Постоянно бързаме, нямаме време да се огледаме, да разчистим бъркотията

Постоянно бързаме, нямаме време да се огледаме, да разчистим бъркотията вкъщи, да се освободим от лицемерите в живота си, да се освободим от прочувствения багаж. Всичко това един ден ще се обърне против нас.

Психолозите считат, че проваленото благополучие се основава на 4 съществени аргументи и че най-често сами съсипваме живота си, без даже да го осъзнаваме.

1. Компромиси от боязън да не бъдем сами.

Кой обича да е самичък? Често вършим взаимни отстъпки от боязън да не останем сами. Затваряме си очите пред хорските дефекти, преглъщаме неща, които не ни харесват. Да сме сами и да сме самотни в действителност са две изцяло разнообразни неща. Най-добре не правете взаимни отстъпки с хората, които допускате да бъдат част от живота ви, тъй като те имат огромно въздействие върху него.

2. Потискане на възприятията.

Не се срамувайте да изразявате възприятията си. Разбираемо е да сте резервирани към другите, в случай че сте претърпели разочарования и сте позагубили доверие в хората, само че рано или късно ще би трябвало да се доверите още веднъж. Важното е да сте си взели уроците и да продължите напред. Не изневерявайте на себе си единствено и единствено с цел да се харесате на някого. Правилният човек ще ви одобри такива, каквито сте. Ако някой ви подлага на критика непрекъснато и желае да ви промени, той просто не е за вас.

3. Неумение да прощаваме.

Повечето пъти единствено си фантазираме, че сме дали прошка. Всъщност таим засегнатост дълго време, а от време на време вечно. Не е хубаво да сме злопаметни, да носим у себе си бремето на разочарованията и обидите, тъй като това ни разяжда от вътрешната страна. Опитайте се да се освободите от гнева към другите и да простите на себе си и на тях. Не робувайте на предишното – животът е пред вас.

4. Сравняване с останалите.

Най-вредното и безсмислено нещо на света. За страдание, и най-честата неточност. Отстрани животът на множеството хора към вас несъмнено ви се коства доста по-добър и елементарен от вашия и постоянно съжалявате, че не сте на нечие непознато място. Истината обаче е, че в действителност не знаете нищо за непознатия живот. Нищо не е толкоз просто, колкото наподобява. Всеки носи своите болки, своя кръст, не си пожелавайте ничия орис – носете отговорност единствено за своята и бъдете признателни за това, което имате. Вашият живот може би е фантазия за някого.

Цветелина Велчева