Защо никой не си спомня раждането си
Помислете за най-ранните си мемоари. Най-вероятно ще се върнете в детството, може да си спомнете празници като Коледа или рожден ден, да се появят мемоари и от ваканцията.
Помислете си за възрастта, на която сте били, до момента в който изникват в съзнанието ви. Най-вероятно може да си спомняте не по-далече от вашия трети рожден ден. Още по-интересното е, че паметта ви няма да предложи доста за интервала от 3 до 7 години, изключително в случай че нямате фамилни албуми, които да задействат вашата памет и да ви върнат назад.
Психологията дефинира тази неспособност на възрастните да помнят събития от своя начален етап на живота,
в това число от раждането като детска амнезия
Зигмунд Фройд я назовава детска амнезия, която обаче по-късно се дефинира като детска. Той е един от първите, които следят този феномен и през 1899 година вижда, че нито един пациент няма някакви особени мемоари за протичащото се. Фройд позволява, че всичко това е разследване на угнетяване на контузии, които най-често са полови.
За да се блокира всичко това, Фройд твърди, че човек употребява по този начин наречените екранни мемоари, а от време на време даже се употребяват разнообразни версии на събития, които защищават съзнателното его.
Повече от век по-късно учените би трябвало да дефинират и даже да дадат още по-разумно пояснение на този феномен. Едва през 80-те години на предишния век хората, които работят повече с деца, за разлика от възрастни, съумяват да открият някаква форма на отговор. Типично в стила на науката, с изключение на някакво допускане, тук се раждат още серия от въпроси, които се
интересуват от паметта на детето
Дълго време се позволява, че просто тези дялове в мозъка на бебето, към момента не са развити и няма по какъв начин да протече памет. След това, към 3 години, стартира повишението на паметта и доближава до равнищата на възрастен с всяка последваща година. Интересното е, че науката бърза да промени това и показва, че деца на към 3 месеца имат сериозна опция да образуват мемоари. Разликата идва от това, че просто не е несъмнено кои тъкмо мемоари могат да останат. Оказва се, че бебетата могат да запазят подсъзнателно някакви мемоари. По същото време епизодичните мемоари, които се записват върху избрани събития, не носят доста информация в границите на 3 години. С други думи, в първите три години имаме
подсъзнателни мемоари, които обаче мъчно можем да извадим
За да се основат мемоари, човешкият мозък би трябвало да извади по този начин наречените синапси, това е връзката сред мозъчните кафези, които закодират сензорната информация от събитие в нашата памет. Оттам, нашият мозък стартира да провежда информацията в категории и да построява връзки с сходна информация, която се назовава консолидация. В други случаи, когато паметта стартира да се губи, тогава се постанова от време на време да си върнем спомените и да осезаем тези синапси,
подсилвайки самата връзка.
Учените доста дълго време имат вяра, че човек в действителност не може да резервира някакви мемоари от по-ранни интервали.
Странно или не, инспекцията на този опит идва с слагането на ластици върху детска количка. Когато детето схваща, че даже с минимално ритване на ластиците, може да се движи, учените сменят количката, само че по-изненадващото е, че при втория опит за ритване и придвижване дребните участници в опита се разплакват.
При втория опит, децата към този момент не са на 3 месеца, а на 6 месеца и бързо осъзнават, че би трябвало да стартират да ритат, с цел да имат придвижване, което демонстрира, че паметта се усъвършенства с всеки минал ден. Истината е, че множеството информация идва от префронталния кортекс, който във времето към момента не е задоволително добре развъртян, с цел да може да резервира мемоари, неналичието на цялостния потенциал не значи, че детето не може да развие синапси през първите 24 месеца, които
