Това глад ли е… или нещо друго?
На множеството от нас ни се е случвало - да не усещаме апетит през целия ден, а в различен миг след преди малко завършила вечеря мислите ни към този момент да са за “нещо сладичко ”! Тук волята или дисциплината нямат нищо общо. За да разберем това, би трябвало да знаем, че гладът е комплициран разговор сред мозъка, тялото и страстите ни. И в случай че не осъзнаем по какъв начин работи този разговор, доста елементарно започваме да водиме война със себе си. Днес все по-често се приказва за прочувствен апетит, за ролята на мозъка в хранителното държание и за това по какъв начин червата и нервната система въздействат на метода, по който усещаме задоволеност и предпочитание за храна. Съвременната медицина прибавя още една точка в този диалог, а тя е, че апетитът не е просто табиет, а биологичен развой, който може да бъде повлиян. Първата задача е да узнаем какво в действителност е гладът! РАЗГОВОР МЕЖДУ МОЗЪКА И ТЯЛОТО Гладът не стартира в чинията, а в мозъка. Когато е физически, той в действителност е биологичен сигнал - появява се последователно и има за цел да обезпечи сила. Разпознаваме го, когато усетим, че ни липсва сила, раздразнени сме, изтощени сме, стомахът ни “свива ” и желаеме да изядем каквото ни е пред очите. При физическия апетит роля имат и хормоналните сигнали - за апетит и за задоволеност.Емоционалният апетит наподобява друго. Той не настава последователно, а се появява ненадейно, освен това за съответни храни (сладки или мазни) и постоянно откакто сме изцяло сити или преди малко сме се нахранили. Това не е апетит за сила, а за утешение, разпръскване, премия или надзор - храната е леснодостъпен инструмент за туширане на напрежението. Емоционалният апетит не е “лош ” и не е симптом за липса на темперамент. Той е заучена реакция, просто мозъкът се пробва да се погрижи за нас, въпреки и не всеки път по най-полезния метод. 
През последните години науката демонстрира все по-ясно, че гладът и ситостта не се контролират единствено от волята. Червата и мозъкът си “говорят ” посредством хормонални сигнали, които въздействат освен на това какъв брой сме гладни, само че и какъв брой мощно мислим за храна. Когато салдото им е нарушен (от продължителен стрес, недоспиване, диети или прочувствено напрежение), е допустимо мозъкът да интерпретира страстите като апетит. Спомнете си какъв брой пъти сте яли, само че отново ви се хапва нещо, или пък знаете, че не сте гладни, само че не можете да спрете да похапвате сладко. Това не е липса на надзор, а сигнал, че мозъкът и тялото не приказват на един и същи език. БИОЛОГИЯТА НА ГЛАДА Ако гладът беше единствено въпрос на празен корем, щеше да е елементарно. Но той е резултат от комплицирана връзка сред червата, мозъка и хормоналните сигнали, които непрестанно обменят информация. Защото червата са деен участник в регулацията на апетита. Когато ядем, в храносмилателната система се отделят хормони, които “съобщават ” на мозъка, че храната е призната и че е време да се понижи чувството за апетит. Един от най-важните хормони в този развой е GLP-1 (glucagon-like peptide-1). Той се създава естествено в червата след хранене и играе основна роля в контрола на апетита, кръвната захар и телесното тегло. Накратко, изпраща сигнал към мозъка, че тялото е получило задоволително. Или оня миг, в който си казваш: “Добре съм. Стига ми. ”Освен върху тялото, GLP-1 въздейства и върху мозъка, по-специално върху зоните, свързани с апетита и системата за премия. Именно по тази причина, когато GLP-1 сигналите са по-ясни и ефикасни, доста хора споделят, че мислят по-рядко за храна или се засищат с по-малко количество. Важна е разликата сред биология и логика на психиката, или сред прочувствен и физически апетит. Медицинските проучвания демонстрират, че когато GLP-1 сигналите са по-активни, мозъкът реагира по-слабо на външни тласъци, свързани с храна като миризми, образни изкушения, автоматизирани привички. Което е доста огромна помощ за тези, които цялостен живот са се чувствали в непрекъсната борба с апетита си.Но прочувственото хранене не изчезва автоматизирано, единствено тъй като тялото получава сигнал за задоволеност. Анализи, оповестени в PubMed (), демонстрират, че макар биологичните резултати върху апетита, прочувствените модели на хранене могат да останат, в случай че не бъдат осъзнати и адресирани. Причината е, че прочувственият апетит не търси сила, а облекчение. Тоест може да сте изцяло сити, само че да посегнете към сладкото след тежък диалог, или а се храните “на автопилот ”, когато сте изтощени.GLP-1 може да понижи интензитета на тези импулси, само че не може да замести работата с страстите, навиците и вътрешния разговор. Именно по тази причина най-реалистичният и резистентен метод към отслабването не е “или логика на психиката, или биология ”, а композиция от двете. 
ДА СЛУШАМЕ, БЕЗ ДА съдебна експертиза БОРИМ Трудната част настава, когато осъзнаем, че не всеки апетит идва от стомаха ни. Какво вършим в действителния живот, когато желанието за храна се появи? Не на доктрина, а в края на дълъг ден, сред срещи, задания и отмалялост. Сега е моментът да си припомните по какъв начин стартира тази публикация и кои са признаците на прочувствения апетит. Когато осъзнаете, че желаете “нещо сладко ”, в този момент и незабавно, психолозите поучават да извършите пауза. Не с цел да се откажете от храната, а с цел да си зададете въпроса: “Какво в действителност усещам в този миг? ”Понякога отговорът е апетит. Но от време на време е потребност от отмора, диалог, разтоварване. Ако сте напрегнати, признайте го. Храната не би трябвало да бъде наказване или разтуха, а избор. Кратка разходка, музика, топъл душ или надълбоко дишане могат да дадат на мозъка същото чувство за „ пауза “, което постоянно търсим в храната. Важно е да не прескачате хранене, защото това ускорява освен физическия, само че и прочувствения апетит. И не на последно място - водете си дневник, не за калории, а за връзката сред въодушевление и хранене. Но на първо място спрете да се самообвинявате - това предизвика спомагателен стрес, който още веднъж ни връща към храненето. ПОМОЩ, НЕ ВЪЛШЕБСТВО В последните години медицината предлага принадлежности, които могат да подкрепят регулирането на апетита и сигналите за задоволеност. За доста хора това е първият път, в който усещат тишина вместо непрекъснат вътрешен разговор към храната. Но тук е значимо да уточним, че биологията може да улесни пътя, само че не и да го извърви вместо нас. Медицинските лечения могат да понижат физическия апетит, да ни накарат да усещаме по-ясно засищането, да редуцират натрапчивите мисли за храна. Но няма да трансформират навиците, изграждани с години или метода, по който се оправяме със напрежението.Психотерапевтите постоянно споделят, че когато апетитът към този момент не “крещи ”, изплуват страстите, които преди сме заглушавали с храна. И тъкмо тук е опцията за същинска смяна. Най-устойчивите резултати идват тогава, когато здравната поддръжка върви ръка за ръка с работа върху психическите модели. И постоянно след консултация с доктор, тъй като всяко тяло има своята история. РАЗБИРАНЕ И ПРИЕМАНЕ Истинската смяна не следва “перфектен проект ”. Тя стартира сега, в който спрем да се питаме “Какво не ми е наред? ” и го сменяем с “Какво се пробва да ми каже тялото? ”Гладът не е зложелател, а езикът на тялото или на страстите, а постоянно и на двете по едно и също време. Когато го разберем, започваме да му се доверяваме. Биологията може да бъде поддръжка, а не наказване, тъй като апетитът не е просто въпрос на воля и има потвърдено ефикасни медицински благоприятни условия, които внасят баланс. Но нито един метод не може да размени връзката ни със самите нас, с метода, по който се храним, когато сме изтощени, самотни или напрегнат. Процесът на отслабването не е тест за характера. Към него би трябвало да подхождаме с повече познание, по-малко виновност и наложителна консултация със експерт. Тогава резултатът не е просто смяна в тежестта, а в отношението към себе си.
През последните години науката демонстрира все по-ясно, че гладът и ситостта не се контролират единствено от волята. Червата и мозъкът си “говорят ” посредством хормонални сигнали, които въздействат освен на това какъв брой сме гладни, само че и какъв брой мощно мислим за храна. Когато салдото им е нарушен (от продължителен стрес, недоспиване, диети или прочувствено напрежение), е допустимо мозъкът да интерпретира страстите като апетит. Спомнете си какъв брой пъти сте яли, само че отново ви се хапва нещо, или пък знаете, че не сте гладни, само че не можете да спрете да похапвате сладко. Това не е липса на надзор, а сигнал, че мозъкът и тялото не приказват на един и същи език. БИОЛОГИЯТА НА ГЛАДА Ако гладът беше единствено въпрос на празен корем, щеше да е елементарно. Но той е резултат от комплицирана връзка сред червата, мозъка и хормоналните сигнали, които непрестанно обменят информация. Защото червата са деен участник в регулацията на апетита. Когато ядем, в храносмилателната система се отделят хормони, които “съобщават ” на мозъка, че храната е призната и че е време да се понижи чувството за апетит. Един от най-важните хормони в този развой е GLP-1 (glucagon-like peptide-1). Той се създава естествено в червата след хранене и играе основна роля в контрола на апетита, кръвната захар и телесното тегло. Накратко, изпраща сигнал към мозъка, че тялото е получило задоволително. Или оня миг, в който си казваш: “Добре съм. Стига ми. ”Освен върху тялото, GLP-1 въздейства и върху мозъка, по-специално върху зоните, свързани с апетита и системата за премия. Именно по тази причина, когато GLP-1 сигналите са по-ясни и ефикасни, доста хора споделят, че мислят по-рядко за храна или се засищат с по-малко количество. Важна е разликата сред биология и логика на психиката, или сред прочувствен и физически апетит. Медицинските проучвания демонстрират, че когато GLP-1 сигналите са по-активни, мозъкът реагира по-слабо на външни тласъци, свързани с храна като миризми, образни изкушения, автоматизирани привички. Което е доста огромна помощ за тези, които цялостен живот са се чувствали в непрекъсната борба с апетита си.Но прочувственото хранене не изчезва автоматизирано, единствено тъй като тялото получава сигнал за задоволеност. Анализи, оповестени в PubMed (), демонстрират, че макар биологичните резултати върху апетита, прочувствените модели на хранене могат да останат, в случай че не бъдат осъзнати и адресирани. Причината е, че прочувственият апетит не търси сила, а облекчение. Тоест може да сте изцяло сити, само че да посегнете към сладкото след тежък диалог, или а се храните “на автопилот ”, когато сте изтощени.GLP-1 може да понижи интензитета на тези импулси, само че не може да замести работата с страстите, навиците и вътрешния разговор. Именно по тази причина най-реалистичният и резистентен метод към отслабването не е “или логика на психиката, или биология ”, а композиция от двете. ДА СЛУШАМЕ, БЕЗ ДА съдебна експертиза БОРИМ Трудната част настава, когато осъзнаем, че не всеки апетит идва от стомаха ни. Какво вършим в действителния живот, когато желанието за храна се появи? Не на доктрина, а в края на дълъг ден, сред срещи, задания и отмалялост. Сега е моментът да си припомните по какъв начин стартира тази публикация и кои са признаците на прочувствения апетит. Когато осъзнаете, че желаете “нещо сладко ”, в този момент и незабавно, психолозите поучават да извършите пауза. Не с цел да се откажете от храната, а с цел да си зададете въпроса: “Какво в действителност усещам в този миг? ”Понякога отговорът е апетит. Но от време на време е потребност от отмора, диалог, разтоварване. Ако сте напрегнати, признайте го. Храната не би трябвало да бъде наказване или разтуха, а избор. Кратка разходка, музика, топъл душ или надълбоко дишане могат да дадат на мозъка същото чувство за „ пауза “, което постоянно търсим в храната. Важно е да не прескачате хранене, защото това ускорява освен физическия, само че и прочувствения апетит. И не на последно място - водете си дневник, не за калории, а за връзката сред въодушевление и хранене. Но на първо място спрете да се самообвинявате - това предизвика спомагателен стрес, който още веднъж ни връща към храненето. ПОМОЩ, НЕ ВЪЛШЕБСТВО В последните години медицината предлага принадлежности, които могат да подкрепят регулирането на апетита и сигналите за задоволеност. За доста хора това е първият път, в който усещат тишина вместо непрекъснат вътрешен разговор към храната. Но тук е значимо да уточним, че биологията може да улесни пътя, само че не и да го извърви вместо нас. Медицинските лечения могат да понижат физическия апетит, да ни накарат да усещаме по-ясно засищането, да редуцират натрапчивите мисли за храна. Но няма да трансформират навиците, изграждани с години или метода, по който се оправяме със напрежението.Психотерапевтите постоянно споделят, че когато апетитът към този момент не “крещи ”, изплуват страстите, които преди сме заглушавали с храна. И тъкмо тук е опцията за същинска смяна. Най-устойчивите резултати идват тогава, когато здравната поддръжка върви ръка за ръка с работа върху психическите модели. И постоянно след консултация с доктор, тъй като всяко тяло има своята история. РАЗБИРАНЕ И ПРИЕМАНЕ Истинската смяна не следва “перфектен проект ”. Тя стартира сега, в който спрем да се питаме “Какво не ми е наред? ” и го сменяем с “Какво се пробва да ми каже тялото? ”Гладът не е зложелател, а езикът на тялото или на страстите, а постоянно и на двете по едно и също време. Когато го разберем, започваме да му се доверяваме. Биологията може да бъде поддръжка, а не наказване, тъй като апетитът не е просто въпрос на воля и има потвърдено ефикасни медицински благоприятни условия, които внасят баланс. Но нито един метод не може да размени връзката ни със самите нас, с метода, по който се храним, когато сме изтощени, самотни или напрегнат. Процесът на отслабването не е тест за характера. Към него би трябвало да подхождаме с повече познание, по-малко виновност и наложителна консултация със експерт. Тогава резултатът не е просто смяна в тежестта, а в отношението към себе си. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ