Науката за съня
Прекарваме една трета от живота си спейки. Наполеон, Флорънс Натингейл и Маргарет Тачър са спели единствено по 4 часа на денонощие, а Томас Едисон е твърдял, че спането е загуба на време.
Защо спим?
Това е въпрос, който мъчи учените от епохи и отговорът е, че никой не знае с акуратност. Някои имат вяра, че спането оказва помощ на тялото да се възвърне от заниманията денем, само че в действителност количеството сила акумулирано по време на спане за осем часа е равно на към 50 kCal, същото количество сила има и в една препечена филийка.
Ние би трябвало да спим, тъй като това е главен метод да поддържаме естествени равнища на познавателните ни умения като диалект, памет, рационално и гъвкаво мислене. С други думи сънят е значим за развиването на мозъка.
Какво би се случило, в случай че не спим?
Добър метод за схващане ролята на съня е като погледнем какво би се случило, в случай че не спим. Липсата на сън се отразява съществено на способността на мозъка да действа. Ако в миналото сте прекавали нощ без спане, значи знаете какви са следствията: нервност, отмалялост, свръхчуствителност и елементарно забравяне. Само една нощ без спане и концентрацията става сложна и времето на концентриране понижава доста.
При продължителна липса на приемлив сън, частите от мозъка, които управляват говора, паметта, планирането и възприятието за време доста се засягат и в последна сметка престават да действат.
Изследванията демонстрират, че хората които спят по-малко, постоянно имат усложнения при реагиране в бързо изменящи се обстановки и във вземането на верни решения. Дори има изказвания, че неналичието на сън е главен фактор за интернационалните бедствия като злополуката на супертанкера Ексон Валдес, Чернобил, детонацията на совалката Чалънджър.
Безсънието въздейства и на прочувственото и физическото здраве.
А какво се случва до момента в който спим?
Turkey twizzling brain waves by NeonSalad
Спането се характеризира с повторение на етапи от 90 до 110 минути и се разделя на две категории: REM (Rapid Eyes Movement – Бързи Очни Движения) и не-REM (който се разделя на четири етапа).
Не-REM фаза
Първи стадий: Лек сън
По време на първия стадий от съня, ние сме на половина будни, на половина заспали. Мускулната ни интензивност се забавя, при което може да се появи едва трепкане. Това е интервала на лекия сън, по време на който можем елементарно да се събудим.
Втори стадий: Истински сън
10 минути след лекия сън навлизаме във втория стадий, който продължава към 20 минути. Сърдечният темп и темпото на дишане се забавят.
Трети и четвърти стадий: Дълбок сън
По време на третия стадий, мозъкът ни стартира да създава делта талази – те са дълги (с висока амплитуда) и мудни (с ниска честота). Дишането и сърдечният темп са в най-ниските си равнища.
Четвъртия стадий се характеризира с ритмично дишане и лимитирана мускулна интензивност. Ако се събудим по време на дълбокия сън, се усещаме отпаднали и дезориентирани за няколко минути. Някои деца се подмокрят, сънуват кошмари или вървят на сън по време на този стадий.
REM фаза
Първата REM фаза нормално стартира към 70 – 90-та минута откакто заспим. Минаваме през три до пет REM етапи за една нощ. Въпреки че не сме будни, мозъка ни е доста деен, постоянно даже повече в сравнение с когато сме. По време на тази фаза се появяват и сънищата. Очите ни се се движат бързо, дишането се учестява и кръвното налягане се повишава. Въпреки това телата ни са неподвижни. Казват че това е натурален метод за предотвратяване от дейности по време на спане.
След REM етапа, целия цикъл се повтаря изначало.
От какъв брой сън имаме потребност?
Необходимото време за спане варира от човек на човек. Обикновено то е от 5 до 11 часа.
Джим Хорн от Центъра за проучвания на съня в Университета в Лоубъроу, Англия има елементарен отговор на горния въпрос. „ Времето за спане, от което имаме потребност е толкоз, едвам не се усещаме сънени денем “.
Дори при животните е друго. Например питона спи по 18 часа дневно, тигъра – 15, слона – 3, а жирафа по 2 часа дневно.
Световният връх за най-дълъг интервал на будуване е 11 дни, подложен от Ранди Гарднър през 1965г. На четвъртия ден от проучването той почнал да халюцинира. След това си въобразил, че е прочут футболист. Изненадващо Ранди се държал относително добре към края на проучването и даже съумял да победи на флипер академик от екипа.
Източник: bbc.co.uk
