия / не / трябва да се вярва
През 1892 година, 14 години след Освобождението от варварското турско иго / фразеология, което един от някогашните ни президенти Гоце Първанов от Сирищник не смееше да произнесе от боязън пред Доган! /, Българската национална печатница в София издава една неповторима книга – ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. Красноречиво и тъкмо звучи, нали?! Не стана, само че си остана „ лелеяна детска мечта” на генерации предатели, като се стартира от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през вожда Георгий Михайлович Димитров, злокобния Васил Коларов, Тодор Живков-Правешки и се стигне до някои от днешните ни продажни властници. Книгата е издадена от огромния български родолюбец - журналист, общественик, ръководител на Народното събрание и сполучлив кмет на София - Димитър Петков / 1858 – 1907 /, създател на пространния и изчерпателен увод, и е в действителност чисто документална. Без добавки и мнения. Съдържа документи от секретните архиви на съветските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които / както написа съставителят /: „ дохождат да изкажат пъклените проекти на онази Държава, която се назовава „ наша освободителка”, а чисто и просто е желала да ни пороби, с цел да бъдем нейния мост до Цариград и Проливите!.Да, лъжата за безкористната освободителна задача на Матушка Рус е по този начин втълпена в промитите мозъци на доста наши сънародници през времето на комунизма, че прекомерно мъчно може да се обори.
Затова просто би трябвало да се чете – същинска история, достоверни документи, а те към този момент са налице и са налични. Конкретно за плануваната от Русия Задунайская губерния Болгария можем да прочетем в тази скъпа книга.
Тези достоверни документи са добити от някогашния съветски служител, а след това в Букурещкото посолство, господин Якобсон. Като човек, който се е възмущавал откровено от подлостите, които правят съветските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, господин Якобсон е измъкнал една огромна част от тези документи, които се отнасят до България...”
И по този начин: пред нас са достоверни писма, отчети, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един безапелационен метод желанията на Русия, още от времето на Екатерина Втора – посредством разнообразни средства да реализира своята заветна цел – завладяването на България и превръщането ѝ в Задунайская губерния. Такава е цялата, освен това, прекомерно поредна политика на нашата „ двойна освободителка” и на нейната много кадърна дипломация / доста по- кадърна от нашата, която постоянно до момента е предавала националните ни ползи!/. Ето какво споделя за нея Димитър Петков: „ От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове/ като този на русофилите/,смутове, заприказва, политически убийства и прочие, които са се случвали в България, откогато съществува като страна / а той приказва единствено за един къс 15- годишен интервал, да не приказваме за 1923, 1925 или 1944!/, са дело на подлата съветска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за съветските дипломати е бил авансово скроено, предначертано и премислено...” За да ни докара единствен беди и несгоди. Да ни раздели вечно. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално княжество, каквото, за наш позор, сме и до момента!
На нашите читатели предлагам началото и края на встъпителната глава към книгата.
+++
„ Ако преди Освобождението се явеше някой да потвърждава с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „ бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, - нямаше да се откри нито един българин, който да го повярва и който да не наречаха, зложелател на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „ православна Русия”, която с епохи ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето избавление, а в действителност желае уголемение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно наследството на Петър Великий, както и желанието на всички след него съветски царе, да завземат Цариград, само че нашите понятия за тия съветски стремления не са отивали в никакъв случай по- нататък от завземанието на Цариград. Рядко и прекомерно рядко може да е имало някой интелигентен и предвидлив човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще желае да завладее дефинитивно и България. Гневът ни срещу варварска Турция, на която до тогава бяхме плебеи: желанието ни да забележим своята угнетителка разрушена и унищожена, - бяха толкоз мощни, щото малко на брой са желали да знаят за следствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите...”
+++
„ Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се откри българин със спокойна съвест да мисли, че Русия води война за да ни присвоява отсетне и да основава своя „ Задунайская область”, - така и в този момент, след тия документи, не имаме вяра, че би се намерил подобен негоден българин, който да не признава, че Русия е страната, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, ли по-.точно подло другарство, стопира нашето развиване, закрепване, придвижване.
Приятели на съветската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат единствено националните предатели, зацапаните в всякакви комплоти, протести, убийства, неравноправни договори/!/, хранениците на Русия. Но същинските българи не могат да бъдат другари на Русия, нито да одобряват нейната подла политика...”
+++
И няколко случайни определени текста от съветските документи, с които изобилства книгата:
+++
„ Нашето директно обвързване е да следим прецизно за вътрешното развиване и за протичането на нещата в България и по този начин да предпазим страната от глупави последствия. Вие говорите, че не сме воювали против турците поради някакъв си принц Батенберг? / апропо свален и пропъден от руснаците – б.а./ Аз съм напълно склонен с това, само че още по- малко сме воювали поради българите, поради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било поради каквито и да са „ братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до прочут пункт, в индиректен смисъл ние постигнахме това, само че в Берлин ни заградиха този път, затова сме длъжни да го реализираме с други средства. Достигането на тези цели е допустимо единствено тогава, когато ще имаме работа с едно лице, определено от нас, а не с уличната навалица, която българите назовават... Народно заседание. /!/... И това е мислимо единствено когато в българското княжество бъде открит най- дребното дълготраен съветски протекторат... Да се принуди българското Народно заседание да одобри оставката на принц Батенберг и да се прогласи протекторат, т.е. България да бъде приета за Велико Княжество и Господарят Император да одобри купата Балкански....”
+++
Да, образци за антибългарската съветска политика (за Съветската няма смисъл и да говорим) сред Освобождението и края на Първата международна война са прекалено много. Ето и най- фрапиращите:
- През 1885 година Русия е срещу Обединението на България и насъсква Сърбия да ни нападне в тил, само че България излиза победител от Сръбско- българската война,
- През 1886 година Русия прогонва първия български монарх - княз Александър Батенберг, откровено обичащ България и водещ политика извънредно от позиция на българските национални ползи – единственият заслужен български държател през ХХ век.
- През 1908 година Русия се афишира срещу провъзгласяването на Независимостта на България.
Подробно за всичко това може да се види в Петър Пешев, « Историческите събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес», 1929, фототипно издание Българска академия на науките, 1993
- През март 1915 Русия се спогажда с Англия и Франция да завземе Цариград, Босфора и Дарданелите. За тази цел обаче, съветските войски би трябвало да прегазят Румъния и България, което се и пробват да създадат. Българите смятат, че водят война за националното си обединяване, само че в действителност се борят за националното си оцеляване. С блестящите си победи в Добруджа българския боец през 1916 отстранява точно съветската опасност. Руснаците избиват стотици българи, опожаряват градове и села, само че нашите бойци през 1918 – подвигат Владайското въстание и отхвърлят да водят война против руснаците в Първата международна. Кои са по- положителни?
По мотив подлото съветско нахлуване Иван Вазов написа тогава това стихотворение, което стартира по този начин:
На съветските воини
О, руси, о, братя славянски,
за какво сте вий тука? Защо сте
пристигнали на полята балкански
немили, неканени посетители?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни борби!
През 1993 година русенското издателство Сексагинта Приста разгласява неповторима книга за Задунайската губерния, само че заради разрушената тогава мрежа на книгоразпространение, тя не доближи даже до библиотеките. Би било добре, в случай че бъде още веднъж отпечатана. Ще ни бъде доста потребна. Сега Русия се сдружи с нашия древен зложелател Турция, с който беше воювала няколко епохи наред и желае още веднъж да станем нейна губерния!
Барон Александър Каулбарс, съветски военачалник и първи боен министър на България – един от враговете на Княз Александър, заговорничил против него, безжалостен съперник на българската самостоятелност.
Руският консул в Османската империя граф Николай Игнатиев, който работи старателно против свободата на България, независимостта на църквата ни и изиграва решаваща роля в обесването на Васил Левски.
Стефан Стамболов към Русия за резултата от Освобождението:
“Отечеството ни е разграничено на пет елементи и раздадено по благосклонност на разнообразни страни.
И още – едно насъбрано съветско опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка.”
Ето думите на Стефан Стамболов отправени към княз Александър Батенберг:
” – А кръвта на съветския народ? – възразил княз Александър с болна подигравка.
- Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 бойци и два милиарда лв.. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.
А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва 100 хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от епохи, чиято стойност надминава 10 милиарда.
И какво получихме? Отечеството ни – разграничено на пет елементи и раздадено по благосклонност на разнообразни страни. И още – едно насъбрано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество би трябвало да останете отпред на тая битка.”
Препечатваме фрагмент от брошурата на Георги Стойков Раковски “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите”, издадена за пръв път през 1861 година в Букурещ. За второто издание през 1886 година увод написа Захари Стоянов. Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 година Заглавието е откъс от текста на Раковски.
Руското държавно управление, кое до момента лъстеше нашите добродушни българи със всевъзможни лукави и лъжовни обещания, през днешния ден към този момент открива булото си и очевидно демонстрира убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши благото ни Отечество България и да унищожи нашата националност, самото нам скъпоценно и свято завещание!
Руското държавно управление с изменнически метод е съумяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българи скитат се по бедна България и мамят простодушния ни народ да се пресели в Русия, като му вършат доста лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са съумели да придумат и излъгват доста българи и във Видин се е отворила очевидна канцелария, де вървят тия окаяни българи да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно посредством подкупниците си и от страна сякаш на турското държавно управление, че в случай че не се преселят в Русия, щат ги пресели след това принудително в Азия. Лъжа лукава! Само да излъгват елементарния народа да се пресели.
Длъжност свята към благото ни Отечество постанова ни да открием простодушния народ какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско държавно управление, и какви безконечни страдания ги чакат, в случай че са тия излъжат и идат да влязат в нейните стоманени нокти. Но преди да дойдем на този предмет, потребност е да покажем накратко на нашите братя какви вражески сношения е имала още от остарели времена с наши праотци и по какъв начин тя, Русия, всеки път старала да ги завладей, какви же несгоди им нанесла до момента за премия и що са тия кръстили и първите начала образования ѝ дали.
Послушайте, братя Българи, а изключително вие от Видинска област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и до момента останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги на първо време покръстили, дали са им книжовност, Свещеното писание и първото обучение.
Това е познато от целия свят и техните учени го признават. Но какво посредством са отдали тия на българите за това милосърдие! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили съвсем тамошните българи, като им наложили принудително езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които през днешния ден посочват Малорусия, са били обитаеми от българи, съставяли са част от Българското обстойно царство, само че и тия са паднали в съветските мъчителски ръце и през днешния ден са съвсем порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и традиции са още живи доказателства за това. Те още не одобряват да се посочват и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да атакува очевидно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българите да пристигна да им помогне срещу византийците и срещу царя им Петра, Симеонова сина, тъй като той, съветският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и изиска му се дори да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се срещу него, изгониха го от България благодарение на Византийците и най-сетне Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.
От това време на княз Светослав Киевски до времето на Петър Велики българите никакви другарски връзки не са имали с русите. В Петър Първи е почнал да мисли по какъв начин да популяризира въздействието си в България и той е пръв е почнал да интриганства срещу българските князе от Влахо- Богдановия жанр, които бяха до него време Българи, а точно срещу Кантимира, молдавския княз. Той, злочестият княз, излъган от съветската завист и лъжлива политика, биде заставен да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето за малко остана руснаците, дето сякаш, били наши братя, да го предадат на турските диваци!
От тези времена, когато Турция стартира да запада и слабее, русите започнаха постоянно да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти съветските войски са минавали Дунава, най-големи разрушения и разорения е претърпявало нашето оскъдно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е завладяло, клало, грабило и поробвало българите, а въпреки това, съветските войски, са били още по-свирепи и по-немилостиви от турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А по кое време са се прибирали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са принудително по няколко хиляди български семейства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се намират чак в Харковската губерния голям брой заробени Българи, които още не са си изгубили напълно езика; тия са през днешния ден крепостни плебеи, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)
Всякога проклетата Русия, нашият древен зложелател, когато е имала пердах с Турция, е лъгала най- подло бедните простодушни българи, че сякаш тях идела да освободи! Но нейната цел всеки път е била да им разори благото Отечество и да ги преселва лека-полека в земите си. Нейната злобна политика се познава прекомерно от дълго време и от това, щото тя ни в един си контракт с Турция нищо положително не е загатнала за сякаш, „ братската България”, дето ѝ бе дала писменост, книжовност, вяра и просвета, в случай че и да е имала най-хубави улеснения за това. Тя всеки път е единствено своята политика гледала, а лично за завладетелските си проекти е имала грижи, по какъв начин по-добре да ги приложи в деяние.
На това тя, с изключение на лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната религия и употребила се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един избавител! Тя най-вече е противодействувала, в последните дни, и на нашия заветен за духовенството въпрос и използвала е всички лукави средства да унищожи това национално искане, та да останат Българите отново под гръцко-фенерското духовно робство; тъй като тя знай, че в случай че българите добият самостоятелното си свещенство, то не ще ѝ към този момент позволи да мами и разорява българския безпаричен народ, както е до момента коствала и през днешния ден коства. (...)
Тия пари, що ви дава обещание и ви дава в този момент лукавото съветско държавно управление, с цел да ви измами, са нищо при такива потребности и потребности, които ви чакат там, и те се прекомерно елементарно разнасят. С тех пари Русия ще ви завърже с стоманени вериги така мощно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето по какъв начин ще ви настанят, щом идете там: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви дефинират по една част земя да си извършите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат принудително с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, единствено за едно облекло и за една издръжка! Кожи необработени и черен като земя самун! Вие ще бъдете техни безконечни плебеи и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв позор за Вас! Там няма недоволство пред никого си; тъй като от това място, в което ви заклещят веднъж, не можете ся помръдна на никое място!
Помислете, добре, благи българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами своеволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследват дето и да идете и щат ви всеки път мъчи душевно, като ви приказват:
“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”
А в Русия с изключение на голите и дивите пустини, както казахме нагоре, чака ви това тежко иго, от което в никакъв случай не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие по тази причина се преселвате: това е една ваша най-голяма уязвимост, в случай че вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и мебелировка, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите тези храбри и славни праотци с толкоз кърви са добили и бранили и преславно име оставили да оставите всичко това самодоволство и да идете на пусти и диви места, дето ви чака най-голяма беднотия и още безконечното иго! Тая ваша постъпка, в случай че я извършите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от целия свят.
Никакво заплашване, никакво принуждение не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте намерили толкоз добрини от славните си прародители и на които лежат и почиват техните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, само че и в случай че такова нещо си се опитат да ви създадат, което в никакъв случай не имаме вяра да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бягате като дами и мършави, жалки человеци...
С вяра, че ще те послуша тия избавителни за вас речи и щете престане занапред нататък отсега нататък да се селите или разбегвате по непознати земи, оставам ваш сънародник, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.
Затова просто би трябвало да се чете – същинска история, достоверни документи, а те към този момент са налице и са налични. Конкретно за плануваната от Русия Задунайская губерния Болгария можем да прочетем в тази скъпа книга.
Тези достоверни документи са добити от някогашния съветски служител, а след това в Букурещкото посолство, господин Якобсон. Като човек, който се е възмущавал откровено от подлостите, които правят съветските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, господин Якобсон е измъкнал една огромна част от тези документи, които се отнасят до България...”
И по този начин: пред нас са достоверни писма, отчети, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един безапелационен метод желанията на Русия, още от времето на Екатерина Втора – посредством разнообразни средства да реализира своята заветна цел – завладяването на България и превръщането ѝ в Задунайская губерния. Такава е цялата, освен това, прекомерно поредна политика на нашата „ двойна освободителка” и на нейната много кадърна дипломация / доста по- кадърна от нашата, която постоянно до момента е предавала националните ни ползи!/. Ето какво споделя за нея Димитър Петков: „ От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове/ като този на русофилите/,смутове, заприказва, политически убийства и прочие, които са се случвали в България, откогато съществува като страна / а той приказва единствено за един къс 15- годишен интервал, да не приказваме за 1923, 1925 или 1944!/, са дело на подлата съветска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за съветските дипломати е бил авансово скроено, предначертано и премислено...” За да ни докара единствен беди и несгоди. Да ни раздели вечно. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално княжество, каквото, за наш позор, сме и до момента!
На нашите читатели предлагам началото и края на встъпителната глава към книгата.
+++
„ Ако преди Освобождението се явеше някой да потвърждава с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „ бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, - нямаше да се откри нито един българин, който да го повярва и който да не наречаха, зложелател на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „ православна Русия”, която с епохи ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето избавление, а в действителност желае уголемение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че на мнозина от нас беше известно наследството на Петър Великий, както и желанието на всички след него съветски царе, да завземат Цариград, само че нашите понятия за тия съветски стремления не са отивали в никакъв случай по- нататък от завземанието на Цариград. Рядко и прекомерно рядко може да е имало някой интелигентен и предвидлив човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще желае да завладее дефинитивно и България. Гневът ни срещу варварска Турция, на която до тогава бяхме плебеи: желанието ни да забележим своята угнетителка разрушена и унищожена, - бяха толкоз мощни, щото малко на брой са желали да знаят за следствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите...”
+++
„ Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се откри българин със спокойна съвест да мисли, че Русия води война за да ни присвоява отсетне и да основава своя „ Задунайская область”, - така и в този момент, след тия документи, не имаме вяра, че би се намерил подобен негоден българин, който да не признава, че Русия е страната, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, ли по-.точно подло другарство, стопира нашето развиване, закрепване, придвижване.
Приятели на съветската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат единствено националните предатели, зацапаните в всякакви комплоти, протести, убийства, неравноправни договори/!/, хранениците на Русия. Но същинските българи не могат да бъдат другари на Русия, нито да одобряват нейната подла политика...”
+++
И няколко случайни определени текста от съветските документи, с които изобилства книгата:
+++
„ Нашето директно обвързване е да следим прецизно за вътрешното развиване и за протичането на нещата в България и по този начин да предпазим страната от глупави последствия. Вие говорите, че не сме воювали против турците поради някакъв си принц Батенберг? / апропо свален и пропъден от руснаците – б.а./ Аз съм напълно склонен с това, само че още по- малко сме воювали поради българите, поради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било поради каквито и да са „ братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до прочут пункт, в индиректен смисъл ние постигнахме това, само че в Берлин ни заградиха този път, затова сме длъжни да го реализираме с други средства. Достигането на тези цели е допустимо единствено тогава, когато ще имаме работа с едно лице, определено от нас, а не с уличната навалица, която българите назовават... Народно заседание. /!/... И това е мислимо единствено когато в българското княжество бъде открит най- дребното дълготраен съветски протекторат... Да се принуди българското Народно заседание да одобри оставката на принц Батенберг и да се прогласи протекторат, т.е. България да бъде приета за Велико Княжество и Господарят Император да одобри купата Балкански....”
+++
Да, образци за антибългарската съветска политика (за Съветската няма смисъл и да говорим) сред Освобождението и края на Първата международна война са прекалено много. Ето и най- фрапиращите:
- През 1885 година Русия е срещу Обединението на България и насъсква Сърбия да ни нападне в тил, само че България излиза победител от Сръбско- българската война,
- През 1886 година Русия прогонва първия български монарх - княз Александър Батенберг, откровено обичащ България и водещ политика извънредно от позиция на българските национални ползи – единственият заслужен български държател през ХХ век.
- През 1908 година Русия се афишира срещу провъзгласяването на Независимостта на България.
Подробно за всичко това може да се види в Петър Пешев, « Историческите събития и деятели от навечерието на освобождението ни до днес», 1929, фототипно издание Българска академия на науките, 1993
- През март 1915 Русия се спогажда с Англия и Франция да завземе Цариград, Босфора и Дарданелите. За тази цел обаче, съветските войски би трябвало да прегазят Румъния и България, което се и пробват да създадат. Българите смятат, че водят война за националното си обединяване, само че в действителност се борят за националното си оцеляване. С блестящите си победи в Добруджа българския боец през 1916 отстранява точно съветската опасност. Руснаците избиват стотици българи, опожаряват градове и села, само че нашите бойци през 1918 – подвигат Владайското въстание и отхвърлят да водят война против руснаците в Първата международна. Кои са по- положителни?
По мотив подлото съветско нахлуване Иван Вазов написа тогава това стихотворение, което стартира по този начин:
На съветските воини
О, руси, о, братя славянски,
за какво сте вий тука? Защо сте
пристигнали на полята балкански
немили, неканени посетители?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни борби!
През 1993 година русенското издателство Сексагинта Приста разгласява неповторима книга за Задунайската губерния, само че заради разрушената тогава мрежа на книгоразпространение, тя не доближи даже до библиотеките. Би било добре, в случай че бъде още веднъж отпечатана. Ще ни бъде доста потребна. Сега Русия се сдружи с нашия древен зложелател Турция, с който беше воювала няколко епохи наред и желае още веднъж да станем нейна губерния!
Барон Александър Каулбарс, съветски военачалник и първи боен министър на България – един от враговете на Княз Александър, заговорничил против него, безжалостен съперник на българската самостоятелност.
Руският консул в Османската империя граф Николай Игнатиев, който работи старателно против свободата на България, независимостта на църквата ни и изиграва решаваща роля в обесването на Васил Левски.
Стефан Стамболов към Русия за резултата от Освобождението:
“Отечеството ни е разграничено на пет елементи и раздадено по благосклонност на разнообразни страни.
И още – едно насъбрано съветско опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка.”
Ето думите на Стефан Стамболов отправени към княз Александър Батенберг:
” – А кръвта на съветския народ? – възразил княз Александър с болна подигравка.
- Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 бойци и два милиарда лв.. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона.
А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва 100 хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от епохи, чиято стойност надминава 10 милиарда.
И какво получихме? Отечеството ни – разграничено на пет елементи и раздадено по благосклонност на разнообразни страни. И още – едно насъбрано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество би трябвало да останете отпред на тая битка.”
Препечатваме фрагмент от брошурата на Георги Стойков Раковски “Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите”, издадена за пръв път през 1861 година в Букурещ. За второто издание през 1886 година увод написа Захари Стоянов. Фототипно издание на брошурата излезе през 1998 година Заглавието е откъс от текста на Раковски.
Руското държавно управление, кое до момента лъстеше нашите добродушни българи със всевъзможни лукави и лъжовни обещания, през днешния ден към този момент открива булото си и очевидно демонстрира убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши благото ни Отечество България и да унищожи нашата националност, самото нам скъпоценно и свято завещание!
Руското държавно управление с изменнически метод е съумяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българи скитат се по бедна България и мамят простодушния ни народ да се пресели в Русия, като му вършат доста лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са съумели да придумат и излъгват доста българи и във Видин се е отворила очевидна канцелария, де вървят тия окаяни българи да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно посредством подкупниците си и от страна сякаш на турското държавно управление, че в случай че не се преселят в Русия, щат ги пресели след това принудително в Азия. Лъжа лукава! Само да излъгват елементарния народа да се пресели.
Длъжност свята към благото ни Отечество постанова ни да открием простодушния народ какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско държавно управление, и какви безконечни страдания ги чакат, в случай че са тия излъжат и идат да влязат в нейните стоманени нокти. Но преди да дойдем на този предмет, потребност е да покажем накратко на нашите братя какви вражески сношения е имала още от остарели времена с наши праотци и по какъв начин тя, Русия, всеки път старала да ги завладей, какви же несгоди им нанесла до момента за премия и що са тия кръстили и първите начала образования ѝ дали.
Послушайте, братя Българи, а изключително вие от Видинска област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и до момента останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги на първо време покръстили, дали са им книжовност, Свещеното писание и първото обучение.
Това е познато от целия свят и техните учени го признават. Но какво посредством са отдали тия на българите за това милосърдие! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили съвсем тамошните българи, като им наложили принудително езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които през днешния ден посочват Малорусия, са били обитаеми от българи, съставяли са част от Българското обстойно царство, само че и тия са паднали в съветските мъчителски ръце и през днешния ден са съвсем порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и традиции са още живи доказателства за това. Те още не одобряват да се посочват и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да атакува очевидно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българите да пристигна да им помогне срещу византийците и срещу царя им Петра, Симеонова сина, тъй като той, съветският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и изиска му се дори да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се срещу него, изгониха го от България благодарение на Византийците и най-сетне Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самого.
От това време на княз Светослав Киевски до времето на Петър Велики българите никакви другарски връзки не са имали с русите. В Петър Първи е почнал да мисли по какъв начин да популяризира въздействието си в България и той е пръв е почнал да интриганства срещу българските князе от Влахо- Богдановия жанр, които бяха до него време Българи, а точно срещу Кантимира, молдавския княз. Той, злочестият княз, излъган от съветската завист и лъжлива политика, биде заставен да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето за малко остана руснаците, дето сякаш, били наши братя, да го предадат на турските диваци!
От тези времена, когато Турция стартира да запада и слабее, русите започнаха постоянно да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти съветските войски са минавали Дунава, най-големи разрушения и разорения е претърпявало нашето оскъдно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е завладяло, клало, грабило и поробвало българите, а въпреки това, съветските войски, са били още по-свирепи и по-немилостиви от турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А по кое време са се прибирали, или победоносци, или победени, карали и отвличали са принудително по няколко хиляди български семейства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се намират чак в Харковската губерния голям брой заробени Българи, които още не са си изгубили напълно езика; тия са през днешния ден крепостни плебеи, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда! (...)
Всякога проклетата Русия, нашият древен зложелател, когато е имала пердах с Турция, е лъгала най- подло бедните простодушни българи, че сякаш тях идела да освободи! Но нейната цел всеки път е била да им разори благото Отечество и да ги преселва лека-полека в земите си. Нейната злобна политика се познава прекомерно от дълго време и от това, щото тя ни в един си контракт с Турция нищо положително не е загатнала за сякаш, „ братската България”, дето ѝ бе дала писменост, книжовност, вяра и просвета, в случай че и да е имала най-хубави улеснения за това. Тя всеки път е единствено своята политика гледала, а лично за завладетелските си проекти е имала грижи, по какъв начин по-добре да ги приложи в деяние.
На това тя, с изключение на лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната религия и употребила се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един избавител! Тя най-вече е противодействувала, в последните дни, и на нашия заветен за духовенството въпрос и използвала е всички лукави средства да унищожи това национално искане, та да останат Българите отново под гръцко-фенерското духовно робство; тъй като тя знай, че в случай че българите добият самостоятелното си свещенство, то не ще ѝ към този момент позволи да мами и разорява българския безпаричен народ, както е до момента коствала и през днешния ден коства. (...)
Тия пари, що ви дава обещание и ви дава в този момент лукавото съветско държавно управление, с цел да ви измами, са нищо при такива потребности и потребности, които ви чакат там, и те се прекомерно елементарно разнасят. С тех пари Русия ще ви завърже с стоманени вериги така мощно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето по какъв начин ще ви настанят, щом идете там: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви дефинират по една част земя да си извършите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат принудително с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, единствено за едно облекло и за една издръжка! Кожи необработени и черен като земя самун! Вие ще бъдете техни безконечни плебеи и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв позор за Вас! Там няма недоволство пред никого си; тъй като от това място, в което ви заклещят веднъж, не можете ся помръдна на никое място!
Помислете, добре, благи българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами своеволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследват дето и да идете и щат ви всеки път мъчи душевно, като ви приказват:
“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте!”
А в Русия с изключение на голите и дивите пустини, както казахме нагоре, чака ви това тежко иго, от което в никакъв случай не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие по тази причина се преселвате: това е една ваша най-голяма уязвимост, в случай че вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и мебелировка, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите тези храбри и славни праотци с толкоз кърви са добили и бранили и преславно име оставили да оставите всичко това самодоволство и да идете на пусти и диви места, дето ви чака най-голяма беднотия и още безконечното иго! Тая ваша постъпка, в случай че я извършите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от целия свят.
Никакво заплашване, никакво принуждение не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте намерили толкоз добрини от славните си прародители и на които лежат и почиват техните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, само че и в случай че такова нещо си се опитат да ви създадат, което в никакъв случай не имаме вяра да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бягате като дами и мършави, жалки человеци...
С вяра, че ще те послуша тия избавителни за вас речи и щете престане занапред нататък отсега нататък да се селите или разбегвате по непознати земи, оставам ваш сънародник, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ