Бербатов: Димитър Пенев ще живее вечно!
" Димитър Пенев ще живее постоянно! " Това съобщи пред Дарик радио и Димитър Бербатов. Бившият нападател на ЦСКА показа част от своите мемоари с непрежалимия Димитър Пенев, който напусна този свят в събота, 3 януари на 80-годишна възраст.
" Годината не стартира по добър метод. Всички скърбим и тук клубните пристрастия липсват, тъй като Старшията е обичан и почитан от всички клубове. Рядко има футболисти или треньори, които да сплотяват по този начин и да събират единствено позитивни мнения. Такъв човек рядко се среща. Всички страдаме и към момента не можем да повярваме. Имам толкоз доста мемоари с него ", стартира Бербатов.
Първата среща със Стратега, която остава вечно
Бяхме на Панчарево аз и Йордан Върбанов, с който играехме в юношите, беше подредено да ни качат в първия тим на Панчарево. Нормално, когато такова нещо се случва, започваш да се вълнуваш. Когато видяхме Димитър Пенев да идва към нас, ние започнахме да се чудим какво да вършим. Когато мине този миг, стопира времето и се чудиш какво в действителност е станало. Когато слизах да оказвам помощ отново на юношите, всички ме питаха по какъв начин е и аз им споделях: „ Димитър Пенев ми стисна ръката “.
Аурата на 94-та и доверието, което те трансформира
94-а година – сълзите, страстите, това, което виждахме. Това беше за нас аурата, която се носеше над него. Който от нас по-късно заслужеше да бъде квалифициран от него, влизаше в по-близки връзки с него. Ако заслужиш, ти даваше късмет.
За всички нас, свързани с футбола – млади момчета, които гледахме – това още повече ускори желанието ни да бъдем такива. Това бяха моментите, които ти трябват като ентусиазъм и упоритост.
Миговете, които ми се даваха да упражнявам с първия тим, да упражнявам под управлението на Димитър Пенев… Има моменти, в които не знаеш по какъв начин да се зарадваш.
Това може би е първото подаване на ръка преди формалното подаване на ръка. Аз още не бях играл формален мач. Явно беше видял нещо и вярваше в мен.
„ Пенев е като Анчелоти “ – треньор, за който искаш да играеш до край
В моите очи Димитър Пенев е като Карло Анчелоти, тъй като Анчелоти, като Пенев, е обичан от всички. Анчелоти е треньор, за който искаш да умреш. За Пенев беше същото. По неговия си метод знаеше по какъв начин да комуникира с играчите. Усещайки това, мисля, че мога да приказвам за всички, които са упражнявали под негово управление – искаш да играеш за него.
Как Пенев реши казармата с усмивка и уиски
Имах терзания, че ще влизам в казармата и няма да играя футбол. Пак се притеснявах и трябваше да приказвам с него. Събрах храброст и влязох при него. Може би в този миг беше видял към този момент гений в мен, тъй като сподели: „ Спокойно, отиваме, сядаме, приказваме и продължаваш да тренираш “.
Качихме се в колата, в която имаше алкохол и ядки. Качихме се на „ Червено знаме “ и отидохме в офиса на старшината. Седнахме и те започнаха да се майтапят между тях. В един миг ми споделиха: „ Ставай и го следвай него “ – мисля, че беше едно момче от казармата. Погледнах Пенев с печален взор, с цел да ме разбере, че желая да се върна. Накараха ме да положа клетва и ме върнаха назад в стаята. Те към този момент бяха отворили уискито, поседяхме още малко и това беше моята казарма.
Баща за младите и военачалник на тренировките
Може би всеки си има неговата история с него, само че всеки би споделил, че той беше като татко за всички нас. Особено за младите момчета. Ако си млад, постоянно отделя повече време, подготвен е с бащински съвет. Разбира се, когато би трябвало да е необработен, е подобен. Имахме тежки тренировки на Боровец. Имаше една пътека и ние тичахме за топката по нея в снега. Пената седеше от горната страна и като военачалник наблюдаваше какво се случва.
Когато един треньор те обича и харесва, то си проличава. Ти знаеш, че ще играеш. Дори да си направил неточност, той ще те викне, ще ти изясни. Ако имаш разсъдък в главата си, ще си кажеш, че това е индивидът, който е подсигурил за теб и би трябвало да му се отблагодариш. Той беше необикновен случай, тъй като незабавно го усетих като непосредствен човек.
Направихме договорка за първата ми кола
Историята с новата ми кола. Качвам се на Панчарево и виждам един „ Опел “. Започнах да подпитвам и ми споделиха, че е докаран за Пенев особено. Чувствам се към този момент непосредствен с него и си споделям, че отивам да се пошегувам с него. „ Не ми обяснявай, концентрирай се върху тренировката “, ми сподели той. По време на тренировката пристигна до мен и ме попита " Харесва ли ти колата? "
Разговорите в съблекалнята
Винаги ще си припомням спокойствието му. Той излъчваше успокоение – по метода, по който говореше, обясняваше. Беше национален човек и беше толкоз надалеч от суетата. Винаги съм му се възхищавал. В съблекалнята беше по същия метод – с убеденост, примирение и успокоение.
Да ценим повече хората, до момента в който са живи
Когато някой си отиде, това сплотява хората – хора с разнообразни възгледи, съперници. Може би би трябвало да се опитаме, когато нашите идоли са живи, да им даваме признанието, с цел да могат да се усещат още по-ценени и да знаят, и да не го не помнят, че даже да са настрана от футболния живот, ще бъдат постоянно на фундамент за нас. Димитър Пенев няма да бъде пропуснат, той ще живее постоянно.
Той не беше плебей на суетата. Беше национален човек. Не беше повлиян от парите и не търсеше популярност. Признанието, което получаваше, е изцяло неоспоримо.
Последният диалог с него
Последната ни среща беше, когато упражнявах с ЦСКА на Панчарево, когато треньор беше Александър Томаш. Една заран отивам аз и го виждам там, пред съблекалните. На моменти не са нужни и думи. Самото му наличие – да прегърнеш индивида.
Последна среща, без потребност от думи
Думата, която най-вече отива, е „ Благодаря “. Благодаря ти, Старши. Благодаря ти, че ни донесе толкоз страсти с 94-а година. Благодаря ти, че си остана подобен, какъвто те познаваме.
" Годината не стартира по добър метод. Всички скърбим и тук клубните пристрастия липсват, тъй като Старшията е обичан и почитан от всички клубове. Рядко има футболисти или треньори, които да сплотяват по този начин и да събират единствено позитивни мнения. Такъв човек рядко се среща. Всички страдаме и към момента не можем да повярваме. Имам толкоз доста мемоари с него ", стартира Бербатов.
Първата среща със Стратега, която остава вечно
Бяхме на Панчарево аз и Йордан Върбанов, с който играехме в юношите, беше подредено да ни качат в първия тим на Панчарево. Нормално, когато такова нещо се случва, започваш да се вълнуваш. Когато видяхме Димитър Пенев да идва към нас, ние започнахме да се чудим какво да вършим. Когато мине този миг, стопира времето и се чудиш какво в действителност е станало. Когато слизах да оказвам помощ отново на юношите, всички ме питаха по какъв начин е и аз им споделях: „ Димитър Пенев ми стисна ръката “.
Аурата на 94-та и доверието, което те трансформира
94-а година – сълзите, страстите, това, което виждахме. Това беше за нас аурата, която се носеше над него. Който от нас по-късно заслужеше да бъде квалифициран от него, влизаше в по-близки връзки с него. Ако заслужиш, ти даваше късмет.
За всички нас, свързани с футбола – млади момчета, които гледахме – това още повече ускори желанието ни да бъдем такива. Това бяха моментите, които ти трябват като ентусиазъм и упоритост.
Миговете, които ми се даваха да упражнявам с първия тим, да упражнявам под управлението на Димитър Пенев… Има моменти, в които не знаеш по какъв начин да се зарадваш.
Това може би е първото подаване на ръка преди формалното подаване на ръка. Аз още не бях играл формален мач. Явно беше видял нещо и вярваше в мен.
„ Пенев е като Анчелоти “ – треньор, за който искаш да играеш до край
В моите очи Димитър Пенев е като Карло Анчелоти, тъй като Анчелоти, като Пенев, е обичан от всички. Анчелоти е треньор, за който искаш да умреш. За Пенев беше същото. По неговия си метод знаеше по какъв начин да комуникира с играчите. Усещайки това, мисля, че мога да приказвам за всички, които са упражнявали под негово управление – искаш да играеш за него.
Как Пенев реши казармата с усмивка и уиски
Имах терзания, че ще влизам в казармата и няма да играя футбол. Пак се притеснявах и трябваше да приказвам с него. Събрах храброст и влязох при него. Може би в този миг беше видял към този момент гений в мен, тъй като сподели: „ Спокойно, отиваме, сядаме, приказваме и продължаваш да тренираш “.
Качихме се в колата, в която имаше алкохол и ядки. Качихме се на „ Червено знаме “ и отидохме в офиса на старшината. Седнахме и те започнаха да се майтапят между тях. В един миг ми споделиха: „ Ставай и го следвай него “ – мисля, че беше едно момче от казармата. Погледнах Пенев с печален взор, с цел да ме разбере, че желая да се върна. Накараха ме да положа клетва и ме върнаха назад в стаята. Те към този момент бяха отворили уискито, поседяхме още малко и това беше моята казарма.
Баща за младите и военачалник на тренировките
Може би всеки си има неговата история с него, само че всеки би споделил, че той беше като татко за всички нас. Особено за младите момчета. Ако си млад, постоянно отделя повече време, подготвен е с бащински съвет. Разбира се, когато би трябвало да е необработен, е подобен. Имахме тежки тренировки на Боровец. Имаше една пътека и ние тичахме за топката по нея в снега. Пената седеше от горната страна и като военачалник наблюдаваше какво се случва.
Когато един треньор те обича и харесва, то си проличава. Ти знаеш, че ще играеш. Дори да си направил неточност, той ще те викне, ще ти изясни. Ако имаш разсъдък в главата си, ще си кажеш, че това е индивидът, който е подсигурил за теб и би трябвало да му се отблагодариш. Той беше необикновен случай, тъй като незабавно го усетих като непосредствен човек.
Направихме договорка за първата ми кола
Историята с новата ми кола. Качвам се на Панчарево и виждам един „ Опел “. Започнах да подпитвам и ми споделиха, че е докаран за Пенев особено. Чувствам се към този момент непосредствен с него и си споделям, че отивам да се пошегувам с него. „ Не ми обяснявай, концентрирай се върху тренировката “, ми сподели той. По време на тренировката пристигна до мен и ме попита " Харесва ли ти колата? "
Разговорите в съблекалнята
Винаги ще си припомням спокойствието му. Той излъчваше успокоение – по метода, по който говореше, обясняваше. Беше национален човек и беше толкоз надалеч от суетата. Винаги съм му се възхищавал. В съблекалнята беше по същия метод – с убеденост, примирение и успокоение.
Да ценим повече хората, до момента в който са живи
Когато някой си отиде, това сплотява хората – хора с разнообразни възгледи, съперници. Може би би трябвало да се опитаме, когато нашите идоли са живи, да им даваме признанието, с цел да могат да се усещат още по-ценени и да знаят, и да не го не помнят, че даже да са настрана от футболния живот, ще бъдат постоянно на фундамент за нас. Димитър Пенев няма да бъде пропуснат, той ще живее постоянно.
Той не беше плебей на суетата. Беше национален човек. Не беше повлиян от парите и не търсеше популярност. Признанието, което получаваше, е изцяло неоспоримо.
Последният диалог с него
Последната ни среща беше, когато упражнявах с ЦСКА на Панчарево, когато треньор беше Александър Томаш. Една заран отивам аз и го виждам там, пред съблекалните. На моменти не са нужни и думи. Самото му наличие – да прегърнеш индивида.
Последна среща, без потребност от думи
Думата, която най-вече отива, е „ Благодаря “. Благодаря ти, Старши. Благодаря ти, че ни донесе толкоз страсти с 94-а година. Благодаря ти, че си остана подобен, какъвто те познаваме.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ