Защо спим?
Прекарваме една трета от живота си в спане – към 25 години. Въпреки това сънят си остава една от най-големите загадки на невронауката. С появяването на мозъчните скенери, учените са научили доста за това, което се случва в главите ни по време на сън, само че към момента не могат да отговорят на елементарния въпрос „ Защо спим? “. Разбира се има доста теории, само че едно е ясно – без сън мозъкът ни не работи вярно.
Невропсихологът Яков Стерн от Колумбийския университет споделя, че способността на човек да извършва елементарни задания спада фрапантно след 48 часа бодърствуване. Но някои се въздействат повече от други. Стерн се надява да успее да открие за какво едни хора устоят на безсънието повече от други и да понижи биологическата ни потребност от сън.
Стерн е разкрил невронна мрежа, най-вече в тилния и теменния лоб на мозъка, която наподобява дефинира по какъв начин човек се въздейства от безсънието. С помощта на транкраниална магнитна стимулация, той подтиква тези зони. „ Надявахме се, че като подтикваме зоните, ще можем да подобрим издръжливостта на човек. Изненадващо за мен, открихме, че стимулирането на теменния лоб в действителност работи позитивно върху мозъка. И хората, които демонстрират най-хубави резултати са тези, които другояче са най-засегнати от безсънието. Това беше удостоверение, че сме разкрили нещо забавно. “ споделя той.
Изследванията на Стерн може да оказват помощ за понижаване на резултатите от безсънието, само че няма да ни обяснят за какво се нуждаем от сън. Нито пък халюцинациите, които назоваваме сънища. Те се случват най-вече по време на РЕМ съня – фаза на съня, отличаваща се с висока мозъчна интензивност. По време на естествения нощен сън, мозъкът минава сред РЕМ сън и още три етапи. Първата фаза е междинния интервал сред заспиването и събуждането, който се случва при започване на съня. Втората фаза е лекият сън, който е към 60% от съня. И третата фаза е дълбокият сън, по време на който се случват множеството разстройства на съня.
Директорът на програмата по поведенческа сънна медицина в Медицински център Монтефиоре в Бронкс, Шелби Харис споделя, че обикновено прекосяваме през тези етапи по пет или шест пъти на нощ и РЕМ сънят е по-продължителен, когато спим по-дълго. Според нея това е повода множеството хора да си спомнят сънищата по-добре на сутринта. Но какви са тези бегли мемоари и облици? Наистина ли са пътят към подсъзнанието? Можем ли да научим повече за себе си, пробвайки се да ги разберем?
Харис не мисли по този начин. Тя изяснява, че разбирането ни за сънищата се е трансформирало фрапантно през последния век. Фройд и Юнг са вярвали, че сънищата са методът, по който подсъзнанието си комуникира със съзнанието. Ако човек изпитва неспокойствие или боязън в съня си, анализирайки съня, той може да разбере за какво се усеща по този начин и по какъв начин да се оправи с това. Но модерните теории не залагат толкоз на наличието на сънищата. Според Харис сънищата са методът на мозъка да сортира мемоари и преживявани от предходния ден, решавайки кои да остави и кои да изтрие.
Въпреки, че учените не са съумели да открият значително доказателство за повода да се нуждаем от толкоз сън, съществуват някои много забавни теории.
Няколко проучвания допускат, че РЕМ сънят и/или елементарният сън може да са значими за способността на мозъка да обработва и съхранява мемоари от миналия ден. Да образува нови невронни мрежи и да укрепва старите. Подобни проучвания споделят, че сънят оказва помощ за изчистването на ненужната информация, с цел да се направи място за нови невронни връзки.
Друга доктрина споделя, че до момента в който сме будни, невроните в мозъка биват разрушавани от свободните радикали. Сънят усъвършенства хомеостазата на организма и поправя провалите по невроните.
Снимка: JLMphoto
Ученият Джером Сийгъл счита, че сънят може би въобще не е физически необходим на животните. Той допуска, че сънят няма някаква загадъчна функционалност, а просто е предмет на еволюцията и служи за създаване на държанието. Също по този начин пести сила и защищава животните от някои рискове. Из животинското царство продължителността на съня варира в огромни граници и Сийгъл твърди, че потребностите за сън не са биологически, а по-скоро екологически.
Източник: bigthink.com
