На 28 г намерих документи, които показваха, че съм осиновена. Изпаднах в шок
Случва се да се окаже, че децата не са кръвно свързани с родителите си. И всички деца реагират друго. Някои хора се наскърбяват на родителите си, в случай че схванат случайно; те се наскърбяват, даже в случай че самите родители им кажат. Друг може да разбере и одобри. Аз съм от вторият вид.
На 27 години инцидентно разбрах, че не съм родна щерка на родителите си. Това ме накара да изпадна в положение на потрес и въобще не разбирах какво се случва.
Имах просто прелестно детство. Родителите ми ме ценяха и обичаха и в никакъв случай в живота си не бих си помислила, че не съм скъпото нещо за обичаните си родители.
През цялото време желаех от тях братче или сестра. Но въпреки всичко повече желаех сестра. Родителите ми обаче постоянно споделяха, че за жалост майка ми към този момент не може да има деца и се опитваше да заобикаля сходни диалози в бъдеще. Аз останах само дете в фамилията.
Завърших учебно заведение и беше време да отида в университет. Исках да се запиша в университета в нашия град, с цел да стана проектант. Но нашите взеха решение непринудено да се реалокират на друго място. Казаха, че татко ми е нараснал и го местят в различен град.
Не разбирах за какво всичко се случи толкоз ненадейно, само че никога не се притеснявах, тъй като в града, в който трябваше да се преместим, имаше и университет, в който можех да запиша архитектура.
Учих, започнах работа, сътворих семейство, към този момент имам две деца. И на двайсет и седем години напълно инцидентно разбрах, че не съм своя. Намерих документи, които потвърждават осиновяването ми. Бях шокирана и приказвах с родителите си.
Оказа се, че са ме взели в фамилията, когато съм била на 10 месеца. Биологичната ми майка имала съществени здравословни проблеми, по тази причина родителите ми ме взели и ме одобриха като своя щерка.
Казаха ми, че щом са ме видели, са разбрали, че несъмнено съм тяхната щерка. И са ме осиновили, тъй като майка ми физически не е можела да роди, само че доста желала. Баша ми също желал наследници.
Опитали се да ме предпазят от вероятните неприятни последствия от обстоятелството, че ще знам, че не съм тяхно дете и по тази причина не ми споделили нищо.
И внезапно се преместихме от града, тъй като моята сестра от биологичната ми майка живеела в този град. А родителите ми не желали да науча за цялата тази обстановка, тъй като ме смятахли за своето най-скъпо нещо.
От една страна ми беше тъжно, само че от друга разбирам, че са желали единствено най-хубавото за мен. И се надявали, че по този начин ще е най-добре за мен. Радвам се, че попаднах при тези родители, които толкоз доста и безгранично обичам.
