Гореща точка: Етиопия. Приватизация на Нил, икономически интереси и гражданска война
Правителството на Етиопия разгласи през днешния ден изключително състояние в страната. Сили от северния район Тиграй набират позиции и управляващите в етиопската столица Адис Абеба се приготвят за допустимо нахлуване. Опасенията са от експлоадирането с цялостна мощ на революция, а въоръженият спор към този момент взе и първите си жертви. Самият етиопски министър председател прикани хората да се въоръжат, с цел да отговорят на опасността от Тиграй.
Напрежението обаче не е от през днешния ден или през вчерашния ден. Двете страни водят война между тях повече от година. Повод е обстановката в Тиграй, само че в основата е планът GERD - Големият язовир на етиопското възобновление.
Става дума за солиден водноелектрически язовир, който се строи на река Нил и който провокира спор сред Египет, Судан и Етиопия. Проектът е на стойност над 4.6 милиарда $ и е с повърхност, по-голяма от тази на град Лондон. За да бъде запълнен обаче са нужни към 74 кубични километра вода, които съгласно проектите на Адис Абеба би трябвало да бъдат събрани единствено за 10 години. Тук се намесват ползите и на други страни, през които минава река Нил. Намесват се геополитически ползи в един изсъхнал район, който зависи от водата за доста огромна част от поминъка си.
Нил, най-дългата река в Африка, минава през 11 страни. Единият ѝ главен приток, Бели Нил, извира от Уганда, а другият - Сини Нил - от Етиопия (двата се събират в Хартум). От Сини Нил идва и към 60% от водата, която употребява Египет. Същевременно от 95% от всички египтяни - а те са към 100 млн. и не престават да се усилват - живеят в региони на не повече от няколко км от Нил. Това прави всяка внезапна смяна в равнището рискова.
Рязкото пълнене на толкоз огромна инфраструктура ще се отрази извънредно доста на живота в района.
Какви са икономическите ползи, които играят? Етиопия има за цел да обезпечи задоволително сила за цялото си население. Над 50% от жителите на страната нямат достъп до такава. Другата цел е африканската страна да стане най-големият експортьор на електрическа енергия в Африка. Това е най-мащабният енергиен източник на континента, седмият по повърхност в света, а износът на ток може да донесе близо 600 милиона $ годишно като доход.
Никой не оспорва плана поради самия план. Проблемът е в бързината, с която този язовир ще бъде запълнен. В момента Етиопия на процедура желае да го изпълни с по-голяма скорост, което заплашва редица поминъци. Нил е транспортна артерия, по нея се реализира търговия, туризъм, огромна част от земеделието е обвързано с водоема. И обстановката към този момент рефлектира върху бедното население на граничните региони.
Проектът е китайски. Изпълнителите - американски. Интересите са доста огромни и всички заинтригувани страни имат полза да имитират активност, в същото време двете страни се тласкат съзнателно към ескалация. Ще се разиграе политическата карта. Ще има дипломатически совалки. Междувременно Етиопия ще се превърен в ново поле за конфликт, а оръжейният бизнес има голям интерес този спор да не се позволи.
В момента Етиопия потъва в най-кръвопролитната си и продължителна революция. За първи път федералното държавно управление на Етиопия е изправено пред директно предизвикателство от група, която управлява районен парламент и има забележителен боен потенциал, каквато господства в Тиграй. Конфликтът там е комплициран. Вече стотици хиляди хора са починали от апетит, нападения на бандити, изнасилвания.
През есента на 2020 година напрежението сред етиопското държавно управление и Народния фронт за избавление на Тиграй (НФОТ) ескалира до военни конфликти. В началото на октомври тази година, военните офанзиви се възобновиха след релативно мъртвило. В завършек на предходната година върху базата на етиопската войска в северната част на Тиграй имаше офанзива, а Адис Абеба отговори с въздушни удари. Оттогава над два милиона души бяха разселени, а над 400 000 са изправени пред апетит поради наложената държавна обсада върху района. Това е рисково за цяла Африка. Съседни на Етиопия страни са застрашени от бежанска вълна, проблеми със селскостопанското производства и инфраструктура, филантропична рецесия.
Ескалацията пристигна откакто бойци от Тиграй оповестиха, че са завладяли два стратегически града в Амхара - един от деветте района в Етиопия, който се намира на границата със Судан. НФОТ твърди, че се бие там, с цел да попречи на държавна обсада, която стопира достъпа до храна и филантропична помощ за Тиграй, от каквато се нуждаят 5 милиона души. Поне 400 000 са в условия, сходни на апетит, съгласно Организация на обединените нации. Но стратегическите градове също са покрай пътя, който свързва Адис Абеба с Джибути, пристанището, през което се транспортира по-голямата част от вноса и износа на Етиопия. Етиопското държавно управление пък упрекна НФОТ в умишлена ескалация на насилието и нарушение на човешки права, в това число и в изтезания на десетки цивилни. Управниците на Тиграй отхвърлят.
Според анализатори става дума за " пропагандна война " - и двете страни си разменят взаимни обвинявания в груби нарушавания на човешки права. Местните хора страдат, само че същинските виновници с тлъстите стопански и геополитически ползи трият предостатъчно ръце в очакване.
Джесика Вълчева
Напрежението обаче не е от през днешния ден или през вчерашния ден. Двете страни водят война между тях повече от година. Повод е обстановката в Тиграй, само че в основата е планът GERD - Големият язовир на етиопското възобновление.
Става дума за солиден водноелектрически язовир, който се строи на река Нил и който провокира спор сред Египет, Судан и Етиопия. Проектът е на стойност над 4.6 милиарда $ и е с повърхност, по-голяма от тази на град Лондон. За да бъде запълнен обаче са нужни към 74 кубични километра вода, които съгласно проектите на Адис Абеба би трябвало да бъдат събрани единствено за 10 години. Тук се намесват ползите и на други страни, през които минава река Нил. Намесват се геополитически ползи в един изсъхнал район, който зависи от водата за доста огромна част от поминъка си.
Нил, най-дългата река в Африка, минава през 11 страни. Единият ѝ главен приток, Бели Нил, извира от Уганда, а другият - Сини Нил - от Етиопия (двата се събират в Хартум). От Сини Нил идва и към 60% от водата, която употребява Египет. Същевременно от 95% от всички египтяни - а те са към 100 млн. и не престават да се усилват - живеят в региони на не повече от няколко км от Нил. Това прави всяка внезапна смяна в равнището рискова.
Рязкото пълнене на толкоз огромна инфраструктура ще се отрази извънредно доста на живота в района.
Какви са икономическите ползи, които играят? Етиопия има за цел да обезпечи задоволително сила за цялото си население. Над 50% от жителите на страната нямат достъп до такава. Другата цел е африканската страна да стане най-големият експортьор на електрическа енергия в Африка. Това е най-мащабният енергиен източник на континента, седмият по повърхност в света, а износът на ток може да донесе близо 600 милиона $ годишно като доход.
Никой не оспорва плана поради самия план. Проблемът е в бързината, с която този язовир ще бъде запълнен. В момента Етиопия на процедура желае да го изпълни с по-голяма скорост, което заплашва редица поминъци. Нил е транспортна артерия, по нея се реализира търговия, туризъм, огромна част от земеделието е обвързано с водоема. И обстановката към този момент рефлектира върху бедното население на граничните региони.
Проектът е китайски. Изпълнителите - американски. Интересите са доста огромни и всички заинтригувани страни имат полза да имитират активност, в същото време двете страни се тласкат съзнателно към ескалация. Ще се разиграе политическата карта. Ще има дипломатически совалки. Междувременно Етиопия ще се превърен в ново поле за конфликт, а оръжейният бизнес има голям интерес този спор да не се позволи.
В момента Етиопия потъва в най-кръвопролитната си и продължителна революция. За първи път федералното държавно управление на Етиопия е изправено пред директно предизвикателство от група, която управлява районен парламент и има забележителен боен потенциал, каквато господства в Тиграй. Конфликтът там е комплициран. Вече стотици хиляди хора са починали от апетит, нападения на бандити, изнасилвания.
През есента на 2020 година напрежението сред етиопското държавно управление и Народния фронт за избавление на Тиграй (НФОТ) ескалира до военни конфликти. В началото на октомври тази година, военните офанзиви се възобновиха след релативно мъртвило. В завършек на предходната година върху базата на етиопската войска в северната част на Тиграй имаше офанзива, а Адис Абеба отговори с въздушни удари. Оттогава над два милиона души бяха разселени, а над 400 000 са изправени пред апетит поради наложената държавна обсада върху района. Това е рисково за цяла Африка. Съседни на Етиопия страни са застрашени от бежанска вълна, проблеми със селскостопанското производства и инфраструктура, филантропична рецесия.
Ескалацията пристигна откакто бойци от Тиграй оповестиха, че са завладяли два стратегически града в Амхара - един от деветте района в Етиопия, който се намира на границата със Судан. НФОТ твърди, че се бие там, с цел да попречи на държавна обсада, която стопира достъпа до храна и филантропична помощ за Тиграй, от каквато се нуждаят 5 милиона души. Поне 400 000 са в условия, сходни на апетит, съгласно Организация на обединените нации. Но стратегическите градове също са покрай пътя, който свързва Адис Абеба с Джибути, пристанището, през което се транспортира по-голямата част от вноса и износа на Етиопия. Етиопското държавно управление пък упрекна НФОТ в умишлена ескалация на насилието и нарушение на човешки права, в това число и в изтезания на десетки цивилни. Управниците на Тиграй отхвърлят.
Според анализатори става дума за " пропагандна война " - и двете страни си разменят взаимни обвинявания в груби нарушавания на човешки права. Местните хора страдат, само че същинските виновници с тлъстите стопански и геополитически ползи трият предостатъчно ръце в очакване.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ