България е изправната страна по договора с Газпром. И е в по-силна позиция при арбитраж -
Понеже от комерсиално право разбирам с една концепция повече от геополитика и газов пазар, ще си разреша да се изкажа по въпроса за контракта с Газпром и прословутия арбитраж. Мнението ми е напълно на основа на обществено известните обстоятелства.
Какви са обстоятелствата:
1. Имаме контракт с Газпром, по който получаваме газ.
2. Договорът планува заплащане в долари по съответно избрана сметка.
3. Договорът планува подаване на поръчка от България за газ и последващата му доставка.
4. Плащането е авансово (доколкото ми е известно).
5. Налице е уговорка вземи или заплати – в случай че заявим по-малко количество от контрактуваното, то би трябвало да платим цялото контрактувано количество.
6. 24 часа преди следващо заплащане Газпром изпраща съобщение до България, че ще приема заплащане единствено в рубли.
7. Не е подписан Анекс към контракта за смяна на метода на заплащане.
8. Газпром не приключва контракта, единствено стопира доставките.
9. България най-малко два пъти заплаща в долари по сметката посочена в контракта. Плащането е върнато.
10. България подава поръчки за доставка според контракта (поне допреди месец това е факт).
Какви заключения може да се създадат въз основа на горните обстоятелства:
Налице е годен интернационален търговски контракт, по който изискванията са контрактувани сред двете страни. Промените в изискванията стават също със единодушието на двете страни. Едната страна, Газпром, е поискала такава смяна и не е получила единодушие. А и за 24 часа такова единодушие е мъчно да бъде обещано. Това е тенденция за недобросъвестно деяние на страната, която желае смяната. След като няма единодушие за смяна на контракта, то същия следва да се извършва според контрактуваните условия. Говори се (и то от българи), че Газпром е бил в положение на форсмажор.
Това е противоречива теза – дали указа на Путин може да се преглежда като форсмажор. Още повече, че до момента не е обществено известно Газпром да се е позовал на форсмажор. Обикновено в договорите се планува вид при смяна в нормативната база (каквото е указа на Путин) същите да могат да бъдат променяни или прекъснати без неустойки. Но още веднъж наблягам, че всяка смяна става с документално съглашение сред страните. Не ми е известно дали в контракта с Газпром има такава уговорка, само че е разумно да има. Газпром, обаче не прави действия за преустановяване на контракта след отхвърли на българската страна да се трансформират изискванията, а само упорства да се одобряват категорично новите му условия. В осъществяване на продължаващия да работи контракт българската страна продължава да подава поръчки за доставка на газ и в това число прави заплащания по посочената в контракта сметка.
Следователно българската страна е изправната страна по контракта и го извършва прецизно съгласно клаузите му. Такива са и препоръките на сътрудниците от „ скъпоплатената адвокатска фирма “. Нормално и разумно е това да е съвета към българската страна. Всички тези дейности ни дават мощни позиции при възможен арбитраж.
Като приказвам за арбитража следва да се вземе под внимание, че до момента обществено няма нито едно изказване (поне аз не съм срещал) на Газпром за явяване на арбитраж. Всички обществени изявления (и подсещания) за арбитраж са от български политици и „ анализатори “. Единствено от тях се стартира тезата, че Газпром е изправната страна, че ние сме отказали да получаваме газ от Газпром, че е налице „ форсмажор “, че тъй като други страни заплащат в рубли, то ние сме неизправна страна и така нататък Особено последния мотив е много неблаговиден – изобщо не е ясно дали другите страни заплащат в рубли, по какъв начин го вършат и дали и на какво съображение – имат ли анекс със Газпром или просто са дали отговор на писмото им – „ Да, добре “ (което е същото като анекс). Отношенията по договорите на другите страни няма отношение по българския контракт. Единствено биха могли да имат някакво значение в случай че са минали през арбитраж или съд и е признато, че е налице форсмажор. Такъв правосъден (арбитражен) акт досега няма.
В един спор, който се чака да прерасне в правосъден (арбитражен) всяка страна се стреми да ускори позициите си и да потвърди правотата си. Това е правено от българската страна допреди месец. Изненадващо обаче служебното държавно управление и служебни министри стартират да приказват по какъв начин към този момент надали не сме изгубили разногласието с Газпром, по какъв начин ще плащаме милиарди и с две думи – предават се. Без пердах. Като в същото време подсказват на Газпром слабите ни места и по какъв начин да си заведе желае, с цел да се съгласим ние с него (също както с Росатом и АЕЦ Белене).
Накратко: България е изправна страна по контракта с Газпром. Газпром едностранно и без съображение е спрял осъществяването по годен контракт. България е в по-силна позиция при възможен арбитраж. България сигурно ще загуби арбитража в случай че формалните ни представители се държат както през последните 2-3 дни и в случай че последния месец не са подавани поръчки за доставка на газ.
И към този момент отвън плоскостта на комерсиалното право, а на плоскостта на геополитиката – Газпром не е естествена комерсиална компания. Това е част от интернационалната политика на Кремъл. Газпром е един от кинжалите опрени в тялото на Европа, който Путин е подготвен във всеки миг да ни забие в гърба.
Б. ред. - Адвокат Тодор Грозданов е някогашен член на Съюз на демократичните сили. Той беше единствената номинация за водач на Съюз на демократичните сили против Божидар Лукарски на 22-та Национална конференция на партията, само че загуби. Член бе на Националния съвет на Съюз на демократичните сили, както и секретар по секторна политика " Правосъдие и правосъдна промяна ".
Какви са обстоятелствата:
1. Имаме контракт с Газпром, по който получаваме газ.
2. Договорът планува заплащане в долари по съответно избрана сметка.
3. Договорът планува подаване на поръчка от България за газ и последващата му доставка.
4. Плащането е авансово (доколкото ми е известно).
5. Налице е уговорка вземи или заплати – в случай че заявим по-малко количество от контрактуваното, то би трябвало да платим цялото контрактувано количество.
6. 24 часа преди следващо заплащане Газпром изпраща съобщение до България, че ще приема заплащане единствено в рубли.
7. Не е подписан Анекс към контракта за смяна на метода на заплащане.
8. Газпром не приключва контракта, единствено стопира доставките.
9. България най-малко два пъти заплаща в долари по сметката посочена в контракта. Плащането е върнато.
10. България подава поръчки за доставка според контракта (поне допреди месец това е факт).
Какви заключения може да се създадат въз основа на горните обстоятелства:
Налице е годен интернационален търговски контракт, по който изискванията са контрактувани сред двете страни. Промените в изискванията стават също със единодушието на двете страни. Едната страна, Газпром, е поискала такава смяна и не е получила единодушие. А и за 24 часа такова единодушие е мъчно да бъде обещано. Това е тенденция за недобросъвестно деяние на страната, която желае смяната. След като няма единодушие за смяна на контракта, то същия следва да се извършва според контрактуваните условия. Говори се (и то от българи), че Газпром е бил в положение на форсмажор.
Това е противоречива теза – дали указа на Путин може да се преглежда като форсмажор. Още повече, че до момента не е обществено известно Газпром да се е позовал на форсмажор. Обикновено в договорите се планува вид при смяна в нормативната база (каквото е указа на Путин) същите да могат да бъдат променяни или прекъснати без неустойки. Но още веднъж наблягам, че всяка смяна става с документално съглашение сред страните. Не ми е известно дали в контракта с Газпром има такава уговорка, само че е разумно да има. Газпром, обаче не прави действия за преустановяване на контракта след отхвърли на българската страна да се трансформират изискванията, а само упорства да се одобряват категорично новите му условия. В осъществяване на продължаващия да работи контракт българската страна продължава да подава поръчки за доставка на газ и в това число прави заплащания по посочената в контракта сметка.
Следователно българската страна е изправната страна по контракта и го извършва прецизно съгласно клаузите му. Такива са и препоръките на сътрудниците от „ скъпоплатената адвокатска фирма “. Нормално и разумно е това да е съвета към българската страна. Всички тези дейности ни дават мощни позиции при възможен арбитраж.
Като приказвам за арбитража следва да се вземе под внимание, че до момента обществено няма нито едно изказване (поне аз не съм срещал) на Газпром за явяване на арбитраж. Всички обществени изявления (и подсещания) за арбитраж са от български политици и „ анализатори “. Единствено от тях се стартира тезата, че Газпром е изправната страна, че ние сме отказали да получаваме газ от Газпром, че е налице „ форсмажор “, че тъй като други страни заплащат в рубли, то ние сме неизправна страна и така нататък Особено последния мотив е много неблаговиден – изобщо не е ясно дали другите страни заплащат в рубли, по какъв начин го вършат и дали и на какво съображение – имат ли анекс със Газпром или просто са дали отговор на писмото им – „ Да, добре “ (което е същото като анекс). Отношенията по договорите на другите страни няма отношение по българския контракт. Единствено биха могли да имат някакво значение в случай че са минали през арбитраж или съд и е признато, че е налице форсмажор. Такъв правосъден (арбитражен) акт досега няма.
В един спор, който се чака да прерасне в правосъден (арбитражен) всяка страна се стреми да ускори позициите си и да потвърди правотата си. Това е правено от българската страна допреди месец. Изненадващо обаче служебното държавно управление и служебни министри стартират да приказват по какъв начин към този момент надали не сме изгубили разногласието с Газпром, по какъв начин ще плащаме милиарди и с две думи – предават се. Без пердах. Като в същото време подсказват на Газпром слабите ни места и по какъв начин да си заведе желае, с цел да се съгласим ние с него (също както с Росатом и АЕЦ Белене).
Накратко: България е изправна страна по контракта с Газпром. Газпром едностранно и без съображение е спрял осъществяването по годен контракт. България е в по-силна позиция при възможен арбитраж. България сигурно ще загуби арбитража в случай че формалните ни представители се държат както през последните 2-3 дни и в случай че последния месец не са подавани поръчки за доставка на газ.
И към този момент отвън плоскостта на комерсиалното право, а на плоскостта на геополитиката – Газпром не е естествена комерсиална компания. Това е част от интернационалната политика на Кремъл. Газпром е един от кинжалите опрени в тялото на Европа, който Путин е подготвен във всеки миг да ни забие в гърба.
Б. ред. - Адвокат Тодор Грозданов е някогашен член на Съюз на демократичните сили. Той беше единствената номинация за водач на Съюз на демократичните сили против Божидар Лукарски на 22-та Национална конференция на партията, само че загуби. Член бе на Националния съвет на Съюз на демократичните сили, както и секретар по секторна политика " Правосъдие и правосъдна промяна ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ