Емил Соколов пред ФАКТИ: Парче по парче ГЕРБ разруши демокрацията у нас
Политическият и обществен живот в съвсем целия свят бушува с цялостна мощ, а в тези моменти обществата имат неистова потребност от грамотни, справедливи и самостоятелни анализатори. Именно заради тази причина от ФАКТИ разговаряхме с историка от университета в Екзитър Емил Соколов. Медията ни неведнъж е разгласила негови разбори по разнообразни социално-политически тематики, касаещи българската и интернационалната политика, а и също по този начин през миналата 2020 година с Емил организирахме диалог в границите на самодейността на ФАКТИ .
В диалога ни стана въпрос за България, Съединени американски щати, Англия и други въпроси, за които Ви предлагаме да прочете в идващите редове.
Eмил Coкoлoв живee, учи и рaбoти в бритaнcкия грaд Eкзитър oт 2013 година нacaм. Тoй имa бaкaлaвърcкa cтeпeн пo cпeциaлнocттa ''Иcтoрия и мeждунaрoдни oтнoшeния'', мaгиcтър e пo ''Икoнoмичecкa и coциaлнa иcтoрия'', a в мoмeнтa рaбoти пo дoктoрaнтурaтa cи (Иcтoрия), в кoятo изcлeдвa пoлитичecкитe oбeщaния нa двeтe гoлeми пaртии във Вeликoбритaния oтнocнo имигрaциятa в cтрaнaтa в пeриoдa 1960-1980 година
- Г-н Соколов, защото ще си приказваме за политика дано стартираме по този начин диалога ни. Има ли политика в България в най-буквалния и натурален смисъл на смисъла на думата?
Зависи какво разбираме под политика. Ако под политика разбираме конфликт на хрумвания, политики и различни визии за бъдещето, то в България сигурно няма политика. При нас политиката е сведена до битка за оцеляване. Българската политика има за решение съществени проблеми като това хора да не умират на стълбите пред болничното заведение, на което станахме очевидци преди няколко месеца. У нас политическият спор, в случай че въобще можем да приказваме за подобен, е спор за физическото оцеляване на нацията. Всичко останало е разкош, който за момента не можем да си позволим. Това единствено по себе си е голям проблем. Нищо положително не може да излезе от тази поляризация на обществото. Истерията в никакъв случай не е добър консултант, само че статуквото у нас разчита на нея, с цел да се задържи на власт.
Колкото и да ми е неприятно да го кажа, у нас демокрацията е унищожена. В продължение на 10 години ГЕРБ я разрушава парче по парче и най-после съумя да я унищожи. В такава конюнктура е невероятно да се приказва за политика. Когато обществото е разграничено на враждуващи кланове, а институциите са проводник на частни ползи и обслужват единствено себе си, няма по какъв начин да има чуваемост. Тогава към този момент не приказваме за политика, а за търсене на избавление. Спасението обаче не е лесна работа. Много постоянно това, от което се опитваш да се спасиш, е тъкмо толкоз рисково, колкото и подправените герои, месии и сходни, които ти дават обещание освобождение. Ние към този момент няколко пъти попадаме в клопката на такива измислени спасители – царят и Борисов са образец за тъкмо това. На път сме да го създадем за трети път с Трифонов и компания.
- От лятото до ден сегашен не престават митингите против българското държавното управление, макар че през днешния ден те са доста по-малобройни. Срещу основния прокурор сякаш към този момент не се стачкува. Вие също бяхте част от митингите, доколкото зная най-вече във Англия. Дори да бяха съумели те, надали една-две оставки щяха да попречат на статуквото да се възпроизведе в главния си тип още веднъж. Каква е рецептата за стоп на това възпроизводство?
- Ако държавното управление и основният прокурор бяха подали оставка, това щеше да е голям пестник против статуквото у нас. Разбира се, нямаше да постави завършек на мафиотската надмощие в България, само че щеше да е положително начало. Единственият метод нещата в действителност да се трансформират е на обществото ни да му писне да го вършат на маймуна. Нужни са будна гражданска съвест и неотстъпчивост. С митинги един път на 7 години никой не е съумял да вземе страха на ръководещите. Простата истина е, че българските управляващи не почитат българския народ. Не се опасяват от него. Убедени са, че каквото и да създадат, то ще им се размине. Поне за момента са прави. Разминава им се. Ако хората реагираха остро на всяка издънка на властта, нещата можеше да са разнообразни.
Второто, без което не може, е лустрация. Гръбнакът на милиционерщината би трябвало да бъде пречупен. Само по този начин ще възстановим правовия ред в страната. Не може прислужниците на незаконния комунистически режим да са по върховете на страната 30 години по-късно. Докато тази тематика се подминава, ще продължаваме да търсим краткотрайни решения на дълготрайни проблеми. Не може да се приказва за промени без лустрация. Тя би трябвало да е основата, от която отначало да стартира построяването на българската страна.
- В анализите си коментирате прекомерното антиговорене на опозицията. Например, не че няма съображение за това, само че Христо Иванов прекомерно доста натъртва на отрицанието по отношение на Борисов, Пеевски и Гешев. Атанас Атанасов и Мая Манолова работят сходно. Това в годините в никакъв случай не е имало необикновен триумф. Според Вас до какво ще докара този път?
- До нищо няма да докара, както постоянно до момента. Борисов и личността му са извънредно неприятни, само че не те са казусът. Борисов е подизпълнител. Ако не е той, ще е някой различен. Да, Борисов има голяма виновност за настоящия модел и би трябвало да му се търси отговорност до дупка, само че по-важно е да се предложи работеща опция на корупцията, безхаберието и наглостта. Грешка е, че опозиционните партии у нас се боричкат с властта и се пробват да спорят с нея по всевъзможни злободневни тематики. Когато в центъра на събитията е простащината на Борисов, или това с кого е спал, дебатът се опростачва. От това печелят само ръководещите. Шегите с джипката са занимателни, само че с тях избори не се печелят.
Никой не е удовлетворен от положението на страната. Всички желаят да знаят каква България могат да чакат, в случай че ръководството се смени. По-добре е опозиционните водачи да се концентрират върху това да опишат с колкото се може повече елементи едно по-светло и по-добро бъдеще. Ключовата дума тук е вяра. Негативна акция, която залага на това да подлага на критика до болежка познати проблеми, няма да реализира доста.
- Има ли даже единствено една причина българският гласоподавател да повярва на нечий политически катарзис? На ‘’човешкото лице на ГЕРБ‘‘, ‘’БСП в опозиция‘‘, на Мая Манолова…
- Не. Това е освен безконтролно, само че и нездравословно. ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Манолова и всевъзможни техни производни са нездравословни за страната ни. Те са част от казуса. Не могат да са решение. Всеки, който твърди противоположното - или е простак, или лъже.
- Започнахме диалога с това дали има политика у нас. Как оценявате това, че до момента в който в Европа и Съединени американски щати се водят идеологически разногласия за бъдещето, у нас към момента нямаме консенсус за лустрацията, за тъмното ни комунистическо минало като страна?
- Причината да няма консенсус по тези тематики е, че управническият хайлайф в България дължи триумфа си на комунизма. Няма по какъв начин от номенклатурата и нейните потомци да чакаме да осъдят комунизма и да упорстват за лустрация. Това би трябвало да е задачата обаче на всички естествени жители. Причината да не се случва е, че прекомерно постоянно се разсейваме с нелепости. Оставяме се да ни манипулират. Тук виновността към този момент в действителност е в нас жителите. Нямаме опрощение, че толкоз години не успяхме да се обединим върху 2-3 основни за страната промени.
- Отживелица ли са идеологиите – ляво, дясно, антикомунизъм, както твърди един български юрист с политически упоритости?
- Напротив, не са отживялост. Лустрация, декомунизация, правосъдна промяна, правов ред – това са все проблеми, които могат да се решат с кардинална дясна политика. Казано по-просто, България може да излезе от блатото, в което е затънала, единствено в случай че завие надясно. Ама това същинското дясно, а не гербавото дясно, което е просто следващият зле маскиран ляв завой в българската политика. Та, юристът несъмнено не е прав. Когато човек заприказва по какъв начин лявото и дясното са отживялост, той крие нещо. Бяга от отговорност. Не му е за пръв път.
Лявото и дясното не са отживялост, макар обстановката, в която се намира България. Бъдещето на страната ни в този момент повече от всеки път зависи от това на коя страна ще застане обществото ни в този идеологически спор. Ако продължим настоящия ляв курс, скоро ще полетим към бездната. Дясната опция е ясна - завършек на милиционерщината, на сервилността към Русия, на бездействието на институциите, на държавното задушаване на общество, бизнес, просвета и така нататък Повече от всичко дясната политика изповядва и убеждението, че човек би трябвало първо самичък да си помогне. Е, време е и ние в България сами да си помогнем, а не да чакаме някой да ни оправи.
- За да приключим частта ‘’България’’, бихте ли отправили обръщение към хората от нашето потомство, които не се интересуват от политика и даже се гордеят с това?
- Те може да не се интересуват от политика, само че политиката се интересува от тях. Когато се оплакват от неприятното обучение, опазване на здравето, пътища, демографската рецесия и какво ли още не, те постоянно пропущат, че всичко това е политика. Да се гордееш, че не се интересуваш от политика, е като да се гордееш, че си прочел единствено една книга. Ако това е образецът, който желаят да следват, добре. Ако обаче желаят да трансформират средата, в която живеят те и околните им, това няма по какъв начин да стане с незаинтересованост.
- Да поговорим малко и за Англия. Каква е равносметката Ви за Брекзит като действителни последствия към този момент съвсем 5 години по-късно след направения избор от жителите на Кралството?
- Реалните последствия са едно разграничено общество, общество, което единствено се простреля в крайници. Европейски Съюз има доста тресчици за дялане. Англия обаче беше най-привилегированата страна в Европейски Съюз. Тя имаше опцията да упорства за промени, от които целият Европейски Съюз да завоюва. Вместо това английското общество стана жертва на на ниска цена, само че най-много нездравословен популизъм. Хората, които пристигнаха на власт в резултат на този популизъм, в този момент са виновни страната да се оправя толкоз зле с пандемията. Британците ще научат по сложния метод, че огромните приказки, не значат качествено ръководство. Тръгнали са по нашия път, само че нека им пристигна акълът в точния момент.
- Естествен е преходът от Брекзит към популизма. Защо той е във напредък и в цивилизования свят?
- Самодоволство. Самодоволство не толкоз на обществата на Запад, а на ръководещите ги. Изредиха са държавни управления и водачи, които бяха уверени в личното си великолепие, само че цената за некадърността им плащаха хората. Във Англия казусът е тъкмо подобен. Фискалната политика на Дейвид Камерън удари най-уязвимите в английското общество, а в същото време той не спря да повтаря какъв популярен общественик е. Сигурен беше, че ще завоюва референдума през 2016-та. Е, не съумя. Подобно нещо се случи и в Съединени американски щати. Обама бе харизматичен президент, само че външната му политика беше под всякаква рецензия. Отново цената за нея заплати елементарният американец. Не може да експериментираш с хората и да очакваш, че в някакъв миг на тях няма да им писне. Това неодобрение, несъмнено, беше подклаждано и от външни сили като Русия и Китай. Но намесата на външни сили не трябва да бъде считана за първоизточника на това неодобрение. Корените му, както споделих, се коренят в самодоволството и самонадеяността на цели генерации западни водачи.
- Валидна ли е за Вас догадка, че глобализацията и големият софтуерен напредък изместват фокуса от политиката, прекомерно доста я изпреварват и това води до успех на апатията - от една страна, и от друга на нелепостта, която постоянно е в синхрон с популистичната изразителност?
- Ако под глобализъм и голям софтуерен напредък разбираме напредъка на обществените медии, да. Социалните медии като Facebook и Туитър подкопаха основите на демокрацията по целия свят. Не приказвам съответно за цензурата над Тръмп в тази ситуация. В неговия случай тя беше закъсняла и пристигна, едвам когато той загуби изборите и направи несполучлив опит за прелом. Например, Facebook през 2016-та продаде персоналните данни на милиони свои консуматори, които бяха употребявани в мръсни политически акции в Съединени американски щати и Англия, а евентуално и другаде. Неограничената власт на софтуерните колоси е проблем, както и бягството им от отговорност.
Употребата им за политическа реклама, която постоянно прераства в агитация, е още по-голям проблем. Тези платформи целеустремено радикализират обществото. Правят го, тъй като мненията, споделянията, реакциите, това им носи пари. Печалбата им обаче се случва за сметка на хармонията и разбирателството в обществото. Ако това продължи, скоро ще изгубим способността си да споделяме един с различен. Това към този момент се случва в Съединени американски щати. Там или не си приказват, или са се хванали за гушите.
- Ако приемем, че Брекзит и президентстването на Тръмп са разследване от недоброжелателна източна агитация, може ли да приемем, че образованието във Англия и Съединени американски щати е претърпяло неуспех и би трябвало да се ориентира в новата конюнктура?
- Не тъкмо. Студентите са твърдо срещу Брекзит и Тръмп. За тях гласоподаваха главно по-възрастните. Проблемът на Западното обучение е различен. То в действителност възпитава в сериозно мислене, само че от време на време границата се прекрачва. Да си сериозен към себе си и близките е едно, да се самобичуваш е напълно друго. В някои младежи съществува чувството, че Западът си е заслужил всичките беди поради колониалното си минало. Това не е единствено пораженческо, само че и доста нездравословно. Какъвто и да е бил Западът в миналото, то той е най-хубавото, с което човешката цивилизация разполага. Съединени американски щати и Западна Европа са пътеводни звезди за огромна част от хората по света. Ако те спрат да имат вяра в силата на образеца, който дават, тогава не ни чака нищо хубаво.
- Ще си вземат ли поука американците от урока ‘’Тръмп‘‘?
- Смятам, че към този момент си я взимат. Неуспешният опит за прелом на 6-ти януари изкара доста хора от летаргията, в която бяха. Тръмп е характерен образец за това какъв брой е тънка границата сред народна власт и авторитаризъм. Америка обаче устоя стрестеста сполучливо. Неслучайно Съединени американски щати са водач на свободния свят. Тръмп урони много престижа им, само че е въпрос на време да се възстановят.
- И последно. Оптимист ли сте за възцаряването на демокрацията у нас, укрепването ѝ в останалата част от Европа и възобновяване ѝ в Съединени американски щати?
- За Съединени американски щати съм оптимист. Те са посочили, че постоянно се оправят с провокациите. За Европа имам известни терзания, защото тромавата администрация на Европейски Съюз наподобява като че ли не предстои на никакви промени. Това, че избрани партии в Европейския парламент гневно пазят властнически държавни управления като това на Борисов, също е сериозен проблем. Ако Европа не се раздвижи и не премисли полезностите си, рискува да изостане в конкуренцията с възходящи закани като Русия и Китай.
Относно България не мога да кажа, че съм оптимист. Както споделих първоначално, у нас демокрацията беше разрушена сполучливо. Далеч съм от мисълта, че на парламентарните избори на 4-ти април ще успеем да си я върнем. Да сложим първата копка отново ще е нещо, само че и това няма гаранция, че ще се случи. Причината за това не е, че ‘’всички са маскари’’. Причината е, че огромна част от сънародниците ни харесва протичащото се. Ако не го харесват, то най-малко нямат срещу да живеят в пленена страна. Поне по този начин наподобява на пръв взор. Протестите лятото бяха глътка пресен въздух, само че не бяха нито толкоз продължителни, нито толкоз многочислени. Въпреки всичко, не трябва да подценяваме способността на ГЕРБ да са безпределно нагли и безочливи. Може пък от в този момент до изборите да се издънят по този начин, че даже и най-незаинтересованите от нас да прогледнат. В това отношение считам, че борбата занапред стартира. Резултатът зависи само и единствено от нас.
В диалога ни стана въпрос за България, Съединени американски щати, Англия и други въпроси, за които Ви предлагаме да прочете в идващите редове.
Eмил Coкoлoв живee, учи и рaбoти в бритaнcкия грaд Eкзитър oт 2013 година нacaм. Тoй имa бaкaлaвърcкa cтeпeн пo cпeциaлнocттa ''Иcтoрия и мeждунaрoдни oтнoшeния'', мaгиcтър e пo ''Икoнoмичecкa и coциaлнa иcтoрия'', a в мoмeнтa рaбoти пo дoктoрaнтурaтa cи (Иcтoрия), в кoятo изcлeдвa пoлитичecкитe oбeщaния нa двeтe гoлeми пaртии във Вeликoбритaния oтнocнo имигрaциятa в cтрaнaтa в пeриoдa 1960-1980 година
- Г-н Соколов, защото ще си приказваме за политика дано стартираме по този начин диалога ни. Има ли политика в България в най-буквалния и натурален смисъл на смисъла на думата?
Зависи какво разбираме под политика. Ако под политика разбираме конфликт на хрумвания, политики и различни визии за бъдещето, то в България сигурно няма политика. При нас политиката е сведена до битка за оцеляване. Българската политика има за решение съществени проблеми като това хора да не умират на стълбите пред болничното заведение, на което станахме очевидци преди няколко месеца. У нас политическият спор, в случай че въобще можем да приказваме за подобен, е спор за физическото оцеляване на нацията. Всичко останало е разкош, който за момента не можем да си позволим. Това единствено по себе си е голям проблем. Нищо положително не може да излезе от тази поляризация на обществото. Истерията в никакъв случай не е добър консултант, само че статуквото у нас разчита на нея, с цел да се задържи на власт.
Колкото и да ми е неприятно да го кажа, у нас демокрацията е унищожена. В продължение на 10 години ГЕРБ я разрушава парче по парче и най-после съумя да я унищожи. В такава конюнктура е невероятно да се приказва за политика. Когато обществото е разграничено на враждуващи кланове, а институциите са проводник на частни ползи и обслужват единствено себе си, няма по какъв начин да има чуваемост. Тогава към този момент не приказваме за политика, а за търсене на избавление. Спасението обаче не е лесна работа. Много постоянно това, от което се опитваш да се спасиш, е тъкмо толкоз рисково, колкото и подправените герои, месии и сходни, които ти дават обещание освобождение. Ние към този момент няколко пъти попадаме в клопката на такива измислени спасители – царят и Борисов са образец за тъкмо това. На път сме да го създадем за трети път с Трифонов и компания.
- От лятото до ден сегашен не престават митингите против българското държавното управление, макар че през днешния ден те са доста по-малобройни. Срещу основния прокурор сякаш към този момент не се стачкува. Вие също бяхте част от митингите, доколкото зная най-вече във Англия. Дори да бяха съумели те, надали една-две оставки щяха да попречат на статуквото да се възпроизведе в главния си тип още веднъж. Каква е рецептата за стоп на това възпроизводство?
- Ако държавното управление и основният прокурор бяха подали оставка, това щеше да е голям пестник против статуквото у нас. Разбира се, нямаше да постави завършек на мафиотската надмощие в България, само че щеше да е положително начало. Единственият метод нещата в действителност да се трансформират е на обществото ни да му писне да го вършат на маймуна. Нужни са будна гражданска съвест и неотстъпчивост. С митинги един път на 7 години никой не е съумял да вземе страха на ръководещите. Простата истина е, че българските управляващи не почитат българския народ. Не се опасяват от него. Убедени са, че каквото и да създадат, то ще им се размине. Поне за момента са прави. Разминава им се. Ако хората реагираха остро на всяка издънка на властта, нещата можеше да са разнообразни.
Второто, без което не може, е лустрация. Гръбнакът на милиционерщината би трябвало да бъде пречупен. Само по този начин ще възстановим правовия ред в страната. Не може прислужниците на незаконния комунистически режим да са по върховете на страната 30 години по-късно. Докато тази тематика се подминава, ще продължаваме да търсим краткотрайни решения на дълготрайни проблеми. Не може да се приказва за промени без лустрация. Тя би трябвало да е основата, от която отначало да стартира построяването на българската страна.
- В анализите си коментирате прекомерното антиговорене на опозицията. Например, не че няма съображение за това, само че Христо Иванов прекомерно доста натъртва на отрицанието по отношение на Борисов, Пеевски и Гешев. Атанас Атанасов и Мая Манолова работят сходно. Това в годините в никакъв случай не е имало необикновен триумф. Според Вас до какво ще докара този път?
- До нищо няма да докара, както постоянно до момента. Борисов и личността му са извънредно неприятни, само че не те са казусът. Борисов е подизпълнител. Ако не е той, ще е някой различен. Да, Борисов има голяма виновност за настоящия модел и би трябвало да му се търси отговорност до дупка, само че по-важно е да се предложи работеща опция на корупцията, безхаберието и наглостта. Грешка е, че опозиционните партии у нас се боричкат с властта и се пробват да спорят с нея по всевъзможни злободневни тематики. Когато в центъра на събитията е простащината на Борисов, или това с кого е спал, дебатът се опростачва. От това печелят само ръководещите. Шегите с джипката са занимателни, само че с тях избори не се печелят.
Никой не е удовлетворен от положението на страната. Всички желаят да знаят каква България могат да чакат, в случай че ръководството се смени. По-добре е опозиционните водачи да се концентрират върху това да опишат с колкото се може повече елементи едно по-светло и по-добро бъдеще. Ключовата дума тук е вяра. Негативна акция, която залага на това да подлага на критика до болежка познати проблеми, няма да реализира доста.
- Има ли даже единствено една причина българският гласоподавател да повярва на нечий политически катарзис? На ‘’човешкото лице на ГЕРБ‘‘, ‘’БСП в опозиция‘‘, на Мая Манолова…
- Не. Това е освен безконтролно, само че и нездравословно. ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Манолова и всевъзможни техни производни са нездравословни за страната ни. Те са част от казуса. Не могат да са решение. Всеки, който твърди противоположното - или е простак, или лъже.
- Започнахме диалога с това дали има политика у нас. Как оценявате това, че до момента в който в Европа и Съединени американски щати се водят идеологически разногласия за бъдещето, у нас към момента нямаме консенсус за лустрацията, за тъмното ни комунистическо минало като страна?
- Причината да няма консенсус по тези тематики е, че управническият хайлайф в България дължи триумфа си на комунизма. Няма по какъв начин от номенклатурата и нейните потомци да чакаме да осъдят комунизма и да упорстват за лустрация. Това би трябвало да е задачата обаче на всички естествени жители. Причината да не се случва е, че прекомерно постоянно се разсейваме с нелепости. Оставяме се да ни манипулират. Тук виновността към този момент в действителност е в нас жителите. Нямаме опрощение, че толкоз години не успяхме да се обединим върху 2-3 основни за страната промени.
- Отживелица ли са идеологиите – ляво, дясно, антикомунизъм, както твърди един български юрист с политически упоритости?
- Напротив, не са отживялост. Лустрация, декомунизация, правосъдна промяна, правов ред – това са все проблеми, които могат да се решат с кардинална дясна политика. Казано по-просто, България може да излезе от блатото, в което е затънала, единствено в случай че завие надясно. Ама това същинското дясно, а не гербавото дясно, което е просто следващият зле маскиран ляв завой в българската политика. Та, юристът несъмнено не е прав. Когато човек заприказва по какъв начин лявото и дясното са отживялост, той крие нещо. Бяга от отговорност. Не му е за пръв път.
Лявото и дясното не са отживялост, макар обстановката, в която се намира България. Бъдещето на страната ни в този момент повече от всеки път зависи от това на коя страна ще застане обществото ни в този идеологически спор. Ако продължим настоящия ляв курс, скоро ще полетим към бездната. Дясната опция е ясна - завършек на милиционерщината, на сервилността към Русия, на бездействието на институциите, на държавното задушаване на общество, бизнес, просвета и така нататък Повече от всичко дясната политика изповядва и убеждението, че човек би трябвало първо самичък да си помогне. Е, време е и ние в България сами да си помогнем, а не да чакаме някой да ни оправи.
- За да приключим частта ‘’България’’, бихте ли отправили обръщение към хората от нашето потомство, които не се интересуват от политика и даже се гордеят с това?
- Те може да не се интересуват от политика, само че политиката се интересува от тях. Когато се оплакват от неприятното обучение, опазване на здравето, пътища, демографската рецесия и какво ли още не, те постоянно пропущат, че всичко това е политика. Да се гордееш, че не се интересуваш от политика, е като да се гордееш, че си прочел единствено една книга. Ако това е образецът, който желаят да следват, добре. Ако обаче желаят да трансформират средата, в която живеят те и околните им, това няма по какъв начин да стане с незаинтересованост.
- Да поговорим малко и за Англия. Каква е равносметката Ви за Брекзит като действителни последствия към този момент съвсем 5 години по-късно след направения избор от жителите на Кралството?
- Реалните последствия са едно разграничено общество, общество, което единствено се простреля в крайници. Европейски Съюз има доста тресчици за дялане. Англия обаче беше най-привилегированата страна в Европейски Съюз. Тя имаше опцията да упорства за промени, от които целият Европейски Съюз да завоюва. Вместо това английското общество стана жертва на на ниска цена, само че най-много нездравословен популизъм. Хората, които пристигнаха на власт в резултат на този популизъм, в този момент са виновни страната да се оправя толкоз зле с пандемията. Британците ще научат по сложния метод, че огромните приказки, не значат качествено ръководство. Тръгнали са по нашия път, само че нека им пристигна акълът в точния момент.
- Естествен е преходът от Брекзит към популизма. Защо той е във напредък и в цивилизования свят?
- Самодоволство. Самодоволство не толкоз на обществата на Запад, а на ръководещите ги. Изредиха са държавни управления и водачи, които бяха уверени в личното си великолепие, само че цената за некадърността им плащаха хората. Във Англия казусът е тъкмо подобен. Фискалната политика на Дейвид Камерън удари най-уязвимите в английското общество, а в същото време той не спря да повтаря какъв популярен общественик е. Сигурен беше, че ще завоюва референдума през 2016-та. Е, не съумя. Подобно нещо се случи и в Съединени американски щати. Обама бе харизматичен президент, само че външната му политика беше под всякаква рецензия. Отново цената за нея заплати елементарният американец. Не може да експериментираш с хората и да очакваш, че в някакъв миг на тях няма да им писне. Това неодобрение, несъмнено, беше подклаждано и от външни сили като Русия и Китай. Но намесата на външни сили не трябва да бъде считана за първоизточника на това неодобрение. Корените му, както споделих, се коренят в самодоволството и самонадеяността на цели генерации западни водачи.
- Валидна ли е за Вас догадка, че глобализацията и големият софтуерен напредък изместват фокуса от политиката, прекомерно доста я изпреварват и това води до успех на апатията - от една страна, и от друга на нелепостта, която постоянно е в синхрон с популистичната изразителност?
- Ако под глобализъм и голям софтуерен напредък разбираме напредъка на обществените медии, да. Социалните медии като Facebook и Туитър подкопаха основите на демокрацията по целия свят. Не приказвам съответно за цензурата над Тръмп в тази ситуация. В неговия случай тя беше закъсняла и пристигна, едвам когато той загуби изборите и направи несполучлив опит за прелом. Например, Facebook през 2016-та продаде персоналните данни на милиони свои консуматори, които бяха употребявани в мръсни политически акции в Съединени американски щати и Англия, а евентуално и другаде. Неограничената власт на софтуерните колоси е проблем, както и бягството им от отговорност.
Употребата им за политическа реклама, която постоянно прераства в агитация, е още по-голям проблем. Тези платформи целеустремено радикализират обществото. Правят го, тъй като мненията, споделянията, реакциите, това им носи пари. Печалбата им обаче се случва за сметка на хармонията и разбирателството в обществото. Ако това продължи, скоро ще изгубим способността си да споделяме един с различен. Това към този момент се случва в Съединени американски щати. Там или не си приказват, или са се хванали за гушите.
- Ако приемем, че Брекзит и президентстването на Тръмп са разследване от недоброжелателна източна агитация, може ли да приемем, че образованието във Англия и Съединени американски щати е претърпяло неуспех и би трябвало да се ориентира в новата конюнктура?
- Не тъкмо. Студентите са твърдо срещу Брекзит и Тръмп. За тях гласоподаваха главно по-възрастните. Проблемът на Западното обучение е различен. То в действителност възпитава в сериозно мислене, само че от време на време границата се прекрачва. Да си сериозен към себе си и близките е едно, да се самобичуваш е напълно друго. В някои младежи съществува чувството, че Западът си е заслужил всичките беди поради колониалното си минало. Това не е единствено пораженческо, само че и доста нездравословно. Какъвто и да е бил Западът в миналото, то той е най-хубавото, с което човешката цивилизация разполага. Съединени американски щати и Западна Европа са пътеводни звезди за огромна част от хората по света. Ако те спрат да имат вяра в силата на образеца, който дават, тогава не ни чака нищо хубаво.
- Ще си вземат ли поука американците от урока ‘’Тръмп‘‘?
- Смятам, че към този момент си я взимат. Неуспешният опит за прелом на 6-ти януари изкара доста хора от летаргията, в която бяха. Тръмп е характерен образец за това какъв брой е тънка границата сред народна власт и авторитаризъм. Америка обаче устоя стрестеста сполучливо. Неслучайно Съединени американски щати са водач на свободния свят. Тръмп урони много престижа им, само че е въпрос на време да се възстановят.
- И последно. Оптимист ли сте за възцаряването на демокрацията у нас, укрепването ѝ в останалата част от Европа и възобновяване ѝ в Съединени американски щати?
- За Съединени американски щати съм оптимист. Те са посочили, че постоянно се оправят с провокациите. За Европа имам известни терзания, защото тромавата администрация на Европейски Съюз наподобява като че ли не предстои на никакви промени. Това, че избрани партии в Европейския парламент гневно пазят властнически държавни управления като това на Борисов, също е сериозен проблем. Ако Европа не се раздвижи и не премисли полезностите си, рискува да изостане в конкуренцията с възходящи закани като Русия и Китай.
Относно България не мога да кажа, че съм оптимист. Както споделих първоначално, у нас демокрацията беше разрушена сполучливо. Далеч съм от мисълта, че на парламентарните избори на 4-ти април ще успеем да си я върнем. Да сложим първата копка отново ще е нещо, само че и това няма гаранция, че ще се случи. Причината за това не е, че ‘’всички са маскари’’. Причината е, че огромна част от сънародниците ни харесва протичащото се. Ако не го харесват, то най-малко нямат срещу да живеят в пленена страна. Поне по този начин наподобява на пръв взор. Протестите лятото бяха глътка пресен въздух, само че не бяха нито толкоз продължителни, нито толкоз многочислени. Въпреки всичко, не трябва да подценяваме способността на ГЕРБ да са безпределно нагли и безочливи. Може пък от в този момент до изборите да се издънят по този начин, че даже и най-незаинтересованите от нас да прогледнат. В това отношение считам, че борбата занапред стартира. Резултатът зависи само и единствено от нас.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ