МЕЖДУ ЗАКОНА И ПОЛИТИКАТА: КПК и тенденциите в антикорупционният лабиринт у нас
От месеци Народното събрание приказва за закриване, промени и рестарт на Антикорупционната комисия, само че зад думите не следват дейности. Междувременно КПК продължава да работи, а към нея се натрупат обвинявания, подозрения и политически внушения.
Все по-често името ѝ се загатва не като институция за правдивост, а като инструмент за напън
Антикорупционната комисия от дълго време не е просто административен орган. Тя се трансформира в знак, в роман, в разказ – за едни „ бухалка “, за други нужна, въпреки и несъвършена конструкция. От лятото насам в Народното събрание от време на време се чуват поръчки за нейното закриване, само че комисията продължава да действа, да прави инспекции и да влиза в новинарските излъчвания най-често с акции, завършващи с белезници за опозиционни политически фигури.
Така кръгът на обвиняванията се затваря – КПК е упреквана, че работи под въздействие на Делян Пеевски, а самият той от своя страна трансферира виновността към ПП-ДБ. И по този начин кръгът се завърта. Разказва Саня Петкова.
Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд и някогашен прокурор изясни, че от Антикорупционната комисия към този момент е отделена независима конструкция
В рамките на КПК са останали дейностите по откриване и следствие на корупционни закононарушения, инспекциите за спор на ползи, имуществените заявления на лица, заемащи висши държавни длъжности, както и предварителната защита на корупцията.
„ Това е на книга. Всички антикорупционни институции у нас се занимават със отбрана на избрани лица и офанзиви против други ”, съобщи Янкулов, като сложи под подозрение действителната самостоятелност на тези структури.
Роман Василев, някогашен заместник-градски прокурор на София, счита, че Антикорупционната комисия би трябвало да се върне към първичния си план
По думите му, казусът не е в самото ѝ битие, а в метода, по който работи. Според него комисията би трябвало да увеличи резултатите си и да понижи отрицателните последствия от прибързани акции. „ Ще се веселя да има доста повече добре готови акции, с цел да се доближи до резултат ”, добави той.
Янкулов обаче очерта ясна наклонност в дейностите на КПК.
„ Ако се види профилът на хората, против които е ориентирана репресията, която е упражнена по закон, това са все фигури, които се оказват политически съперници или лица, свързани с тези съперници, на Делян Пеевски ”, сподели той. И добави: „ Като погледнете хора от фракцията на Доган – локални водачи и на централно равнище. Имаше и народен представител, лишен от независимост ”. По думите му, „ другите получатели на тези дейности на антикорупционните институции бяха от ПП-ДБ ”.
Според Роман Василев политическото въздействие върху институциите е заложено още в метода на избора им.
„ След като има политическо избиране на ръководител, наместници, на Висш правосъден съвет, естествено, че всяка една от политическите сили ще желае пробутване на избрани политики. Това не е единствено корупционна процедура, а и с лобиране за назначения ”, изясни той.
Василев напомни и законодателните промени, довели до настоящия модел
„ Тези, които направиха измененията, са и тези, които са в съответни сглобки. Там са Политическа партия, Движение за права и свободи и другите политически сили. Те направиха това законодателство. Видя се, че то не работи. Кой промени Конституцията и Закона за правосъдната власт? Христо Иванов. Той, дружно с членовете на Движение за права и свободи, по този начин станаха тези промени ”, съобщи някогашният прокурор.
По думите му въздействието на Делян Пеевски върху Антикорупционната комисия е мощно пресилено.
Критики прозвучаха и по адрес на управлението на комисията
За работата на и.д. ръководител Антон Славчев Янкулов беше безапелационен:
„ Трябва да си дадем сметка какви са резултатите от активността на Комисията под негово управление. Няма такива. ”
Той акцентира, че няма нито едно лице на висока държавна служба, наказано с влезнала в действие присъда. Като изключение уточни случая с Десислава Иванчева, „ само че той е с много подозрения по какъв начин се е развил ”.
Роман Василев добави, че всяка работа, която работи с механически средства и сътрудници, има опция да събира компромати и че това се случва при „ непочтеност при чиновниците ”.
В умозаключение Янкулов уточни по-дълбокия проблем – метода, по който се упражнява властта в България. Според него въпросът е дали решенията се вземат по закон или посредством „ позвънявания “. Той акцентира, че без действителна политическа смяна в страната не може да има същинска смяна и в антикорупционния модел.
В последна сметка Антикорупционната комисия остава сред чука на политическите обвинявания и наковалнята на публичното съмнение. Докато Народното събрание приказва за промени, а институциите търсят оправдания, чувството за „ бухалка “ продължава да тежи. А въпросът дали КПК е инструмент за правдивост или за кавга остава отворен – и мъчително настоящ за новините на деня.
Източник: Народоосвободителна въстаническа армия
Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News