След 26 г. брак събрах нещата на съпруга ми и го изгоних. Тогава ми звънна свекървата…
С Васил сме женени от 26 години. През това време ни се родиха две деца, а щерка ни към този момент съумя да ни зарадва с внуци.
Синът ми работи в огромния град, тъй че останахме да живеем сами. След следващата свада обаче не устоях, събрах нещата на брачна половинка си и го изгоних през вратата.
Домът, в който живееше нашето семейство, беше на родителите ми. Мислех, че най-сетне ще заживея малко по-спокоен живот.
Защо се стигна до такава степен?
Отначало Васил беше в действителност добър човек: помагаше ми с всичко, печелеше положителни пари, а по-късно беше скъсен от работа. Оттогава мъжът като че ли стана различен.
Не бързаше да си търси нова работа, всички домашен отговорности паднаха на раменете ми, Васил даже не можеше да поправи контактите вкъщи.
Аз поддържах семейството, също така се борех да донеса някой лев у дома. Отначало си затварях очите за това, мислех, че е сложен интервал, че би трябвало да го поддържа.
После обаче забелязах, че той няма желание да си търси нова работа. Прекарваше целия ден в циркулиране някъде: или отсядаше при другар, или ходеше при майка си за няколко дни.
Може ли да се държиш по този начин, когато имаш две деца и внучки, на които би трябвало да се помогне?
След като го изгоних от у дома, Васил отиде при майка си. Но нещата не свършиха дотук. Свекърва ми стартира да ми звъни всеки ден ми звъни и да ме моли да му простя.
Нямаше ден, в който свекървата да не се обади. Тя дава обещание, че синът й ще се промени, сигурно ще си откри работа, единствено да го взема. Честно казано, към този момент въздъхнах с облекчение, не би трябвало да сготвям толкоз доста, не би трябвало да се дразня, че Васил лежи по през целия ден, до момента в който аз извивам тил и нямам свободна минута.
Свекървата даже е подготвена да ни даде половината от пенсията си, единствено и единствено синът й да се върне при фамилията си. Тя не е неприятен човек, в никакъв случай не се е бъркала в фамилията ни. Всеки път ни пращаше от село сметана, яйца и мляко.
Свекърва ми толкоз ми омръзна с позвъняванията си, че съм подготвена да простя на брачна половинка си.
Въпреки това до момента Васил не ми се е обадил персонално нито един път и не ми е споделил дума. Всичко, което чух, бяха обещанията на майка ми.
Как е вярно да постъпя в този момент: да допускам на думите на свекървата и да му дам късмет или да изчакам, до момента в който самият мъж осъзнае безотговорността на личните си дейности към фамилията?
