Всеки човек си припомня дните, в които е бил ученик,

" Всеки човек си напомня дните, в които е бил възпитаник, своите учители, академични преподаватели и това го вълнува по един по-особен метод ", добави той.

 

Той е уверен, че Празникът ни разсънва, с цел да си спомним да " бъдем освен това от хора, които ядат пуканки пред тв приемника ".

 

" Това е празник на загатна за това, че не идваме от нищото и няма да отидем в нищото ", акцентира професорът. 

 

Проф. Вълчев дефинира времето, в което живеем, като " характерно ". " Трябва деликатно да впишем словото, грамотността и литературата в този изменящ се свят! Не го ли създадем, ще е огромна неточност ", акцентира той. 

 

" Езикът и споменът са двете огромни и съществени неща. Университетът постоянно е имал задачата да сътвори мост сред народа и елита - това е методът, в случай че искаш да влезеш в малцината, които взимат решения за това общество ", уверен е проф. Вълчев. 

Библиотеките би трябвало да се върнат към първичното си естество и функционалност. Особено във времена, в които " международните бази данни напират през интернет, съобщи той.

 

" Основният дълг на индивида е да усъвършенства това, което Господ му е дал - на едни е дал едно, на други - друго. Човек би трябвало да постави старания да го усъвършенства и да го остави на тези, които идват след него. Затова помним учителите си и университетските си преподаватели ", изясни проф. Вълчев. 

" Нищо не е изгубено! ", установи професорът.