Модерният татко
Преди години, когато ние бяхме деца, гледката на татко, бутащ бебешка количка, беше такава необичайност, че събираше учудени погледи. Стриктното систематизиране на функциите в фамилията отреждаше грижите за дома на дамата, а децата някак по дифолт се зачисляваха към домашните задължения.
В наши дни като че ли нещата са се трансформирали. Независимо, дали е разследване на феминистката битка за пълноправие сред половете, дали дамите се трансформираха или мъжете проумяха, че „ женската “ работа няма да ги направи по-малко мъже, само че е реалност, че мъжете заемат все по-активна роля в развъждането на децата си и в семейството. Сякаш понятието „ женска работа “ се размива и губи категоричността, с което се приемаше преди време.
Факт е, че има доста повече литература от региона на логиката на психиката, медицината, различните и езотеричните учения за родителството и мъжът като се изключи че желае, само че може и да се научи по какъв начин да бъде по-добър татко и по какъв начин да взе участие в живота на децата си.
Вече на всички е ясно, че отговорностите на бащата не свършват с това да вземе бебето и майка му от родилния дом, нито финансовата помощ при развъждането на наследниците е задоволителна, с цел да изчерпи отговорностите на таткото. Мъжът взема ефективно присъединяване и живо се интересува от всеки стадий в израстването на децата му, тъй като по този начин би трябвало и тъй като му е прелестно. И тъй като желае да бъде значима фигура в живота на децата си.
И добре, че е по този начин. Ролята на бащата в фамилията е от извънредно значение за всички членове. Примерът, който той дава на децата си, построява светогледа им и модела на семейство, който те ще изградят след време, когато сами станат родители. Таткото задава модели за неустрашимост за момчето си и модели за блян за мъж при момиченцето. Онзи тъничък миг, наименуван „ образование “, се случва без значение от всичко, даже възпитаващите да не го осъзнават - техният образец е най-безпощадният модел на подражателство, даже думите им да споделят друго.
Ако майката усеща колегата си като сътрудник в същинския смисъл на думата и що се отнася до грижите за децата, съумява да одобри с по-голяма лекост измененията, с които е обвързвано майчинството, а обстоятелството, че има пълноценна анулация и разрешава да не загуби изцяло обществените си контакти и задължения.
Правейки съпоставяне с бащите от преди няколко десетилетия, става ясна позитивната смяна - ролята на таткото към този момент няма нищо общо с оня традиционен облик на непоколебим и дистанциран родител, към който децата изпитват благоговение. Въпреки това процесите на смяна са мудни и тромави, изключително в нашата балканска страна. Това е явно и що се отнася до решенията на институциите, що се отнася до наставнически права - сякаш двамата родители са равни, само че когато става въпрос за настойничество, бащата може да получи такова единствено в изключителни обстановки. А и дали самия татко би желал да поеме главната грижа за децата при възможна разлъка с майката? Въпрос, на който всеки татко би трябвало да даде почтен отговор, най-малко пред себе си.
Кой е този " съвременен татко "?
Абстрахирайки се от думата „ съвременен “, която в тази ситуация се употребява единствено с цел да бъде дистанциран от патриархалния вид родител, прочут на всички ни, бащата на новото време е този, който знае гестационната седмица, в която е бременната му жена. Или най-малко знае какво е това гестационна седмица.
Той се интересува от положението на мама и бебе, желае да усети по кое време рита, приказва му или има собствен метод да изрази вълнението си. Знае какъв брой изтощена се усеща тя вечер и не се срами да подготви вечеря за фамилията, да постави и вдигне масата, а по-късно даже да масажира отеклите и стъпала.
Модерният татко се интересува от терзанията на жена си за това по какъв метод да се появи на белия свят детето им и я поддържа в решението и. Говори с лекарите и знае тъкмо толкоз, колкото и тя, преимуществата и рисковете при естественото раждане и цезаровото сечение- не поради друго, а с цел да бъде съответен събеседник.
Няма да пожелаеме от модерния баща да участва на раждането - за доста мъже това в действителност е прекомерно, въпреки да има и смелчаци. Но той самия желае да бъде наоколо - даже да не е в центъра на събитията, той чака с боязън първото изплакване на детето си...и не тъй като знае, че по-късно следва обичайна почерпка с другари.
Знае изгодите и преимуществата от кърменето, поддържа жена си в компликациите, през които минава този развой първоначално и поема напълно домакинстването, с цел да може майката и бебето да бъдат спокойни - тъй като единственото, което не може модерният баща, е да кърми. Всичко останало е допустимо. Защото той по този начин желае и тъй като по този начин е обикновено да бъде. Нали детето е основано от двамата.
Татко е и на детската площадка, и на родителска среща, и на всички места. Знае имената на най-хубавите другари, връзва панделки, поправя колелото, целува охлузени колене. Чете приказки, даже си преправя гласа на страшните места. Пее песнички, носи " на конче ", танцува, само че и написа домашните и прави диктовки.
И синът му след време ще бъде подобен баща. И щерка му ще има подобен мъж до себе си. Защото е възпитано в среда, в която това е естественото държание на татковците.
В наши дни като че ли нещата са се трансформирали. Независимо, дали е разследване на феминистката битка за пълноправие сред половете, дали дамите се трансформираха или мъжете проумяха, че „ женската “ работа няма да ги направи по-малко мъже, само че е реалност, че мъжете заемат все по-активна роля в развъждането на децата си и в семейството. Сякаш понятието „ женска работа “ се размива и губи категоричността, с което се приемаше преди време.
Факт е, че има доста повече литература от региона на логиката на психиката, медицината, различните и езотеричните учения за родителството и мъжът като се изключи че желае, само че може и да се научи по какъв начин да бъде по-добър татко и по какъв начин да взе участие в живота на децата си.
Вече на всички е ясно, че отговорностите на бащата не свършват с това да вземе бебето и майка му от родилния дом, нито финансовата помощ при развъждането на наследниците е задоволителна, с цел да изчерпи отговорностите на таткото. Мъжът взема ефективно присъединяване и живо се интересува от всеки стадий в израстването на децата му, тъй като по този начин би трябвало и тъй като му е прелестно. И тъй като желае да бъде значима фигура в живота на децата си.
И добре, че е по този начин. Ролята на бащата в фамилията е от извънредно значение за всички членове. Примерът, който той дава на децата си, построява светогледа им и модела на семейство, който те ще изградят след време, когато сами станат родители. Таткото задава модели за неустрашимост за момчето си и модели за блян за мъж при момиченцето. Онзи тъничък миг, наименуван „ образование “, се случва без значение от всичко, даже възпитаващите да не го осъзнават - техният образец е най-безпощадният модел на подражателство, даже думите им да споделят друго.
Ако майката усеща колегата си като сътрудник в същинския смисъл на думата и що се отнася до грижите за децата, съумява да одобри с по-голяма лекост измененията, с които е обвързвано майчинството, а обстоятелството, че има пълноценна анулация и разрешава да не загуби изцяло обществените си контакти и задължения.
Правейки съпоставяне с бащите от преди няколко десетилетия, става ясна позитивната смяна - ролята на таткото към този момент няма нищо общо с оня традиционен облик на непоколебим и дистанциран родител, към който децата изпитват благоговение. Въпреки това процесите на смяна са мудни и тромави, изключително в нашата балканска страна. Това е явно и що се отнася до решенията на институциите, що се отнася до наставнически права - сякаш двамата родители са равни, само че когато става въпрос за настойничество, бащата може да получи такова единствено в изключителни обстановки. А и дали самия татко би желал да поеме главната грижа за децата при възможна разлъка с майката? Въпрос, на който всеки татко би трябвало да даде почтен отговор, най-малко пред себе си.
Кой е този " съвременен татко "?
Абстрахирайки се от думата „ съвременен “, която в тази ситуация се употребява единствено с цел да бъде дистанциран от патриархалния вид родител, прочут на всички ни, бащата на новото време е този, който знае гестационната седмица, в която е бременната му жена. Или най-малко знае какво е това гестационна седмица. Той се интересува от положението на мама и бебе, желае да усети по кое време рита, приказва му или има собствен метод да изрази вълнението си. Знае какъв брой изтощена се усеща тя вечер и не се срами да подготви вечеря за фамилията, да постави и вдигне масата, а по-късно даже да масажира отеклите и стъпала. Модерният татко се интересува от терзанията на жена си за това по какъв метод да се появи на белия свят детето им и я поддържа в решението и. Говори с лекарите и знае тъкмо толкоз, колкото и тя, преимуществата и рисковете при естественото раждане и цезаровото сечение- не поради друго, а с цел да бъде съответен събеседник. Няма да пожелаеме от модерния баща да участва на раждането - за доста мъже това в действителност е прекомерно, въпреки да има и смелчаци. Но той самия желае да бъде наоколо - даже да не е в центъра на събитията, той чака с боязън първото изплакване на детето си...и не тъй като знае, че по-късно следва обичайна почерпка с другари. Знае изгодите и преимуществата от кърменето, поддържа жена си в компликациите, през които минава този развой първоначално и поема напълно домакинстването, с цел да може майката и бебето да бъдат спокойни - тъй като единственото, което не може модерният баща, е да кърми. Всичко останало е допустимо. Защото той по този начин желае и тъй като по този начин е обикновено да бъде. Нали детето е основано от двамата. Татко е и на детската площадка, и на родителска среща, и на всички места. Знае имената на най-хубавите другари, връзва панделки, поправя колелото, целува охлузени колене. Чете приказки, даже си преправя гласа на страшните места. Пее песнички, носи " на конче ", танцува, само че и написа домашните и прави диктовки. И синът му след време ще бъде подобен баща. И щерка му ще има подобен мъж до себе си. Защото е възпитано в среда, в която това е естественото държание на татковците.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ