Той загубил жена си при терористичен акт. Думите му към терористите трогнали всички:
Понякога животът ни сервира доста неприятни изненади, тъй че би трябвало да живеем за през днешния ден, без да губим време за дреболии.
Героят на тази история изгубил брачната половинка си по време на терористичната офанзива през 2015 година в Париж. Той освен изгубил жена си, той изгубил своята сродна душа, обичания си човек.
Но това не е най-лошото, тъй като синът му, който бил единствено на година и половина, бил заставен да пораства без майка си.
И всичко това, тъй като някой решил да извърши терористична офанзива. Съкрушеният брачен партньор и татко решил да не мълчи. Той отправил обръщение към всички терористи.
В тези редове няма ненавист или яд, само че тези страсти не могат да бъдат изразени с думи. Това са същински човешки усеща.
По време на терористичните офанзиви в Париж, осъществени на 14 ноември 2015 година, известният френски публицист Антоан Лейрис изгубил своята сродна душа Хелен. Той останал без жена, а синът му Мелвил на година и половина – без майка…
Антоан решил да не премълчава тъгата си, а излял възприятията си в намерено обръщение към терористите, което разгласил на страницата си във Facebook.
Това писмо изненадало доста читателите, тъй като в него нямало и капка ненавист. Само за един ден известието на журналиста събра стотици хиляди споделяния. Ето какво пишело в него:
„ В оня драматичен петък вечер вие отнехте живота на един специфичен човек – майката на моето дете и любовта на моя живот. Но няма да постигнете ненавист от мен с дейностите си.
Не знам и не желая да знам кои сте. За мен вие сте духовно мъртви. Ако Бог, в чието име убивате стотици други хора, в действителност ви е основал по Негов облик, тогава всеки патрон, който сте изстреляли по жена ми и други почтени жертви, Го е ранил право в сърцето.
С дейностите си вие се пробвате да породите боязън и ненавист в сърцата ни. Искате да гледаме съмнително съседите си, да пожертваме свободата си за сигурност, да станем същите заслепени луди като вас… Но няма да постигнете това! В сърцето ми няма капка ненавист. Вие загубихте.
Тази заран видях жена си след няколко дни очакване. Тя беше толкоз красива, колкото и в петък, когато потегли за злощастния концерт (б.р. атентатът е осъществен в концертната зала „ Батаклан “). И също толкоз красива, колкото преди 12 години, когато я видях за първи път и се влюбих до уши…
Разбира се, че съм унищожен от тази болежка, давам ти тази дребна победа, само че болката ще бъде краткотрайна. Знам, че тя ще бъде с нас всеки ден и че ще се озовем още веднъж в този парадайс на безплатната обич, до който вие няма да имате достъп.
Останах самичък със сина си, само че дружно сме по-силни от всички армии на света. Нямам повече време за вас, защото в този момент ще бъда разполагаем на Мелвил, който е на път да се разсъни. Той е едвам на 17 месеца и ние с него ще хапнем нормалната си следобедна закуска и ще играем по-късно.
Моето момче ще пораства щастливо и свободно. В него няма да има ненавист, колкото и да се пробвате! “
