Следователка осъди ГДБОП и прокуратурата за незаконно подслушване
Преди две години Абдулова предяви искове за по 70 000 лв. против ГДБОП, прокуратурата и ДАНС, откакто научи от Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства (НБКСРС), че е била подслушвана нелегално.
Това се е случвало няколко пъти през 2011 година, 2012 година и 2014 година, като от делото, което тя заведе в Софийския градски съд (СГС), излиза наяве, че е била разследвана за закононарушения против правораздаването и корупция. Според тогавашните данни на ГДБОП Абдулова водела следствие в полза на състоятелен предприемач от Пазарджик. Искането на антимафиотите било за подслушване поради данни за рушвет, само че към момента нямало формирано даже досъдебно произвеждане против следователката. Освен това настояването било отправено до Софийския областен съд, който през август 2011 година разрешил използване на СРС първо за 60 дни, а по-късно за още 120 дни.
На идната година почнало следствие и тогава към този момент и градската прокуратура поискала позволение за подслушване, само че не от Софийския градски съд, а още веднъж от окръжния. Абдулова още веднъж била следена за 60 дни, като по-късно ръководителят на Софийския областен съд е разрешил да бъде следена със СРС за още 120 дни, като и в двата случая били направени протоколи за материални доказателствени средства.
През 2014 година и градският съд дал позволения за прилагане на СРС против нея, само че към този момент по претенции на ДАНС, като всяко било още веднъж за по 60 дни. От организацията по-късно уведомили Специализираната прокуратура за резултатите от следствието, която отказала да образува досъдебно произвеждане, тъй като нямало данни за проведена незаконна група или други закононарушения, подсъдни на спецсъда.
В решението на Софийски градски съд арбитър Радост Бошнакова написа, че настояванията на прокуратурата и ГДБОП не е трябвало да бъдат отправени до Софийския областен съд и ръководителят му не е трябвало да позволява потреблението на СРС, тъй като не е бил способен да го направи.
В него се споделя още, че първото позволение е обещано преди да е формирано досъдебното произвеждане, а настояванията на прокуратурата са откакто към този момент е формирано, което допуска друг ред за потребление на СРС и подготвеност на разнообразни институции.
В настояването на шефа на ГДБОП обаче е било посочено, че преписката е за допустимо присъединяване на Абдулова в рушвет в качеството ѝ на следовател, което значи, че подсъдността би била на градския съд. Така, на шефа на окръжния съд е трябвало да е ясно от тази информация, че не той, а ръководителят на Софийски градски съд е трябвало да реши дали да позволи потреблението на специфични разследващи средства.
Същото нарушаване съдът установи и във връзка с настояванията на прокуратурата, които още веднъж е трябвало да бъдат адресирани до градския, а не до окръжния съд, само че то не е само. Тъй като Абдулова към този момент е била следена за оптимално допустимия период от 6 месеца след настояванията на ГДБОП, то последващото подслушване за същото следствие, въпреки към този момент по искане на прокуратурата, съгласно съда е заобикаляне на Закона за специфичните разследващи средства (ЗСРС).
„ По настояванията на ГДБОП използването на СРС-та (60 дни и 120 дни или общо 6 месеца) е било осъществено в оптимално планувания от закона период по член 21, алинея 2 от ЗСРС, който е оптимално допустимият при претенции за едни и същи лица и обекти и за идентична предприемчивост, заради което и всяко друго искане, въпреки и направено от различен заявител, съставлява заобикаляне на член 21, алинея 2 от ЗСРС и води до незаконосъобразно потребление на СРС. Исканията на СГП за използването по повод ищеца Радиана Абдулова е направена за предприемчивост, идентична на тази по настояванията на ГДБОП, заради което и не може да се одобри, че този период е почнал да тече още веднъж и че използването на СРС въз основа тях е в сходство с член 21 от ЗСРС “, се споделя в решението.
Според съда обаче остава недоказано дали е нелегално и подслушването на Абдулова по искане на ДАНС. Причината е, че от организацията не са изпратили настояванията, с цел да бъдат тествани, нито били налични и разрешенията. Така Софийски градски съд не е схванал дали настояването за подслушване е за същите закононарушения, разследвани преди този момент от ГДБОП и прокуратурата.
В решението на Софийски градски съд се споделя, че откакто против Абдулова са употребявани нелегално специфични разследващи средства, то неизбежно е претъпяла и морални вреди, откакто са били нарушени правата ѝ, свързани с цялост на личността, жилището, независимост и тайната на кореспонденцията.
„ Изводът на съда за незаконосъобразно потребление по отношение на ищеца на СРС обуславя и извод за претърпени такива неимуществени вреди, които в тази ситуация за ищеца Радиана Абдулова се показват в отрицателни субективни чувства на отвращение, стрес и напрежение, в това число и от последвалото държание на съмнение от сътрудници и административно управление “, написа арбитър Бошнакова.
След това тя акцентира, че следователката е била следена една година по настояванията на ГДБОП и прокуратурата с разнообразни начини, посредством които са били събирани сведения за личността ѝ в разнообразни аспекти. Съдът обръща внимание и на събитието, че следствието против Абдулова е в региона на нейната специалност.
„ И доколкото условията на обществото към съдии, прокурори и следователи за честност и съблюдаване на законите са извънредно повишени, следва да се одобри, че дейностите на ответниците имат по-силно отрицателно отражение в неимуществената сфера на ищеца “, написа съдът и взема решение да осъди ГДБОП да заплати 12 000 лева обезщетение на Абдулова, а прокуратурата – 15000 лева Решението обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Това се е случвало няколко пъти през 2011 година, 2012 година и 2014 година, като от делото, което тя заведе в Софийския градски съд (СГС), излиза наяве, че е била разследвана за закононарушения против правораздаването и корупция. Според тогавашните данни на ГДБОП Абдулова водела следствие в полза на състоятелен предприемач от Пазарджик. Искането на антимафиотите било за подслушване поради данни за рушвет, само че към момента нямало формирано даже досъдебно произвеждане против следователката. Освен това настояването било отправено до Софийския областен съд, който през август 2011 година разрешил използване на СРС първо за 60 дни, а по-късно за още 120 дни.
На идната година почнало следствие и тогава към този момент и градската прокуратура поискала позволение за подслушване, само че не от Софийския градски съд, а още веднъж от окръжния. Абдулова още веднъж била следена за 60 дни, като по-късно ръководителят на Софийския областен съд е разрешил да бъде следена със СРС за още 120 дни, като и в двата случая били направени протоколи за материални доказателствени средства.
През 2014 година и градският съд дал позволения за прилагане на СРС против нея, само че към този момент по претенции на ДАНС, като всяко било още веднъж за по 60 дни. От организацията по-късно уведомили Специализираната прокуратура за резултатите от следствието, която отказала да образува досъдебно произвеждане, тъй като нямало данни за проведена незаконна група или други закононарушения, подсъдни на спецсъда.
В решението на Софийски градски съд арбитър Радост Бошнакова написа, че настояванията на прокуратурата и ГДБОП не е трябвало да бъдат отправени до Софийския областен съд и ръководителят му не е трябвало да позволява потреблението на СРС, тъй като не е бил способен да го направи.
В него се споделя още, че първото позволение е обещано преди да е формирано досъдебното произвеждане, а настояванията на прокуратурата са откакто към този момент е формирано, което допуска друг ред за потребление на СРС и подготвеност на разнообразни институции.
В настояването на шефа на ГДБОП обаче е било посочено, че преписката е за допустимо присъединяване на Абдулова в рушвет в качеството ѝ на следовател, което значи, че подсъдността би била на градския съд. Така, на шефа на окръжния съд е трябвало да е ясно от тази информация, че не той, а ръководителят на Софийски градски съд е трябвало да реши дали да позволи потреблението на специфични разследващи средства.
Същото нарушаване съдът установи и във връзка с настояванията на прокуратурата, които още веднъж е трябвало да бъдат адресирани до градския, а не до окръжния съд, само че то не е само. Тъй като Абдулова към този момент е била следена за оптимално допустимия период от 6 месеца след настояванията на ГДБОП, то последващото подслушване за същото следствие, въпреки към този момент по искане на прокуратурата, съгласно съда е заобикаляне на Закона за специфичните разследващи средства (ЗСРС).
„ По настояванията на ГДБОП използването на СРС-та (60 дни и 120 дни или общо 6 месеца) е било осъществено в оптимално планувания от закона период по член 21, алинея 2 от ЗСРС, който е оптимално допустимият при претенции за едни и същи лица и обекти и за идентична предприемчивост, заради което и всяко друго искане, въпреки и направено от различен заявител, съставлява заобикаляне на член 21, алинея 2 от ЗСРС и води до незаконосъобразно потребление на СРС. Исканията на СГП за използването по повод ищеца Радиана Абдулова е направена за предприемчивост, идентична на тази по настояванията на ГДБОП, заради което и не може да се одобри, че този период е почнал да тече още веднъж и че използването на СРС въз основа тях е в сходство с член 21 от ЗСРС “, се споделя в решението.
Според съда обаче остава недоказано дали е нелегално и подслушването на Абдулова по искане на ДАНС. Причината е, че от организацията не са изпратили настояванията, с цел да бъдат тествани, нито били налични и разрешенията. Така Софийски градски съд не е схванал дали настояването за подслушване е за същите закононарушения, разследвани преди този момент от ГДБОП и прокуратурата.
В решението на Софийски градски съд се споделя, че откакто против Абдулова са употребявани нелегално специфични разследващи средства, то неизбежно е претъпяла и морални вреди, откакто са били нарушени правата ѝ, свързани с цялост на личността, жилището, независимост и тайната на кореспонденцията.
„ Изводът на съда за незаконосъобразно потребление по отношение на ищеца на СРС обуславя и извод за претърпени такива неимуществени вреди, които в тази ситуация за ищеца Радиана Абдулова се показват в отрицателни субективни чувства на отвращение, стрес и напрежение, в това число и от последвалото държание на съмнение от сътрудници и административно управление “, написа арбитър Бошнакова.
След това тя акцентира, че следователката е била следена една година по настояванията на ГДБОП и прокуратурата с разнообразни начини, посредством които са били събирани сведения за личността ѝ в разнообразни аспекти. Съдът обръща внимание и на събитието, че следствието против Абдулова е в региона на нейната специалност.
„ И доколкото условията на обществото към съдии, прокурори и следователи за честност и съблюдаване на законите са извънредно повишени, следва да се одобри, че дейностите на ответниците имат по-силно отрицателно отражение в неимуществената сфера на ищеца “, написа съдът и взема решение да осъди ГДБОП да заплати 12 000 лева обезщетение на Абдулова, а прокуратурата – 15000 лева Решението обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ