„Искам кукла с дълга коса да й правя прически“, пожела си момиченцето от детския дом, а аз се разплаках
Така се случи, че работя в огромно държавно дружество. По същото време бях утвърдена за ръководител на една младежка благотворителна организация.
В резултат на това постоянно обичам да провеждам благотворителни събития, събираме средства за интервенции или лекуване на деца, а от време на време посещаваме обществено слаби и пенсионери с ниски приходи, които се нуждаят от финансова или друга помощ.
Един ден ми изпратиха писмо с молба да забележим с какво можем да помогнем на един дом за деца без родителска грижа.
Разбира се, това предложение ме заинтересува. И в следствие аз и моя екип взехме решение да посетим посоченото място – то се намираше в малко селце покрай нашия град.
Никога не бях ходила в подобен дом. Специално този приличаше на за къща от фамилен вид. Точно това ни изясни и шефът на дома. Той беше възрастен мъж, който по-скоро приличаше на дядо, към който непрекъснато се въртяха многочислените му внуци.
Посрещнаха ни с чаено празненство, разведоха ни през всички пространства и постройки и ни демонстрираха стаите, където децата живееха и си играеха децата.
Общо двадесет деца под четиринадесет години бяха обгрижвани там. Те се бяха подготвили за идването ни и бяха организирали дребен концерт. Пееха, танцуваха и въобще не се свениха от нас – явно тук не идваха постоянно посетители, тъй че децата бяха общителни, контактни и им липсваше връзка с възрастни хора.
Дори ми потекоха сълзи. Така че всички, като един, незабавно взехме решение да се погрижим за тези деца, които по някаква причина бяха отритнати от ориста.
Преди да и потегли, се погрижих да разпитам всяко от децата и да го попитам от какво има най-голяма потребност, с цел да можем, когато дойдем идващия път, да зарадваме всички и да занесем мечтаните дарове.
Децата имаха напълно нормални за възрастта си стремежи – желаеха нови книги, съвременни облекла, забавни играчки, писалищен материали за учебно заведение и свободното време, сладкиши и занимания.
Изведнъж забелязах момиче на към пет години, което първоначално стоеше в профил и беше срамежливо.
Тогава тя прошепна натрапчиво в ухото ми, че в действителност желае да има кукла с дълга коса, която да й направи прическа.
За мен стана приоритет да извърша молбата й – детето ме трогна до дъното на душата ми. Затова отидох персонално до хипермаркета, с цел да взема подаръка за нея.
Избрах най-голямата и елегантна кукла в ярка пухкава рокля и дълга руса коса.
Успяхме да съберем всичко поръчано единствено след месец и отидохме при тях за повторно. Много е мъчно да се опише с думи възторгът им, който се виждаше в очите им, до момента в който подреждаха торбите с подаръците.
Видях моето момиче Рая в хола. Беше й неловко да се приближи до нас. Така че отидох при нея и там й подадох голяма кутия с поръчания подарък.
Момичето я гледаше като знамение. Тя се опасяваше да я допре доста дълго време. Не вярваше, че в този момент това ще бъде единствено нейната играчка.
Плахо докосна косата й и по-късно ми зададе въпрос: „ Как се казваш? Искам да я кръстя като теб. Тя ми припомня за добра самодива, която извършва стремежи! “
Момичето съвсем се разплака от наслада, а аз бях трогната до дъното на душата си от безкористната й реакция. Тя ме прегърна и ме притисна – даже не знаех по какъв начин да отвръщам на такава демонстрация на усеща.
Вероятно всеки ще се досети, че след случилото се просто не можех да оставя момичето тук. Реших да я осиновя. Съпругът ми нямаше нищо срещу. Така през днешния ден Рая има любящи родители.
А скоро ще се роди и синът ни. А към този момент пет години се борехме с репродуктивни проблеми! Най-вероятно майчинският инстинкт се беше събудил в мен.
Така че и Рая, и аз изиграхме огромна роля в ориста на другата!
