Сесил Кели На 30 Декември 1958г. става инцидент в плутониевата

Сесил Кели

На 30 Декември 1958г. става случай в плутониевата фабрика в Лос Аламос. Сесил Кели, умел химик, работел на огромен смесващ резервоар. Разтворът в контейнера трябвало да бъде слаб – нормално по-малко от 0.1 грама плутоний на литър. Онзи ден обаче, концентратът бил 200 пъти по-силен. Когато Кели пуснал машината, течността в контейнера се завъртяла и плутоният освободил голям заряд от неутрони и гама-лъчи за по-малко от 200 микросекунди.

Кели, който стоял на стълба, надничайки в контейнера през стъклото, паднал на земята. Двама негови сътрудници видели ярка светлина и бързо се втурнали да му оказват помощ. Открили Кели объркан и повтарящ „ Изгарям! Изгарям! “. Закаран в болница в полусъзнание, с гърчове и повръщане. Там уредите отчели, че тялото му е поело радиация.

Два часа след случая, положението на Кели се усъвършенства, само че скоро по-късно излиза наяве, че няма да е за дълго. Тестовете посочили, че костният му мозък е изцяло погубен и 35 часа по-късно той умира.

Хари Дагниан Младши

Хари бил арменско-американски физик в плана Манхатън. На 21 Август 1945г. той провеждал опит, пробвайки се да построи неутронен рефлектор, като подреди серия от волфрамови карбидни плочки към плутониево ядро. Докато държал последната плочка над рефлектора, неутроните почнали да реагират, което било предизвестие, че след слагането на плочката системата ще стане извънредно нестабилна. Докато си отдръпвал ръката, той изпуснал плочката върху ядрото. Това провокирало мигновена реакция.

Хари се паникьосал и се опитал да махне плочката, само че не съумял. Бил заставен да скапе цялата структура, с цел да прекъсне реакцията и по този начин получил смъртоносна доза неутронова радиация. Умира 25 дни по-късно.

Луис Слотин

Луис бил канадски физик и химик, взел участие в плана Манхатън. Той взел участие в тестванията на плутониеви ядра, постоянно наричани „ да дърпаш дявола за опашката “.

На 21 Май 1946г. Слотин и още седем негови сътрудници организират опит, който включвал основаването на нуклеарна реакция като се слагат две полусфери от берилий към плутониево ядро. Слотин нормализирал горната хемисфера с лявата си ръка благодарение на отвертка, с цел да държи полусферите разграничени. В 15:20 часа отвертката му се изплъзва и горната хемисфера пада върху ядрото, което провокира нуклеарна реакция и изпускане на радиация. Учените в стаята видели синьо зарево към сферата и почувствали топлинна вълна.

Слотин инстинктивно вдигнал ръката си и съборил полусферата на земята, което прекъснало реакцията. Въпреки това той е изложен на смъртоносна доза радиация, равняваща се на количеството, което щеше да погълне, в случай че стоеше на 1500м. от нуклеарен гърмеж. Веднага е закаран в болница, само че провалите са необратими и умира девет дни по-късно, на 30 Май 1946г. Ядрото било същото, което е умъртвило и Дагниан година по-рано, заради което го назовават Дяволското ядро.

Ебен Макбърни Байерс

Байерс бил богат американец от хайлайфа, спортист и фабрикант. През 1927г., до момента в който пътувал във влака на връщане от футболен мач сред Харвард и Йейл, той паднал от леглото в спалния вагон и си наранил ръката. Започнал да се оплаква от непрекъсната болежка и един доктор му споделил да пие Радитор – патентовано лекарство, съдържащо високи дози радий. Байерс изпива 1400 бутилки в границите на 3 години. През 1930г. стопира лекарството, само че към този момент е натрупал доста количество радий в костите си, от което му изпадат зъбите. Мозъкът му също е повреден и в черепа му се образували дупки. Той умира от отравяне с радий на 31 Март 1932г. Погребан е в Питсбърг в оловен ковчег.

Хироши Кочи

На 30 Септември 1999г. в Токаймура, покрай Токио се случва радиационен случай в цех за преправка на уран. Работници излели в специфичен резервоар разтвор на уран в солна киселина, съдържащ към 16.6кг уран, което надвишавало разрешената маса. Контейнерът не можел да разгради подобен разтвор.

Трима служащи са изложени на смъртоносни дози радиация. Един от тях, Хироши Кочи, е закаран в Университетската болница в Токио и след три дни към този момент можел да приказва и единствено дясната му ръка била малко подута и зачервена. След това обаче, радиацията почнала да разрушава хромозомите в клетките му и положението му почнало да се утежнява.

Лекарите не знаели какво да вършат. Имало единствено няколко случая и медикаменти за жертви на радиационно отравяне. Екип от локалната телевизия наблюдава историята 83 дни до гибелта на Хироши. Тя е записана в книгата „ Бавна гибел: 83 дни радиационна болест “.

Мария Кюри

Мария Кюри била физик, химик и пионер в региона на радиоактивността. Всъщност тя измисля термина радиоактивност, макар че Хенри Бекерел открива феномена години по-рано. Кюри изследвала свойствата на две уранови скали – уранинит и чалколид. Това води до откриването на радия и полония, също радиоактивни детайли. Съпругът на Мария, Пиер, се интересувал от нейната работа и решил да приключи неговото изследване, с цел да й помогне.

Семейство Кюри се заели с сложната задача да отделят радия от уранинита. От един звук канара те получили една десета грам радиев хлорид. За страдание те не били наясно с заплахите при дълготрайно излагане на радиация. Пиер умира през 1906г. откакто е блъснат от файтон, а Мария доживява още 28 години, през които печели две нобелови награди. Тя постоянно носела шишенца с проби от радиоактивни изотопи в джоба си и ги държала в чекмеджето на бюрото си.

Мария Кюри умира на 4 Юли 1934г. от апластична анемия, в следствие от излагането на радиация. Лабораторията й е непокътната в Музей Кюри. Поради високите равнища на радиоактивност, записките й са считани за рискови. Дори готварската й книга е мощно радиоактивна. Те се пазят в оловни кутии и се преглеждат единствено с защитно облекло.

Александър Литвиненко

Литвиненко е някогашен полковник от Федералната работа за сигурност, който бяга от Русия и се укрива във Англия. През Ноември 2006г. той ненадейно се разболява и е признат в болница. Три седмици по-късно умира и след гибелта му е открито, че е изпил чай със смъртоносна доза Полоний-210. На смъртното си легло Литвиненко упреква съветския президент Владимир Путин за гибелта си.

Последвалото следствие от английските управляващи обтяга отношението сред Русия и Англия. Неофициално те декларират, че „ 100% сме сигурни в това кой е поставил отровата, къде и по кое време. “ Основният обвинен е някогашният полковник от ФСБ Андрей Луговой, който има имунитет и не може да бъде съден.

Руската подводница К-19

К-19 е една от първите две съветски подводници, оборудвани с нуклеарни балистични ракети. Няколко индивида умират при градежа, което й носи прякора „ Хирошима “. На 4 Юли 1961г. под командването на капитан Николай Затеев, на К-19 поражда проблем при охладителната система, което повишава температурата на реактора до 800 градуса по Целзий. Конструкцията на подводницата е слаба, няма аварийна охладителна система и капитанът е заставен да изпрати екип от седем офицери да поправят повредата, макар смъртоносните равнища радиация. Екипът съумява да оправи казуса, само че всичките седем умират в границите на седмица. Цялата подводница става радиоактивна и за няколко години още 20 индивида умират на борда.

Съветската флота прави скъпи ремонти по подводницата и по-късно я пуска още веднъж във водата. Инцидентите на борда не престават. През 1969г. подводницата се сблъсква с различен съд, а през 1972г. пожар убива 28 моряци. През 1991г. най-сетне е изтеглена от работа.

Филмът „ К-19 “ с Харисън Форд и Лиам Нийсън е основан на същинският случай.

Чернобил

На 26 Април 1986г. става случай с реактор Номер 4 в АЕЦ Чернобил в Украйна. Работниците възнамерявали тест, при който да открият какъв брой дълго турбините ще се въртят и ще добиват електричество, в случай че спре тока. Поради щета в друга районна електрическа станция, пробата е отсрочен и е извършен от последната нощна промяна от служащи, които на са обучавани за сходни процедури. Няколко поредни неточности, в това число решение да се изключи автоматизираната система за прекъсване на механизмите, предизвикват неустойчивост в реактора, където съвсем всички защитни блокове изхвърчат.

Реакторът съумява да издържи, само че минус в дизайна на контролните блокове в действителност кара реакцията в долната част на ядрото да се усилва. В този миг се получава солиден енергиен пик и ядрото прегрява. Последвалите събития не са записани от инструментите и са известни единствено като резултат от математическа симулация. Известно е, че се е натрупвала голямо количество пара в ядрото и то е избухнало, освобождавайки радиоактивна пара и остатъци във въздуха. Радиацията към реактора след детонацията е била 30 000 пъти над смъртоносните стойности.

Един човек умира на място и тялото му не е намерено. Друг умира същия ден от раните си. Остро радиационно отравяне е диагностицирано при 237 индивида, били на мястото. 28 от тях умират през първите седмици след случая, като шестима от тях са били пожарникари. Още 19 умират сред 1987г. и 2004г. Никой, който не е бил на мястото, не е бил диагностициран с радиационно отравяне, макар, че доста деца развиват рак след случая, което се отсъжда като резултат от радиацията. Изчисленията сочат, че в Украйна, Русия и Беларус над 1 милион индивида са били наранени от радиацията, само че резултатът от това може в никакъв случай да не бъде потвърден.

Хирошима и Нагасаки

Атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки в края на ВСВ са единственият случай в историята, когато са употребявани такива оръжия при хора. Дали стартирането им е било целесъобразно се спори и до ден сегашен, само че без подозрение споменът от разрушението е повода да не се употребяват в никакъв случай повече.

На 6 Август 1945г. ураниевата бомба „ Малкият “, е пусната над Хирошима и убива 80 000 души още при удара. Три дни по-късно плутониевата бомба „ Дебелакът “ е пусната над Нагасаки и убива 75 000 души. Оцелелите след първичната детонация поемат огромни количества радиация и получават вътрешни изгаряния. Още 200 000 души умират от 1950г. до в този момент, поради радиацията от бомбите.

Източник: listverse.com