Повечето от нас вярват, че осемчасовият сън при възрастните е

Повечето от нас имат вяра, че осемчасовият сън при възрастните е предписание. Но това може да единствено до време, т.е. до достигането на избрана възраст. Екип откриватели от университетите в Кеймбридж, Англия, и Фудан, Китай, са открили, че седем часа сън дневно евентуално е идеалното количество за хората на междинна възраст и при възрастните като цяло.

Седем часа са оптималното време за сън

Според проучването, оповестено в списание Nature Aging, седемчасовият сън е най-благоприятен за положителните познавателни качества и за психическото здраве. Изследователите са проучили данни от близо 500 хиляди души на възраст сред 38 и 73 години. Те са разкрили, че както незадоволителният, по този начин и несъразмерният сън имат връзка с утежняването на когнитивните резултати и душевното здраве.

Участниците в проучването са дали данни за своя режим на сън и са дали отговор на въпроси за благосъстоянието и психическото си здраве. Освен това, те са изпълнили редица задания, измерващи тяхната скорост на обработка на данни, образното внимание, паметта и уменията за решение на проблеми. А тези, които са спали непробудно седем часа, са се справили по-добре с всичките задания.

Авторите на проучването отварят една скоба: 94% от участниците са били с бял цвят на кожата. Затова не е несъмнено, че резултатите са годни и за цветнокожите, или пък за хората от други етнически групи или културни общности. Друг значим фактор е постоянството. Най-добри резултати са посочили хора с несъществени съмнения в своя режим на спане за дълги интервали от време, придържащи се към въпросните " златни " седем часа. Казано по различен метод: незадоволителните 4 часа сън преди значима среща не могат да бъдат " обезщетени " на идната нощ даже със сън с дълготрайност, примерно от 10 часа.

Нарушаването на съня и рискът от деменция

" Добрият сън е значим на всички стадии от живота, само че това важи изключително с напредването на възрастта ". Това твърди Барбара Сахакян, учител в университета в Кеймбридж и съавтор на проучването. Учените считат, че неналичието на сън евентуално попречва процеса на пречистването на мозъка от отрови. Те настояват още, че нарушаването на бавно-вълновия или на дълбокия сън може би утежнява и познавателните качества. Когато дълбокият сън е нарушен, това се отразява на консолидацията на паметта и може да докара до струпване на амилоид. Амилоидът е протеин, който, в случай че не действа добре, може да аргументи отлагания в мозъчните съдове, присъщи при някои от формите на деменция.

Недостатъчният или прекомерно дългият сън могат да са рисков фактор за утежняване на когнитивните качества при преклонна възраст. " Въпреки че не можем изрично да твърдим, че прекомерно дребното или прекомерно многото сън са виновни за познавателните проблеми, нашият разбор наподобява поддържа тази теза ", споделя Джианфън Фън, откривател на мозъка и учител в Университета Фудан. " Ала аргументите по-възрастните хора да имат по-лош сън, наподобява са сложни и се въздействат от генетиката и структурата на нашия мозък. "

Продължителността на съня и структурата на мозъка

Данните от проучването демонстрират още, че продължителността на съня може да е обвързвана с разликите в структурата на мозъчни области като хипокампуса, считан за център на паметта и образованието, и префронталния кортекс, отговарящ за съзнателните придвижвания. Рискът от развиване на Алцхаймер и деменция - заболяванията на остарялата възраст, свързани с нарушавания на познавателни функционалности - има отношение към продължителността на съня. Затова откривателите считат, че бъдещите проучвания в тази област ще са доста значими.

" Намирането на способи за усъвършенстване на съня при възрастните може да е от главно значение за подпомагането на положителното психологично здраве и благоденствие. А също по този начин и за отбягване на утежняването на когнитивните качества, изключително при пациенти с душевен разстройства и деменции ", показва още Барбара Сахакян.

Автор: Карла Блайкер