Застрахователният сектор - таван на плащанията, по-високи вноски или бай-бай на Еврозоната
Преди няколко дни се разигра познатия от доста филми сюжет - положителният служител на реда (Бойко Борисов) против неприятните служители на реда (парламентарната група на ГЕРБ).
Ролята на основен душманин на народа този път беше отредена на Менда Стоянова, която, видите ли, си наумила да оцени човешката гибел на 20 000 лева Народът се възмути и разпалва и министър председателят отсече – ГЕРБ да не приема препоръчаното от Менда Стоянова.
Дотук, обаче, с шегите (поне Стоянова и Борисов носят на майтап), тъй като шегата е доста съществено нещо (както е споделил Чърчил някога).
Налагането на предели върху заплащанията не е лобизъм от страна на Менда Стоянова в интерес на застрахователите, а жизненоважна стъпка за утвърждение на кандидатурата на България за ERM2 (чакалнята на Еврозоната).
Да стартираме с казуса.
Застрахователите имат като активи вноските по застрахователните полици, огромна част, от които са вложени в някакви скъпи бумаги. Срещу тях стоят пасиви под формата на отговорности по застрахователните полици. Активите + капиталът (собствените средства) на застрахователите би трябвало да са равни на пасивите, с цел да може застрахователят да бъде в положително финансово здраве.
Следствие на най-малко десетилетен политически напън да се задържат вноските по полиците ниски и решение на Върховен касационен съд, което уголемява правата на роднините да изискват заплащания от застраховката на потърпевш човек, активите на застрахователите са изкуствено притискани, до момента в който пасивите им внезапно се усилват доста.
Всеки може да се досети до какво води това – несъстоятелност.
Застрахователите събират прекомерно малко пари и надлежно вършат прекомерно малко вложения, с цел да могат да покрият евентуално зараждащи искове по полици. Секторът пък като цяло не е изключително печеливш, тъй че застрахователните сдружения нямат особени запаси и буфери в облагите си, посредством които да покрият отварящата се дупка.
Вадейки по-сериозна тесла и размотавайки потърпевшите, застрахователите (след диалог с политиците) биха могли в естествени условия краткотрайно да замажат ситуацията, само че през днешния ден не се намираме в такива – след 9 месеца ЕЦБ ще ревизира както банковия, по този начин и небанковия бранш преди да се произнесе дали сме подготвени за влизане в чакалнята.
Макар ЕЦБ да не изисква нова оценка на активите в небанковия бранш, от нас се желае да създадем основни промени в метода за оценка на тези активи, контрол над застрахователите и пенсионните сдружения, оценка на риска, и други. Или казано в резюме, по този начин ще ни трансформират методиката, че даже и да не оценяваме активите още другото лято, „ г*з*т “ ни ще лъсне незабавно.
Изходите от тази обстановка са два. Първият е застрахователите да вдигнат вноските по застраховките. Техните шефове към този момент оповестиха, че не е изключено гражданската по някои полици на скъпи нови коли и водачи с доста нарушавания да стигне, а даже и да надмине 1000 лева Не е надалеч от акъла да се сетим, че това незабавно ще докара до митинги.
Между другото, до безусловно същото ще докара и всеобщ банкрут на застрахователите.
Затова явно Стоянова е подхванала втория излаз – да ограничи евентуалните заплащания по полиците. Налагайки (временни) тавани върху вероятните искове, се цели ограничение на зараждащите пасиви на застрахователите и отбягване на политически по-рисковото повдигане на вноските, изключително в зимен интервал с към този момент повишаващи се цени на горива, парно, електрическа енергия.
Ако нищо не се направи, просто казусът с финансовата непоклатимост на застрахователите, предлагащи тъй наречените гражданска застраховка, ще бъде избутан в бъдещето, само че за всеобщо злощастие това ще бъде бомба със закъснител, която ще гръмне в границите на не повече от година. И сюжетите са явни:
1. Застрахователите подвигат вноските и си оправят салдото по пазарен път, рискувайки политическо неодобрение и инспекции. Граждани стартират да стачкуват. Проверките на ЕЦБ през лятото минават сполучливо.
2. Застрахователите не подвигат вноските, поддавайки се на политически напън. Чужди компании се изтеглят от пазара, няколко застрахователи банкрутират. Ако имаме шанс, банкрути измежду огромните няма да има. Ако нямаме шанс, ще гръмне и някой от огромните, което въпреки всичко ще докара до митинги. След интервенцията на ЕЦБ през лятото, застрахователният бранш се оказва на гол търбух – чифте пищови и споделяме бай-бай на Еврозоната. И апропо тогава отново ще би трябвало да се качат цените на застраховките гражданска отговорност и то с повече, в сравнение с ще бъде нужно през днешния ден.
3. Парламентът не замита казуса и всички партии изясняват истината на народа. Налагат се краткотрайни предели по заплащания и вноските по полиците се подвигат гладко. Палим свещи да минем инспекциите на ЕЦБ през лятото на 2019 година.
Ролята на основен душманин на народа този път беше отредена на Менда Стоянова, която, видите ли, си наумила да оцени човешката гибел на 20 000 лева Народът се възмути и разпалва и министър председателят отсече – ГЕРБ да не приема препоръчаното от Менда Стоянова.
Дотук, обаче, с шегите (поне Стоянова и Борисов носят на майтап), тъй като шегата е доста съществено нещо (както е споделил Чърчил някога).
Налагането на предели върху заплащанията не е лобизъм от страна на Менда Стоянова в интерес на застрахователите, а жизненоважна стъпка за утвърждение на кандидатурата на България за ERM2 (чакалнята на Еврозоната).
Да стартираме с казуса.
Застрахователите имат като активи вноските по застрахователните полици, огромна част, от които са вложени в някакви скъпи бумаги. Срещу тях стоят пасиви под формата на отговорности по застрахователните полици. Активите + капиталът (собствените средства) на застрахователите би трябвало да са равни на пасивите, с цел да може застрахователят да бъде в положително финансово здраве.
Следствие на най-малко десетилетен политически напън да се задържат вноските по полиците ниски и решение на Върховен касационен съд, което уголемява правата на роднините да изискват заплащания от застраховката на потърпевш човек, активите на застрахователите са изкуствено притискани, до момента в който пасивите им внезапно се усилват доста.
Всеки може да се досети до какво води това – несъстоятелност.
Застрахователите събират прекомерно малко пари и надлежно вършат прекомерно малко вложения, с цел да могат да покрият евентуално зараждащи искове по полици. Секторът пък като цяло не е изключително печеливш, тъй че застрахователните сдружения нямат особени запаси и буфери в облагите си, посредством които да покрият отварящата се дупка.
Вадейки по-сериозна тесла и размотавайки потърпевшите, застрахователите (след диалог с политиците) биха могли в естествени условия краткотрайно да замажат ситуацията, само че през днешния ден не се намираме в такива – след 9 месеца ЕЦБ ще ревизира както банковия, по този начин и небанковия бранш преди да се произнесе дали сме подготвени за влизане в чакалнята.
Макар ЕЦБ да не изисква нова оценка на активите в небанковия бранш, от нас се желае да създадем основни промени в метода за оценка на тези активи, контрол над застрахователите и пенсионните сдружения, оценка на риска, и други. Или казано в резюме, по този начин ще ни трансформират методиката, че даже и да не оценяваме активите още другото лято, „ г*з*т “ ни ще лъсне незабавно.
Изходите от тази обстановка са два. Първият е застрахователите да вдигнат вноските по застраховките. Техните шефове към този момент оповестиха, че не е изключено гражданската по някои полици на скъпи нови коли и водачи с доста нарушавания да стигне, а даже и да надмине 1000 лева Не е надалеч от акъла да се сетим, че това незабавно ще докара до митинги.
Между другото, до безусловно същото ще докара и всеобщ банкрут на застрахователите.
Затова явно Стоянова е подхванала втория излаз – да ограничи евентуалните заплащания по полиците. Налагайки (временни) тавани върху вероятните искове, се цели ограничение на зараждащите пасиви на застрахователите и отбягване на политически по-рисковото повдигане на вноските, изключително в зимен интервал с към този момент повишаващи се цени на горива, парно, електрическа енергия.
Ако нищо не се направи, просто казусът с финансовата непоклатимост на застрахователите, предлагащи тъй наречените гражданска застраховка, ще бъде избутан в бъдещето, само че за всеобщо злощастие това ще бъде бомба със закъснител, която ще гръмне в границите на не повече от година. И сюжетите са явни:
1. Застрахователите подвигат вноските и си оправят салдото по пазарен път, рискувайки политическо неодобрение и инспекции. Граждани стартират да стачкуват. Проверките на ЕЦБ през лятото минават сполучливо.
2. Застрахователите не подвигат вноските, поддавайки се на политически напън. Чужди компании се изтеглят от пазара, няколко застрахователи банкрутират. Ако имаме шанс, банкрути измежду огромните няма да има. Ако нямаме шанс, ще гръмне и някой от огромните, което въпреки всичко ще докара до митинги. След интервенцията на ЕЦБ през лятото, застрахователният бранш се оказва на гол търбух – чифте пищови и споделяме бай-бай на Еврозоната. И апропо тогава отново ще би трябвало да се качат цените на застраховките гражданска отговорност и то с повече, в сравнение с ще бъде нужно през днешния ден.
3. Парламентът не замита казуса и всички партии изясняват истината на народа. Налагат се краткотрайни предели по заплащания и вноските по полиците се подвигат гладко. Палим свещи да минем инспекциите на ЕЦБ през лятото на 2019 година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ