Мегалодонът е изчезнал заради голямата бяла акула
Преди 20 милиона години е живял див звяр с уста колкото врата на мотриса на метрото и зъби с размерите на вашата длан.
Най-голямата акула, която в миналото е живяла на планетата Земя и познаваме като мегалодон, е била дълга до 15-16 метра.
Обикаляла е океаните като единствен стопанин в продължение на милиони години.
В един миг обаче мегалодонът е липсващ.
Дълги години учените водят разногласия коя е повода за това.
Ново изследване, оповестено в профилираното издание Nature Communications, допуска, че виновникът е огромната бяла акула.
Двата хищника са деляли морските простори и са ловували една и съща плячка, написа nytimes.com.
Точно това кара учените да считат, че конкуренцията сред огромната бяла акула и мегалодонът стои в основата на трагичния процес на събитията. Според тази доктрина, да си най-големият див звяр не значи, че ще си преобладаващият тип в екосистемата.
Реконструирането на питателните вериги в океаните е сложна задача. Особено когато става дума за милиони години обратно, научаваме от Джеръми МакКормак, академик от Института за еволюционна антропология “Макс Планк” в Германия и създател на проучването.
Тъй като не е допустимо мегалодонът да бъде следен по какъв начин се храни и по какъв начин живее, през днешния ден учените употребяват други способи на проучване.
Един от тях е проучването на молекулите, от които са построени телата им.
Например, от голяма важност са равнищата на изотопите на цинка в зъбите. Този индикатор при актуалните бозайници демонстрира какво е тяхното място в хранителната верига. По същата логичност учените вземат решение да изследвате открити зъби на мегалодон.
Използвайки зъби от над 100 акули, които съществуват през днешния ден или са изчезнали като тип, през днешния ден знаем, че екземплярите, които ядат дребна риба са с по-високи равнища на изотопите на цинка. В хранителната верига те са над акулите, които ловуват китове.
Когато учените поставили под микроскоп проби от зъби на антични хищници, каквито са мегалодоните, те открили забавни модели.
Откриваме еднообразно равнище на изотопи на цинка при огромните бели акули и мегалодона, споделя доктор МакКормак.
Това е супер забавно. Те явно са с разнообразни размери, само че са преследвали една и съща плячка, добавя той.
В тази борба евентуално силите са били разпределени в интерес на огромната бяла акула.
.jpg )
Представете си голям мегалодон, който мъчно може да остане неусетен със своите размери. До него поставете пъргавата и бърза огромна бяла акула.
Ако огромната бяла акула е яла същата плачка, огромна е вероятността тя да е била непреодолима конкуренция на мегалодона в ловуването.
Това значи, че е съдействала за изгубването на типа.
Най-голямата акула, която в миналото е живяла на планетата Земя и познаваме като мегалодон, е била дълга до 15-16 метра.
Обикаляла е океаните като единствен стопанин в продължение на милиони години.
В един миг обаче мегалодонът е липсващ.
Дълги години учените водят разногласия коя е повода за това.
Ново изследване, оповестено в профилираното издание Nature Communications, допуска, че виновникът е огромната бяла акула.
Двата хищника са деляли морските простори и са ловували една и съща плячка, написа nytimes.com.
Точно това кара учените да считат, че конкуренцията сред огромната бяла акула и мегалодонът стои в основата на трагичния процес на събитията. Според тази доктрина, да си най-големият див звяр не значи, че ще си преобладаващият тип в екосистемата.
Реконструирането на питателните вериги в океаните е сложна задача. Особено когато става дума за милиони години обратно, научаваме от Джеръми МакКормак, академик от Института за еволюционна антропология “Макс Планк” в Германия и създател на проучването.
Тъй като не е допустимо мегалодонът да бъде следен по какъв начин се храни и по какъв начин живее, през днешния ден учените употребяват други способи на проучване.
Един от тях е проучването на молекулите, от които са построени телата им.
Например, от голяма важност са равнищата на изотопите на цинка в зъбите. Този индикатор при актуалните бозайници демонстрира какво е тяхното място в хранителната верига. По същата логичност учените вземат решение да изследвате открити зъби на мегалодон.
Използвайки зъби от над 100 акули, които съществуват през днешния ден или са изчезнали като тип, през днешния ден знаем, че екземплярите, които ядат дребна риба са с по-високи равнища на изотопите на цинка. В хранителната верига те са над акулите, които ловуват китове.
Когато учените поставили под микроскоп проби от зъби на антични хищници, каквито са мегалодоните, те открили забавни модели.
Откриваме еднообразно равнище на изотопи на цинка при огромните бели акули и мегалодона, споделя доктор МакКормак.
Това е супер забавно. Те явно са с разнообразни размери, само че са преследвали една и съща плячка, добавя той.
В тази борба евентуално силите са били разпределени в интерес на огромната бяла акула.
Представете си голям мегалодон, който мъчно може да остане неусетен със своите размери. До него поставете пъргавата и бърза огромна бяла акула.
Ако огромната бяла акула е яла същата плачка, огромна е вероятността тя да е била непреодолима конкуренция на мегалодона в ловуването.
Това значи, че е съдействала за изгубването на типа.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ