Аборигените
Кои са aборигените?
Аборигените в Австралия са първите хора които са стъпили на този континент, някъде преди 40,000 и 60,000 години.
Тяхната история е непокътната във тип на митове и води началото си от Времето на сънищата (англ. Dreamtime) или Алтжеринга (Altjeringa), когато духовете основали света и началото на времето.
По Времето на сънищата, духовете се надигнали отдолу под земята и се трансформирали в естествените детайли, които следим в днешна Австралия – реки, езера, планини, хълмове и пещери. Духовете безусловно основали земята. Аборигените схващат тези духове, по сходен метод както християните схващат Бог или мюсюлманите Аллах. Само че туземците имат вяра, че тези духове съществуват и живеят в земята на Австралия. Поради това, за тях земята е свещена и се отнасят към нея като с такава.
Легендите за Времето на сънищата също са свещени и са защитавани в загадка от външния свят. По възрастните рисуват легендите употребявайки знаци в серии наречени Следите на сънищата. Младите мъже се учат в смисъла и превода на знаците, с цел да могат да ги предадат на идващото потомство.
Научното пояснение за това по какъв начин туземците са пристигнали в Австралия е просто – вървяли са. Екип учени от университета в Кембридж изследвали ДНК на туземци, с цел да дефинират по кое време са пристигнали в Австралия и от кое място са пристигнали.
Според доктор Томас Кисивилд и неговия екип, туземците са тръгнали от Африка към Евразия. От там са се разпръснали към Индия и по крайбрежията на Югоизточна Азия откъдето са пристигнали по суша до Австралия. След като моретата са се надигнали и са заляли земята свързваща континентите, туземците останали изолирани от останалия свят за хиляди години напред.
Ранна просвета
Древните туземци били ловци номади и не отглеждали добитък. Имали примитивни оръжия, множеството направени от дърво и камък. Както в доста други общества по света, мъжете били основните ловци, те убивали огромни и дребни животни като кенгура и емута. Жените също добринасяли за обезпечаването на прехраната като събирали зеленцуци, плодове, корени и дребни животинки като змии.
В крайбрежните региони и мъжете и дамите се гмуркали за раци и миди. Използвали и кошове направени от нишки и въжета за ловене на риба. На недалечни дистанции плавали с лодки, които приличали на плоски канута. Тъй като били изработвани от кори на дървета и шубраци, тези лодки прогизвали след избран интервал от време. А единствено след няколко благи корабоплаване, изцяло се разпадали.
Древните туземци боготворели земята си и правели всичко допустимо с цел да я пазят. За да не прахосват запаси от нея множеството племена спели на земята без заслон. Ловували единствено това което им било нужно за издръжка и събирали единствено най-необходимите корени и растения.
Според вярванията им, духовете разпределили земята сред обособените племена. Затова и не е имало междуплеменни и териториални войни – ако някой от друго племе попадне в непозната територия щял да почуства гнева на духовете и ще стартират да му се случват неприятни неща.
За повече от същестуването си, туземците не носели никакви облекла, което е необикновено имайки поради какъв брой студено става през зимата в някои елементи от континента. В по-студените региони, мъжете и дамите може би се топлели като се увивали в животинска кожа или се мажели с животинска мехлем или специфична глина, с цел да защищават кожата си.
Жените носели колиета от морски черупки, а телата и на мъжете постоянно били изрисувани с въглени или глина, която употребявали и за багра.
Музиката и танците заемат значима част от културата, както и разказването на митове. По-възрастните употребявали и трите метода, с цел да описват за Времето на сънищата, както и да благодарят на духовете и да ги молят за повече дъжд или за увеличение на плодовитостта. Имали разнообразни музикални принадлежности, най-известният от които е диджериду.
Традиционно диджериду се създава от парче дърво, чиято сърцевина е издълбана от термити. Когато се свири на този инструмент, той издава ниски звуци сходни на бръмчене, породени от трептения. Използва се специфична техника на дишане при която свирещия вдишва и издишва само през носа, и през цялото това време непрестанно вкарва въздух посредством устата си в инструмента. По този метод един по-опитен музикант би могъл да свири един звук без спиране в продължение на 40-50 мин.
Аборигените поддържали този кротичък метод на живот в продължение на 40,000 години. Но един ден всичко това се трансформирало, когато европейците нахлули в Австралия.
Колонизирането на Австралия
Колонизирането на Австралия е сходно на това в Америка. В добавка към непринудено преселилите се в Америка, държавните управления употребявали колониите и като затвори. След като Американската гражданска война почнала през 1776г., британското държавно управление имало потребност от ново място където да изпраща пандизчиите си, защото Американските колонии повече не ги приемали. И по този начин през 1788 Англия изпратила екип към Австралия, тогава позната като Нов Южен Уейлс и почнали да строят затвори.
Както се случило и с американските индианци, туземците били изгонени от личните им земи. Мнозина били пребивани или убити. Други се разболели от непознати до момента за тях заболявания. Имунната им система не можела да се бори с новите болести и доста хора умрели. Гладът се трансформирал в основен проблем, защото локалните не можели повече да бродят свободно из земите си, с цел да намират храна и по този начин доста племена измрели изцяло.
Англичаните принудили доста от тези които не били убити да станат плебеи. Жените и децата правели всичко, от обезпечаване на храна до почистване. Много дами били превърнати в секс робини.
Когато англичаните пристигнали през 1788, туземците наброявали стотици хиляди, в случай че не и милиони. След последвалата смъртност броят им фрапантно намалял.
За страдание, през идващите епохи обстановката траяла да се утежнява преди да се усъвършенства до някаква степен. Освен че изгубили стотици хиляди животи, туземците изгубили и огромна част от културата си. Те повече не можели да описват техните истории и обичаи, в някои случаи просто нямало кой да ги чуе. Историята им била изгубена. По време на колонизирането, туземците говорели към 250-300 разнообразни диалекта и езика. Повече от половината изчезнали изцяло.
И при започване на 20 век, всички които не били туземци решили, че единствения метод да ги спасят бил те да бъдат приобщени или по-скоро асимилирани към живота на белите Австралиийци.
Аборигените през 20 век
Робството в Австралия не завършило по същото време както в Америка. Тук нямало война, нито пък укази, че всички плебеи би трябвало да бъдат освободени. Всъщност робството в Австралия просъществувало до 1970. И имало по друга форма от тази в Щатите.
В началото на 1910 година Австралийците почнали да лишават младите аборигенчета от техните домове и фамилии. Тези деца, известни като Откраднатата Генерация, били давани за развъждане в бели фамилии или били пращани в институции и сиропиталища, където били принуждавани да се слеят с бялото общество. Между 1910 и 1970, когато тази процедура завършила, над 100,000 деца били разграничени от фамилиите и културата им.
През 1967 година, следвайки образеца на Движението за цивилен права в Щатите, туземците почнали да се борят за пълноправие. Белите австралийци посредством референдум въвели смяна в конституцията, която давала на туземците право да гласоподават. По този метод туземците били включени в преброяването на популацията и по този начин публично били приети като жители на Австралия.
В днешна Австралия туземците към момента се борят за правата си, а расизма господства из целия континент. Продължителността на живот на един характерен туземец е с 20 години по-малка от тази на средностатистическия бял австралиец. Те към момента не имат огромна част от земята, отнета им по време на колониалния интервал.
През 2008 година Австралиийското държавно управление публично се извини на децата на Откраднатата генерация, пробвайки се да запълни празнината сред локалното население и останалите австралиийци.
Aборигените през днешния ден
За туземците които живеят в огромните градове, алкохолизма и насилието е метод на живот. Повечето са доста небогати и имат невисок стандарт на живот. По-възрастните туземци се пробват да изкоренят насилието от младите мъже като ги водят на свещени за тях места и ги посвещават в античните тайнства. Образователната система в този момент е отворена и за аборигенчета, които се окуражават да учат. Въпреки това доста от тях напущат учебно заведение прибързано.
Аборигените които живеят в провинцията или аутбека (outback) се пробват да запазят колкото се може повече от историята и традицията си. Австралиийците им осигурятат къщи или други типове заслон, само че в доста случаи туземците ги употребяват единствено за хранилища.
Повечето от тези типични туземци се пробват да разпространят историята на тяхната раса измежду останалите, които съвсем не са осведомени с нея.
Разбира се има и аборигенстко изкуство, което е международно известно. За тях изкуството е като сънищата им – свещенно и скрито. Въпреки това в последните години това до някаква степен се е трансформирало, защото някои създатели продават творбите си, с цел да могат да претърпяват.
Тяхното изкуство има разнообразни форми: рисунки, дърворезба, произведения от мъниста, кошници. Те също по този начин създават и продават общоизвестния бумеранг. Но не всяко изкуство може да бъде продадено – то е изобразено на стените в пещерите.
Известната австралийска естествена забележителност скалата Айерс е такова място. Тя е свещена за туземците, които я назовават Улуру. Намира се съвсем в центъра на континента. Скалата е обградена от серии от пещери, чиито стени са изрисувани. Когато туристите посещават Улуру и преглеждат рисунките, те не знаят по какъв начин тъкмо да ги интерпретират. А туземците, откогато се помнят пазят това в загадка.
Източник: HowStuffWorks
