Жена ми и аз бяхме заедно повече от 30 години.

Жена ми и аз бяхме дружно повече от 30 години. Тя постоянно ме поддържаше, помагаше ми, изслушваше ме и ме приемаше подобен, какъвто съм. Мариана ми роди три прелестни деца.

Всяка неделя тя ходеше на работа и всеки ден се молеше за здравето на децата и техния благополучен живот.

Благодарение на молитвите и нежното образование на жена ми, всички деца израснаха като почтени хора и се утвърдиха в този живот.

В един миг тя предложи да влагаме спестяванията си в бизнес. И взе, че ни се получи. В един миг развихме бизнеса и спечелихме доста пари.

Тогава не знаех, че това е началото на края.

Преместихме се в скъпа къща, сменихме колите. Често започнах да вземам участие в събития, на които участваха хора от друго бизнес равнище. Жена ми не обичаше празненствата и прекарваше цялото си свободно време с децата или в църквата.

На тези приеми всички мъже имаха млади красиви съпруги, които въобще не приличаха на жена ми. Тъжно ми беше, спомнях си за тази, която ме чакаше у дома и все по-често гледах стройните девойки, които бяха задоволително огромни, с цел да ми бъдат дъщери.

Жена ми в никакъв случай не ме е упреквала. Винаги се е опитвала да ме схваща и поддържа. Но около уговорките с бизнеса ни започнах да се прибирам у дома все по-рядко…

Един ден срещнах млада и доста привлекателна русокоска на име Тереза. Нещо неумишлено пламна сред нас и аз просто изгубих главата си.

Жената отговори на възприятията ми, само че имаше едно изискване: наложителен брак, а не банална романтика.

Отказвах дълго време, само че желанието да владея тази жена си сподели своето. Тереза ​​ми даде единствено три месеца. През това време ще би трябвало да се оженим или да се разделим вечно.

Дълго мислих по какъв начин да се оправя с всичко по допустимо най-хубавия метод. Едва в този момент отпечатаните години върху лицето на жена ми. Забелязах нейното наднормено тегло, несъразмерна богобоязливост и благост. Всичко това ме дразнеше неописуемо и в един миг просто намразих Мариана.

Започнах да я наскърбявам и унизявам. Жената обаче изтърпя всичко. Тя носеше брака ни като собствен кръст.

Един уикенд събрах всичките ни деца и родственици и започнах обществено да упреквам жена си във всички смъртни грехове. Градивно се аргументирах каква долна жена е и че не е редно да сме повече дружно. Тя мълчеше. И тогава за първи път в живота ми възрази.

Мариана сподели:

— Знам за какво не искаш да си с мен повече! Заради онази млада жена Тереза!

Близките ми бяха шокирани. Те не повярваха на казаното. По-малката ми сестра даже удари Мариан по лицето. А аз стоях и мълчах, без да кажа нищо в своя отбрана!

Мариана напусна къщата ни. Тя не взе нищо със себе си, остави безусловно всичко на мен. После разбрах, че била приютена от другари от църквата. Чувствах се зле, само че не придадох никакво значение на това възприятие. Всичките ми мисли бяха заети с Тереза.

Вече сме женени от три години. И е цялостен призрачен сън. Единственото прелестно нещо в фамилния ни живот за мен беше меденият месец, когато се хвалех на всички, че съм кралица на хубостта.

Вече не поддържам връзка с децата от първия си брак и внуците. Тереза ​​ми роди щерка, само че аз не изпитвам безусловно нищо към това дете.

Тереза ​​ми изневерява. Знам за това, само че не върша нищо. Дори не си приказваме. Сексът с нея към този момент не ми носи наслаждение.

Тереза ​​ми взима и всички пари. Само те я интересуват. Тя не се интересува от диетата ми на диабетик, рядко подготвя храна и непрекъснато ме укорява за всичко. Животът ми загуби всевъзможен смисъл.

А при Мариана всичко е наред. Тя наподобява ужасно и прави това, което обича. Постоянно й адресирам дарове и бленувам да подобрим връзките си. Но тя не ги приема.

Мариана сподели, че от дълго време ми е дала прошка за моята уязвимост, само че не желае да бъде с подобен човек като мен. Връзката ни за нея е завършила вечно.

Завиждам на тези двойки, които са минали през всички тествания и са останали дружно. Мечтая да остарея с Мариана, а не с бездушната Тереза.