Христо Топракчиев е един от основателите на българското въздухоплаване
Поручик Христо Топракчиев е един от многото герои на българската авиация, индивидът, който прави огромен пробив във въздухоплаването и оставя диря в историята ни. Той е първата жертва, която българските военновъздушни сили дават в историята си - в борбата за Одрин през 1912 година
Топракчиев е роден преди 135 години в Бургас - на 16 декември 1887-а, само че прекарва детските си години в Сливен, откъдето са родителите му. Бащата - Андрей Топракчиев, е служител в митницата, а майката е стопанка. Христо има един брат - Добри, и три сестри – Невена, Радка и Веска.
Младежът приключва прогимназия в Сливен и постъпва кадет във Военното на Негово Княжеско височество учебно заведение. За разпространение на социалистически хрумвания обаче е изключен и изпратен да приключи наложителната си военна работа в 7-и пехотен Преславски полк в Шумен. През 1907 година бащата на Топракчиев, подкрепят от шурей си - полковник Георги Тебев, издейства завръщането му във Военното учебно заведение, което той приключва на 2 август 1908 година и получава званието „ подпоручик “.
Христо е изпратен да служи в Първа пионерна тайфа в София. Проявява огромен интерес към самолетното дело след извършените на 15 ноември 1910 година показни полети на съветския водач Борис Маслинков, който идва със своя биплан „ Фарман “ и показва някои способи за военно потребление на самолетите.
Топракчиев се явява на конкурсен изпит за набиране на военни летци на 17 януари 1912 година От кандидатствалите 21 офицери 12 устоят изпита. Топракчиев попада измежду избраните да учат във Франция, в пилотската школа на френския авиатор Луи Блерио (първият човек, прелетял през Ламанша - 1909 г.) в Етан, до Париж.
На 14 юли 1912 година тримата българи от първата група - поручиците Симеон Петров, Никифор Богданов и Христо Топракчиев, се явяват на изпит пред комисия от Парижкия аероклуб. И тримата се показват почтено и приключват сполучливо образованието си, като получават документ за дееспособност.
В школата Топракчиев и Петров първи в света създават специфична методика за кацане със спрял мотор. Тя влиза в програмата на Блерио за образование на водачи, а във Франция е издадена пощенска картичка, изобразяваща самолет „ Блерио XXI “, а в горния ляв ъгъл – медальон с облиците на двамата български офицери.
След завръщането си тримата летци слагат началото на военната ни авиация. Към техническия парк на Железопътната тайфа е оформено аеропланно поделение, което по-късно, дружно с балонната рота, образува въздухоплавателния парк към Железопътната тайфа. В отделението първоначално се числят закупените в края на 1911 г. няколко самолета: от Франция – един моноплан „ Блерио “, един биплан „ Воазер “ и един биплан „ Сомер “. От Германия един биплан „ Райт “ и от Англия един моноплан „ Бристол “.
За първи пълководец на аеропланното поделение е назначен Христо Топракчиев. Между 5 и 10 септември 1912 година се организират Шуменските крепостни маневри, в които участва отделението на поручик Топракчиев. Именно на тези маневри летецът дава концепцията самолетът да се употребява освен за разузнаване, само че и за бомбардиране на противникови обекти. Той прави предложение и за разработване на аеропланна бомба, пример „ Христо Топракчиев “.
Събитията се развиват стремглаво бързо. На 5 октомври 1912 година България афишира война на Турция. Поручик Топракчиев желае позволение от началника на въздухоплавателния парк за пренасяне на военното летище в региона на Свиленград, по-близо до фронтовата линия, с цел да може да се вършат бойни полети. Такова се оформя под негово управление в местността Малка поляна край града.
В първите дни на войната започват да идват поръчаните от чужбина самолети, чийто брой до края на военните дейности доближава 27. Завръщат се и всички офицери, изпратени на образование в чужбина и на Малка поляна се събират общо 13 летци. Започва усилена работа по сглобяването, подготовката и създаването на самолетите. За пълководец на аеропланното поделение към този момент е назначен завърналият се от образование в Германия подпоручик Радул Милков.
На 16 октомври 1912 година Милков и Продан Таракчиев, със аероплан „ Албатрос “, се издигат и прелитат на 500 м височина над Одрин с разследваща цел. Това е първият военен полет и е рождена дата на българската военна авиация. Чуждите наблюдаващи и репортери оповестяват на света за българското нововъведение – потреблението на самолета като бойно средство. В България идват 120 военни наблюдаващи и репортери от Франция, Англия, Русия, Италия, Швейцария, Румъния и други
На същия 16 октомври и поручик Топракчиев прелита със своя аероплан „ Блерио “ за малко над Одрин. На другия ден прави същото, дружно с руския водач Тимофей Евтимов, със аероплан „ Блерио “ - двамата разузнават позициите на съперника и хвърля позиви, а Топракчиев пуска и една бомба „ Одринка “. Първоначално турците са обхванати от суматоха, само че скоро откриват пукотевица по самолета. При завръщането му на летището се оказва, че крилата са пронизани на 11 места. Този полет е разказан от френския сътрудник Ришар във в. „ Матен “, който разнася славата на Топракчиев по света: „ Красив, смел офицер, самоуверен до неблагоразумие, до полуда. Той беше боен шпионин и летец “.
Идва обаче злощастният 19 октомври. Топракчиев излетява в 15:00 ч. за нова разследваща задача над противниковите позиции. Отново взима позиви, гласящи " Съпротивата е безсмислена ", само че и кошче с бомби „ Гелер “, което прикрепя към самолета. Лети доста ниско над турските позиции и ги хвърля в суматоха. След към 50 минути, извършил задачата, се появява на хоризонта откъм Одрин. Минути преди да се приземи обаче, самолетът внезапно се накланя, насочва се към земята и се разрушава на 300 метра западно от летището.
Присъстващите се втурват към мястото, само че не са в положение да оказват помощ на горящия авиатор. Остават единствено безпомощни наблюдаващи на героичната му крах. „ Невъзможно беше да се гаси бензин и масло с вода “, написа един от тях - летецът Продан Таракчиев, който съумява да вземе към момента работещия часовник на Топракчиев.
Радул Милков декларира: " Днес, 19 октомври 1912 година, е първата скръбна страница в историята на българската военна авиация. Това е нейният най-траурен ден. Такава орис на авиатор-герой в никакъв случай не бих могъл да си помисля... ".
25-годишният Топракчиев дълго време е считан у нас за първата жертва на международната военна авиация, само че в действителност е първият български авиатор, умрял във война. Първата жертва на военната авиация е италианецът Пиетро Манзини, който умира 4 месеца по-рано (12 август 1912 г.) по време на Триполитанската война против Турция в Северна Африка.
За гибелта на Топракчиев виновността постоянно е хвърляна върху некачествените съветски самолети, доставени за армията. Но поручикът персонално е заменил част от стабилизатора на своя „ Блерио “ предния ден. Радул Милков дава най-точното определение на тогавашните самолети: „ Тогава летяхме на неусъвършенствувани и несигурни апарати, които бяха като летящи ковчези, тъй като никой не можеше да каже, че като излети, ще се върне жив и здрав на земята ".
Поручик Христо Топракчиев е заровен в Свиленград с почести и посмъртно награден с медал за храброст и създаден в чин капитан. На негово име през 2005 година бе кръстена улица в софийския регион Искър. В градския парк на Свиленград има негов монумент, подобен е подложен и в Сливен, а учебното заведение в Божурище носи неговото име.
Топракчиев е роден преди 135 години в Бургас - на 16 декември 1887-а, само че прекарва детските си години в Сливен, откъдето са родителите му. Бащата - Андрей Топракчиев, е служител в митницата, а майката е стопанка. Христо има един брат - Добри, и три сестри – Невена, Радка и Веска.
Младежът приключва прогимназия в Сливен и постъпва кадет във Военното на Негово Княжеско височество учебно заведение. За разпространение на социалистически хрумвания обаче е изключен и изпратен да приключи наложителната си военна работа в 7-и пехотен Преславски полк в Шумен. През 1907 година бащата на Топракчиев, подкрепят от шурей си - полковник Георги Тебев, издейства завръщането му във Военното учебно заведение, което той приключва на 2 август 1908 година и получава званието „ подпоручик “.
Христо е изпратен да служи в Първа пионерна тайфа в София. Проявява огромен интерес към самолетното дело след извършените на 15 ноември 1910 година показни полети на съветския водач Борис Маслинков, който идва със своя биплан „ Фарман “ и показва някои способи за военно потребление на самолетите.
Топракчиев се явява на конкурсен изпит за набиране на военни летци на 17 януари 1912 година От кандидатствалите 21 офицери 12 устоят изпита. Топракчиев попада измежду избраните да учат във Франция, в пилотската школа на френския авиатор Луи Блерио (първият човек, прелетял през Ламанша - 1909 г.) в Етан, до Париж.
На 14 юли 1912 година тримата българи от първата група - поручиците Симеон Петров, Никифор Богданов и Христо Топракчиев, се явяват на изпит пред комисия от Парижкия аероклуб. И тримата се показват почтено и приключват сполучливо образованието си, като получават документ за дееспособност.
В школата Топракчиев и Петров първи в света създават специфична методика за кацане със спрял мотор. Тя влиза в програмата на Блерио за образование на водачи, а във Франция е издадена пощенска картичка, изобразяваща самолет „ Блерио XXI “, а в горния ляв ъгъл – медальон с облиците на двамата български офицери.
След завръщането си тримата летци слагат началото на военната ни авиация. Към техническия парк на Железопътната тайфа е оформено аеропланно поделение, което по-късно, дружно с балонната рота, образува въздухоплавателния парк към Железопътната тайфа. В отделението първоначално се числят закупените в края на 1911 г. няколко самолета: от Франция – един моноплан „ Блерио “, един биплан „ Воазер “ и един биплан „ Сомер “. От Германия един биплан „ Райт “ и от Англия един моноплан „ Бристол “.
За първи пълководец на аеропланното поделение е назначен Христо Топракчиев. Между 5 и 10 септември 1912 година се организират Шуменските крепостни маневри, в които участва отделението на поручик Топракчиев. Именно на тези маневри летецът дава концепцията самолетът да се употребява освен за разузнаване, само че и за бомбардиране на противникови обекти. Той прави предложение и за разработване на аеропланна бомба, пример „ Христо Топракчиев “.
Събитията се развиват стремглаво бързо. На 5 октомври 1912 година България афишира война на Турция. Поручик Топракчиев желае позволение от началника на въздухоплавателния парк за пренасяне на военното летище в региона на Свиленград, по-близо до фронтовата линия, с цел да може да се вършат бойни полети. Такова се оформя под негово управление в местността Малка поляна край града.
В първите дни на войната започват да идват поръчаните от чужбина самолети, чийто брой до края на военните дейности доближава 27. Завръщат се и всички офицери, изпратени на образование в чужбина и на Малка поляна се събират общо 13 летци. Започва усилена работа по сглобяването, подготовката и създаването на самолетите. За пълководец на аеропланното поделение към този момент е назначен завърналият се от образование в Германия подпоручик Радул Милков.
На 16 октомври 1912 година Милков и Продан Таракчиев, със аероплан „ Албатрос “, се издигат и прелитат на 500 м височина над Одрин с разследваща цел. Това е първият военен полет и е рождена дата на българската военна авиация. Чуждите наблюдаващи и репортери оповестяват на света за българското нововъведение – потреблението на самолета като бойно средство. В България идват 120 военни наблюдаващи и репортери от Франция, Англия, Русия, Италия, Швейцария, Румъния и други
На същия 16 октомври и поручик Топракчиев прелита със своя аероплан „ Блерио “ за малко над Одрин. На другия ден прави същото, дружно с руския водач Тимофей Евтимов, със аероплан „ Блерио “ - двамата разузнават позициите на съперника и хвърля позиви, а Топракчиев пуска и една бомба „ Одринка “. Първоначално турците са обхванати от суматоха, само че скоро откриват пукотевица по самолета. При завръщането му на летището се оказва, че крилата са пронизани на 11 места. Този полет е разказан от френския сътрудник Ришар във в. „ Матен “, който разнася славата на Топракчиев по света: „ Красив, смел офицер, самоуверен до неблагоразумие, до полуда. Той беше боен шпионин и летец “.
Идва обаче злощастният 19 октомври. Топракчиев излетява в 15:00 ч. за нова разследваща задача над противниковите позиции. Отново взима позиви, гласящи " Съпротивата е безсмислена ", само че и кошче с бомби „ Гелер “, което прикрепя към самолета. Лети доста ниско над турските позиции и ги хвърля в суматоха. След към 50 минути, извършил задачата, се появява на хоризонта откъм Одрин. Минути преди да се приземи обаче, самолетът внезапно се накланя, насочва се към земята и се разрушава на 300 метра западно от летището.
Присъстващите се втурват към мястото, само че не са в положение да оказват помощ на горящия авиатор. Остават единствено безпомощни наблюдаващи на героичната му крах. „ Невъзможно беше да се гаси бензин и масло с вода “, написа един от тях - летецът Продан Таракчиев, който съумява да вземе към момента работещия часовник на Топракчиев.
Радул Милков декларира: " Днес, 19 октомври 1912 година, е първата скръбна страница в историята на българската военна авиация. Това е нейният най-траурен ден. Такава орис на авиатор-герой в никакъв случай не бих могъл да си помисля... ".
25-годишният Топракчиев дълго време е считан у нас за първата жертва на международната военна авиация, само че в действителност е първият български авиатор, умрял във война. Първата жертва на военната авиация е италианецът Пиетро Манзини, който умира 4 месеца по-рано (12 август 1912 г.) по време на Триполитанската война против Турция в Северна Африка.
За гибелта на Топракчиев виновността постоянно е хвърляна върху некачествените съветски самолети, доставени за армията. Но поручикът персонално е заменил част от стабилизатора на своя „ Блерио “ предния ден. Радул Милков дава най-точното определение на тогавашните самолети: „ Тогава летяхме на неусъвършенствувани и несигурни апарати, които бяха като летящи ковчези, тъй като никой не можеше да каже, че като излети, ще се върне жив и здрав на земята ".
Поручик Христо Топракчиев е заровен в Свиленград с почести и посмъртно награден с медал за храброст и създаден в чин капитан. На негово име през 2005 година бе кръстена улица в софийския регион Искър. В градския парк на Свиленград има негов монумент, подобен е подложен и в Сливен, а учебното заведение в Божурище носи неговото име.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ