Не бързайте да приписвате жилището на децата си! Моята история ще ви убеди защо
Вероятно множеството родители са уверени, че прехвърляйки жилището на децата си, ще си обезпечат умерено бъдеще, без да се тормозят за завети и документи.
Някога и аз си мислех по този начин, само че житейската ми история ме накара да премисля всичко. Вие също би трябвало да я прочетете, в случай че планирате да прехвърлите дома си на децата си.
Когато брачният партньор ми банкрутира в бизнеса преди съвсем 10 години, единственият излаз от обстановката беше да прехвърлим жилището на щерка ни, като по този метод й осигурим жилище.
В учебно заведение щерка ми беше спокойна и блага, тъй че не сме си и помисляли нещо. Като младеж обаче тя стартира да демонстрира „ остри зъби “, само че бяхме уверени, че с времето ще отмине.
Така стана, само че тогава тя срещна някакъв 30-годишен мъж, в който се влюби. Разбира се, ние й казахме, че сходна връзка е парадокс и би трябвало да се занимава с момчета на нейната възраст. В отговор щерка ни избяга.
По това време тя беше на 18 и брачният партньор ми и аз бяхме доста смутени, че тя напусна, тъй като Елена беше единствената ни щерка.
Няколко месеца по-късно щерка ни се върна при нас. Не я обвинявахме, само че се радвахме, че връзката с този мъж е завършила и тя още веднъж бешеу дома. Не искахме да знаем повече, даже се зарадвахме, че тя не е забременяла от него.
Следващите няколко месеца всичко беше наред и още веднъж започнахме да се усещаме като едно семейство, само че един ден брачният партньор ми донесе призовка от пощата.
Някакъв човек искаше да ни изгони тримата, аз и моят обичан единствено се засмяхме на това, помислихме, че е смешка, само че се оказа, че нещата са съществени.
Тогава разбрахме, че нашият апартамент не ни принадлежи и в действителност скоро ще ни изгонят.
Разговорът с щерка ни в действителност бепе доста сложен за всички. Тя ни призна, че обичаният й желал да отвори личен бизнес, а за задачата му трябвала огромна сума пари. Разбира се, той нямал такава, изискал жилището на щерка ни с ангажимента, че като развие бизнеса си ще й върне всичко, че и от горната страна.
Влюбената ни щерка нито за момент не се усъминла в приятеля си, само че незабавно щом получил документ, потвърждаващ, че към този момент е притежател на жилището, той липсващ.
Тя дълго време се опитвала да го откри, мислела, че е инцидентно, само че по-късно научила от общи другари, че тя постоянно е била нормално развлечение за него и нищо повече.
Дълго време се опитвахме да си върнем жилището и да потвърдим на всички, че тази договорка е подправена и щерка ни е била излъгана, само че съдът откри, че тя го е направила умишлено пред нотариус, тъй че те не можеха да ни оказват помощ.
Изнесохме се от жилището си и в този момент трябваше да търсим нов заслон.
Сега вършим всичко допустимо да спестим пари за ипотека и живеем в апартамент чартърен. Това е мъчно осъществимо, тъй като ни разделят единствено няколко години до пенсия. Дъщеря ни се усеща отговорна и също интензивно търси почасова работа, само че това не е задоволително, с цел да можем още веднъж да живеем умерено.
Всеки от нас беше частично отговорен за това по какъв начин се разви всичко, тъй че да упрекваме единствено щерка си, която е наивна и млада, би било неуместно.
Важното е, че сме дружно и че ще се преборим с всичко.
