„Внучката на чистачката не може да ми бъде снаха!“, казала богаташката, но скоро съжалила
Понякога желаете да върнете времето обратно и да поправите всичко, само че това, уви, е невероятно. Тази история е удостоверение.
Мая била отгледана от баба и дядо си, защото родителите на момичето работели в чужбина. Галя работела като чистачка в учебно заведение, а брачният партньор й бил товарач в локално дружество.
Те доста обичали внучката си и се опитвали да й дадат цялата си обич. Участвали в нейното образование, развиване и се пробвали да я възпитат в верните житейски полезности, тъй че Мая да израсне като добър човек.
Родителите на Мая съвсем не се прибирали, тъй като желали да купят по-голям апартамент. Въпреки обстоятелството, че непрекъснато ги нямало, момичето знаело, че доста я обичат.
В учебно заведение Мая се справяла отлично. И нямало по какъв начин другояче, тъй като желала да стане доктор. Момичето разбирало, че единствено малко на брой могат да влязат в здравно учебно заведение, тъй че направило всичко допустимо, с цел да извърши фантазията си.
След учебно заведение тя незабавно ходела до библиотеката, с цел да учи за изпити. Мая почнала да вижда, че там ходел и един доста хубав юноша.
Двамата си разменяли погледи, само че Мая се смущавала. Макар да го харесала. Един ден той се осмелил да я заприказва:
— Може би към този момент можем да се опознаем? Аз съм Ангел!
— Аз съм Мая.
— Да пием по едно кафе в отсрещното заведение.
— Съжалявам, само че не мога през днешния ден – споделила Мая и почнала вътрешно да се упреква, че не се е съгласила.
— Добре тогава, идващия път?
— Може.
Цяла нощ Мая мислела за Ангел. Тя в действителност го харесвала. Надявала, че ще се видят още веднъж на следващия ден в библиотеката. Но уви. Непознатият се появил там едвам след седмица.
— Цял ден те очаквам — споделил Ангел.
— Защо не пристигна през всичките тези дни? – усмихнала се Мая.
— Ходих на надпревари. И по този начин, ще вървим ли на кафене през днешния ден?
— Да вървим!
Двамата си прекарали отлично дружно. Изглеждало, че се познават цяла безкрайност. Цял ден си говорели, а вечерта се прибрали. Оттогава почнала тяхната сантиментална връзка. Те разбрали, че са основани единз а различен.
Скоро Мая влезнала в здравно учебно заведение, както мечтаела. Ангел към този момент работел. Имали все по-малко време за срещи, само че всяка вечер си говорели дълго.
Ангел съзнал, че се страхувал да не я загуби,, по тази причина решил да предложи брак на обичаното си момиче. Мая се съгласила. Започнали да се приготвят за сватбата.
Един ден Мая се прибирала от университета и в двора я посрещнала шармантна жена, облечена в скъпо кожено палто. Тя незабавно нападнала момичето:
— Ти ли си Мая? Аз съм майката на Ангел. Ще те помоля да оставиш сина ми на мира. Внучката на чистачката не може да ми бъде снаха! Ти не го заслужаваш. Ако не направиш каквото ти кажа, ще съсипя целия ти живот!
Мая се разплакала и се прибрала на тичешком у дома. Там разказала на баба си за случилото се. Старицата я успокоила и споделила:
— Никога не гледай външността на индивида, по-важно е каква душа има!
След като беседва с баба си, Мая решила да опише на Ангел за всичко, тъй като той към този момент бил забелязал объркването на обичаната си.
— Слушай, аз въобще не съм като родителите си. Обичам те поради това, което си, а не поради това кой какво работи. Не й обръщай внимание! – споделил й Ангел.
Веднага откакто Мая и Ангел подписали, дядо й се обадил и споделил, че е уволнен. Никой не обяснил аргументите. Той работел в тази компания повече от 30 години и вършел отлична работа, тъй че изглеждал необичайно.
Ангел незабавно схванал, че това е дело на родителите му.
Той заречен на дядото да му откри нова работа, само че проблемите не спрели дотук – било взето решение Мая да напусне унвиерситета. Въпреки че нямало справедливи аргументи за това.
Преподаватели, които я познавали като почтен и усърден студент, заплашили, че ще вдигнат митинг, тъй че Мая въпреки всичко останала.
Въпреки всички тези проблеми Ангел и Мая се оженили, само че родителите на младоженеца не били на сватбата.
Минала половин година.
Веднъж дядото на Мая се прибирал с кола от работа и видял по какъв начин на бременно момиче на автобусна спирка й прилошало. Качил я в колата и я закарал до болничното заведение, където работела внучката му.
Мая избавила живота освен на бъдещата майка, само че и на детето, въпреки че било доста мъчно и рисковано.
Вечерта след този случай се позвънило на вратата. Когато дядото отворил, той мълчалив – там била майката на Ангел.
Оказало се, че те избавили живота на щерка й и внучката й, по тази причина тя пристигнала да изрази своята признателност.
Жената се извинила за всички породени неприятности и недомислените си думи. Мая и околните й не таяли завист към нея и я приели в фамилията си.
