Исках да помогна на майка си, а вместо това се озовах в сиропиталище…
Тези, които считат, че една майка в никакъв случай няма да изостави детето си, се лъжат грубо. Понякога в живота се случват неща, които ви принуждават да предприемете такава стъпка.
Майка ми беше принудена да ме изпрати в сиропиталище. Още помня този ден и не мога да го изтрия от паметта си.
Не бях само дете в фамилията, имах и сестра. Мама не можеше да се оправи сама с две деца, по тази причина реши да предприеме такава стъпка. Много хора споделят, че домът за деца без наставнически грижи е нещо извънредно, само че моите усещания са малко по-различни.
Там не е толкоз неприятно. Цари дисциплинираност, с помощта на която съвсем всички деца са послушни. Не се усещах сама там, тъй като незабавно открих доста другари. Отнасях се към това място като към собствен дом. Дори имах същинска матура.
А след това стана пълнолетна и пристигна цялостната независимост. Само че се почувствах самотна – зад оградата на сиропиталището ми стана самотно.
Поддържахме връзка с приятелите ми от вкъщи, само че всички отидохме в разнообразни градове.
Влязох в университет, с цел да подсигуря бъдещето си Учих добре, с цел да мога по-късно да си намеря работа. Докато учех, работех и на половин работен ден, тъй като трябваше да се устоявам някак си.
Нямах родители, които да ме поддържат и да ми оказват помощ в сложна обстановка. Знаех, че мога да разгадавам единствено на себе си.
Естествено беше доста мъчно. Изпитвах пагубен дефицит на пари. Не можех да си разреша някакви по-скъпи облекла и изпитвах комплекси, че не изглеждах по този начин неотразимо спрямо другите девойки.
Но един ден всичко се промени. Внезапно сестра ми пристигна при мен. Отначало желаех да я изгоня. Бях афектирана, че аз живях сиропиталище, а тя живееше при майка ни.
Откъде-накъде тя бе израснала в семейство и се бе наслаждавала на родителско внимание?
Но гневът ми утихна, когато разбрах истината.
Сестра ми сподели, че не ме помни. Освен това до неотдавна тя въобще не знаела, че има сестра. Мама не й споделила за това.
Веднъж обаче намерила фотографията ми напълно инцидентно, когато била на посетители на вуйна си. И тогава сестра ми почнала да ме търси на всички места.
Беше доста нервна, когато говореше с мен. Когато приятелите ми схванаха за срещата със сестра ми, ми споделиха да не поддържам връзка с нея. Те се аргументираха, че се е появила с някакви користни цели, тъй като бях почнала да се издигам в живота, а не от положително сърце.
Сестра ми обаче нямаше проблеми с финансите – оказа се, че е много заможна. Имаше добра работа, кариера и брачен партньор.
Тя ми предложи да ми помогне, тъй като чудесно разбираше какъв брой е мъчно да си ма. Тя ми откри добра работа и ми оказа помощ да си купя прекрасен апартамент. Сестра ми споделяше всеки ден, че е щастлива, че ме е разкрила и съм до нея.
Останах с усещането, че тя в действителност искаше просто да поддържа връзка с мен. Е, й е изгодата, както ме предупреждаваха приятелите? И й се доверих. Сега сме най-близките си хора на света.
Можем да си приказваме по цяла нощ за всички на света. И годините на разлъка по никакъв метод не скапаха връзките ни. Сега вършим всичко, с цел да наваксаме.
Не се дразня майка си, тъй като не умея да държа яд и засегнатост сърцето си. Щом го е направила, евентуално не е имала различен избор.
Важното е, че моята история има благополучен край, а останалото са дреболии. Просто знайте, че в живота постоянно се случва знамение, тъй че би трябвало да вярвате в него и да не се отказвате.
А вие бихте ли дали прошка на сестра си и майка си? Бихте липродължили да изграждате връзките си с родственици?
