За $250 млрд. повече: Нужен ли е глобален минимален данък за милиардери?
Правителствата би трябвало да открият нов фронт в интернационалната битка с укриването на налози с световен най-малък налог за милиардерите, който би могъл да събира 250 милиарда $ годишно, декларира в понеделник Данъчната обсерватория на Европейски Съюз, представена от Reuters. Ако бъде наложена, сумата ще се равнява на едвам 2% от близо 13 трилиона $ благосъстояние, притежавано от 2700 милиардери в международен мащаб, декларира изследователската група, чийто хазаин е Paris School of Economics. Понастоящем ефикасният персонален налог на милиардерите постоянно е доста по-нисък от този, който заплащат другите данъкоплатци с по-скромни средства, защото те могат да съхраняват благосъстоянието си в подставени сдружения, които ги прикриват от подоходния налог, декларира групата в своя отчет за избягването на налози в международен мащаб през 2024 г. " Според нас това е мъчно да се оправдае, тъй като рискува да подкопае устойчивостта на данъчните системи и обществената толерантност на данъчното облагане ", декларира пред публицисти шефът на обсерваторията Габриел Зукман. Личният налог на милиардерите в Съединени американски щати да вземем за пример се прави оценка на близо 0,5%, а във Франция, която другояче полза с високи налози, доближава до нула, пресмята обсерваторията.
Нарастващото неравноправие в благосъстоянието в някои страни подхранва апелите най-богатите жители да поемат по-голяма част от данъчната тежест, защото обществените финанси се борят да се оправят с фактори като застаряващо население, големи потребности от финансиране за климатичния преход и наследените задължения от пандемията. Проектобюджетът на президента на Съединени американски щати Джо Байдън за 2024 година включваше проекти за най-малък налог от 25% за най-богатите 0,01%, само че това предложение отпадна, защото законодателите във Вашингтон са заети с рисковете за прекъсване на работата на държавното управление и с наближаващите крайни периоди за неговото финансиране, напомня осведомителната организация и прибавя: “Макар че координираният интернационален напън за облагане на милиардерите може да отнеме години, обсерваторията показва образеца с триумфа на държавните управления, които съвсем са поставили завършек на банковата загадка и са понижили опциите на мултинационалните компании да трансферират облагите си в страни с ниски налози ”. Според изчисленията на организацията стартирането през 2018 година на системата за автоматизирано шерване на информация за сметките е понижило три пъти размера на активите, държани в офшорни данъчни убежища. Споразумение от 2021 година сред 140 страни в допълнение лимитира опциите на мултинационалните компании да понижават налозите си посредством осчетоводяване на облаги в страни с ниски налози, като от идната година ще бъде избран световен най-малко от 15% за корпоративното данъчно облагане.
" Нещо, което доста хора смятаха за невероятно, в този момент знаем, че в действителност може да бъде направено ", споделя Зукман. " Следващата разумна стъпка е тази логичност да се приложи и към милиардерите, а освен към мултинационалните компании. "
При неналичието на необятен интернационален напън за въвеждане на най-малък налог за милиардерите, счита още Зукман, " коалиция от искащи страни " може едностранно да поеме самодейността. Въпреки че краят на банковата загадка и минималният корпоративен налог поставят завършек на траялата десетилетия наред конкуренция сред страните във връзка с данъчните ставки, в отчета се показва, че остават многочислени благоприятни условия за понижаване на данъчните отговорности в световен мащаб. Богатите хора все по-често влагат парите си в недвижими парцели вместо в офшорни сметки, като фирмите могат да се възползват от пропуските в концепцията за най-малък корпоративен налог от 15%. Междувременно държавните управления от ден на ден се конкурират в вложенията посредством дотации, само че това е по-малко нездравословно за данъчните им основи, в сравнение с да се конкурират единствено с ниски данъчни ставки, показват от обсерваторията.
Нарастващото неравноправие в благосъстоянието в някои страни подхранва апелите най-богатите жители да поемат по-голяма част от данъчната тежест, защото обществените финанси се борят да се оправят с фактори като застаряващо население, големи потребности от финансиране за климатичния преход и наследените задължения от пандемията. Проектобюджетът на президента на Съединени американски щати Джо Байдън за 2024 година включваше проекти за най-малък налог от 25% за най-богатите 0,01%, само че това предложение отпадна, защото законодателите във Вашингтон са заети с рисковете за прекъсване на работата на държавното управление и с наближаващите крайни периоди за неговото финансиране, напомня осведомителната организация и прибавя: “Макар че координираният интернационален напън за облагане на милиардерите може да отнеме години, обсерваторията показва образеца с триумфа на държавните управления, които съвсем са поставили завършек на банковата загадка и са понижили опциите на мултинационалните компании да трансферират облагите си в страни с ниски налози ”. Според изчисленията на организацията стартирането през 2018 година на системата за автоматизирано шерване на информация за сметките е понижило три пъти размера на активите, държани в офшорни данъчни убежища. Споразумение от 2021 година сред 140 страни в допълнение лимитира опциите на мултинационалните компании да понижават налозите си посредством осчетоводяване на облаги в страни с ниски налози, като от идната година ще бъде избран световен най-малко от 15% за корпоративното данъчно облагане.
" Нещо, което доста хора смятаха за невероятно, в този момент знаем, че в действителност може да бъде направено ", споделя Зукман. " Следващата разумна стъпка е тази логичност да се приложи и към милиардерите, а освен към мултинационалните компании. "
При неналичието на необятен интернационален напън за въвеждане на най-малък налог за милиардерите, счита още Зукман, " коалиция от искащи страни " може едностранно да поеме самодейността. Въпреки че краят на банковата загадка и минималният корпоративен налог поставят завършек на траялата десетилетия наред конкуренция сред страните във връзка с данъчните ставки, в отчета се показва, че остават многочислени благоприятни условия за понижаване на данъчните отговорности в световен мащаб. Богатите хора все по-често влагат парите си в недвижими парцели вместо в офшорни сметки, като фирмите могат да се възползват от пропуските в концепцията за най-малък корпоративен налог от 15%. Междувременно държавните управления от ден на ден се конкурират в вложенията посредством дотации, само че това е по-малко нездравословно за данъчните им основи, в сравнение с да се конкурират единствено с ниски данъчни ставки, показват от обсерваторията.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ