Просвещението
Преди няколко години медиите съобщили, че в античните книги на староанглийски, учените са успяли да окрият формула от 9-ти век, която е умъртвила до 90 % от устойчивия на метицилин Staphylococcus aureus, един от резистентните на антибиотици варианти на тази бактерия, която причинявала ечемик в очите. Само антибиотикът ванкомицин, главното лекарство, употребявано при лекуването на MRSD, давало същият резултат, както и тази формула открита в книгата.
Повечето медикаменти, които били открити и получили Нобелова премия за медицина на техните откриватели, не би изненадало лекарите от античен Китай.
В античните книги на множеството нации по света,
било известно веществото пелин (Artemisia annua L), което се извличало от самото растение и е било употребявано за лекуването на тресчици, в това число тези, които били породени от малария, още през 3-ти и 4-ти век.
Tu Yuyou, който изобретил лека против малария, стигнал до своето изобретение с помощта на античните текстове, които бил прочел в обичайна китайска медицина, и които съдържали билкови предписания. Пътят към откриването и разпознаването бил доста сложен, тъй като стотици типове растения трябвало да бъдат тествани. Освен това политическата атмосфера в Китай през 70-те години не била лесна. Но с помощта на своята непримиримост, труда и ѝ се отплатил. Артемизининът в този момент се е трансформирало във значимо антималарийно лекарство.
Нейната история била необикновена за актуалната медицина. Въпреки това, артемизинина надалеч не е единственото вещество, изолирано от растенията. Друго лекарство против малария, хинина, се предписание от кората на дървото officinalis L., което растяло в тропическите гори на Южна Америка. От опиумния мак (Papaver somniferum L) бил изолиран анестетикът морфин, а отровата стрихнин от дървото Strychnos nux-vomica L.
Тези растения са били употребявани в медицината
от епохи и даже хилядолетия преди химиците да съумеят да изолират най-активните им съставки.
Възможно ли е лекарите да откриват нови медикаменти просто посредством проучването на античните медицински текстове, както била направила Ту Юю или британските специалисти? Отговорът на този въпрос е двузначен. Древните фармакологични текстове на китайски, арабски, гръцки или различен античен език не са лесни за проучване заради редица аргументи.
Древните книги с предписания
Старите фармакологични текстове нормално представлявали лист с предписания без пояснение дали са употребявани и в какви случаи. Едва ли ще извършите всички предписания от нея. Коментарите в тези фармакологични книги са били необичайност.
Често е мъчно да се дефинира, кои растения са посочени в античната рецепта. В днешно време за класификацията на растенията се употребява системата на Линей, която показва рода и типа на растението. Но преди системата на Линей да стане общоприета, класификацията на растенията е била извънредно неподредена.
За едно и също растение могат да се употребяват разнообразни локални имена. Това значи, че не постоянно е допустимо да се дефинира, кои тъкмо растения се разискват в книгата. Ако не можем да преведем тъкмо имената на античните предписания, по какъв начин можем да оценим тяхната успеваемост?
Дефинициите на заболяването също имат връзка с локалната просвета.
Това значи, че всяка нация имала друго определение за заболяването. Например античните елини и римляни са считали треската за болест, само че в актуалната медицина тя се разглеждала по скоро като признак на заболяване.
Хилядолетна сбирка от предписания „ Kitab al-tabih “, написана от Ibn Sayyar al-Waraq.
В елинските и римски текстове имало доста описания на вълнообразна тресчица, т.е. тресчица, която се повтаряла на всеки няколко дни.
В актуалната медицина, това се наричала вълнообразна тресчица. Това били признаци на малария, само че и признаци на други болести. Трябва ли учените, търсещи нови лекове за малария, да тестват всички древноелински и римски медикаменти за „ вълнообразна тресчица “?
Холистична медицина
Най-важният аспект, съгласно историците на медицината, е че всяка здравна система трябвало да се преглежда холистично. Това значи, че е неправилно да се концентрираме единствено върху тези аспекти на античната медицина, които са сполучливи съгласно актуалните стандарти, и да отхвърляме всичко останало.
Въпреки че в античната медицина имало ефикасни медикаменти, доста от тях са безполезни или даже нездравословни в днешно време. Например, в наше време надали някой би рискувал да се лекува с големи дози чемерика, както са правили античните елини.
Но макар тези дефекти, в античните медицински книги имало огромен капацитет за откриването на нови медикаменти. Това изисквало съдействие сред фармаколозите, историците и етнофармаколозите, които да учат обичайна медицина на другите култури и нации по света.
Подобно съдействие не е бил елементарен развой, тъй като всеки от експертите усещал, че някак си се приказва на разнообразни езици. Но чудесните образци, упоменати нагоре, ни припомнят, че резултатът може да бъде извънреден, изключително когато се търсели лекове за постоянно срещани болести.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
