Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната ризница на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И усещам по какъв начин огън на кръгове прикрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен обсег
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прахуляк?

Дали ме допират по светлото чело
смутените устни на смело момче?
А може би просто задъхана наслада
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

10.03.1979
Петя Дубарова