Прибрах се вкъщи и видях куфари на прага. — Тръгвам си

Прибрах се у дома и видях куфари на прага.

— Тръгвам си – сподели ми брачният партньор ми.

В първия миг не разбрах думите му. Звучеше прекомерно малко и изсъхнало. Каза го толкоз повърхностно, като че ли отиваше да купи самун. А и се усмихваше. Тази усмивка бе доста откровена.

—  Напускам те, Ирина – повтори още веднъж мъжът ми. — Влюбих се в друга жена. Оставям те поради нея.

— Защо? – единствено това можах да кажа.

Този въпрос прозвуча тъпо, само че не съумях да сдържа страстите си.

—  По през целия ден седиш у дома. Когато се срещнахме, ти беше изцяло друга. Винаги с прическа, маникюр и грим. А в този момент в какво се трансформира? Една елементарна стопанка.

Не можех да допускам.

Зарязах сполучливата си кариера, тъй като този човек ме помоли. Обичах го повече от самия живот. Имахме едно дете, а по-късно и второ.

Вече седем години гледах децата и ръководех домакинство. Кога би трябвало да се „ оправям “? Вечер едвам се държа на краката си. Освен това би трябвало да оказваме помощ на нашите родители.

Докато брачният партньор ми е на работа, търча от родителите ни към децата. Постоянно съм заета, по тази причина оказвам помощ на всичките си родственици.

— Виждаш ли, преди осем години, щом се запознахме, ти беше доста ярка жена. Четеше доста, спортуваше, имаше доста другари, целият град те познаваше! Ти беше съумяла и забавна жена. Сега нямаш нищо общо с тогавашното си „ аз “.

Слушах с половин ухо. Точно поради него спряг да бъда дамата, за която той говореше. Когато излязох в отпуск по майчинство, мъжът ми беше благополучен.

Каза, че има потребност от жена като майка си. Завършила е универстиет на двайсет и две години и от този момент е вкъщи. Не е работила и ден. Тя го отглежда цялостен живот, като непрестанно готви и чисти къщата. Тогава сподели едно, а в този момент напълно друго. Не разбирах каква трябваше да бъда, че да не ме изостави?

— Не се тревожи за децата! Ще заплащам прехрана и ще пристигам през уикендите. Те няма да се усещат изоставени! Впоследствие ще ги срещна с Катя. Ще имат две майки едновременно! – въодушевено сподели досегашният ми мъж.

Какви ги говореше? Нима 7 години брак не значеха нищо за него? Побъркал ли се беше?

Така мъжът ми си отиде.

Седнах в кухнята да пия чай и се замислих за живота си. Трябваше незабавно да си диря работа. Нямах време да заставам и да се вайкам, макар че доста ми се искаше.

Мислех, че с моята седемгодишна пауза малко компании биха желали да ме вземат. Сгреших. Още в първата компания ме „ хванаха “ със стоманено менгеме. Шефът се оказа прелестен човек.

Каза, че знае задочно за старите ми професионални достижения. Изпрати ме на курсове за повишение на квалификацията за сметка на компанията и бързо си открих работа.

Родителите ми гледаха децата, до момента в който аз постепенно печелех пари. Бързо се приспособих към екипа. Работата ми се отдаваше с лекост. Старите ми познания бяха крепко загнездени в мозъка ми. Напразно се бях страхувала, че няма да се оправя отначало.

Изкачих се професионалната стълбица с галактическа скорост. Година по-късно станах дясната ръка на шефа си.

Спечелих доста пари. Именно тази работа ми оказа помощ да преживея развода и измяната на брачна половинка ми. Отново цъфтях.

Имах време и предпочитание да се гримирам, да се облека красиво и най-важното се усещах щастлива.

Децата ми бяха се радваха на измененията. Мислех, че татко им ще им липсва, само че те съвсем не го помнеха. Бившият ми брачен партньор заплаща прехрана, само че виждаше децата три пъти през цялата година и даже след развода. Нямаше визия по какъв начин се оправяме сами.

Точно на този стадий от живота ми ориста реши да ми направи дребен номер.

Закарах колата си до хранителния магазин. Беше обяд и е готвех да купя някои артикули за у дома. След работа нямах време за такива неща. Изненадах се мощно, когато в магазина видях някогашния си брачен партньор. Работеше там като охранител.

Не знам какво почувства, когато видя някогашната си жена в бизнес костюм, със безценен часовник на ръката и доста пари в портфейла. Тази среща ме зарадва.

За първи път виждах толкоз сюрпризиран взор. Сякаш видя някакво видение. Държах се почтено. Взех си продуктите и, кимвайки на някогашния си, гордо напуснах магазина.

Никога не знаеш по какъв начин ще се обърне ориста. Оказа се, че с цел да бъда щастлива, би трябвало да се освободя от едно задължение, което осем години постепенно ме теглеше към дъното.