Михаил Кръстев: Реалистично е България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г.
Категоричен неуспех на политическата класа за присъединението на България в еврозоната. В продължение на близо 10 години ние изпълнявахме всички критерии за присъединение, най-много за равнището на бюджетния недостиг и равнището на инфлацията.
Това е оценката на икономическия анализатор Михаил Кръстев в изявление пред БНР.
" В последните 4 години, които бяха основни за фискалната политика, последният постоянен кабинет на ГЕРБ, както и идващите държавни управления, провеждаха фискална политика, която беше проинфлационна. Нивата на инфлация в България са задоволително високи, тъй че на този стадий не можем да се присъединим към еврозоната ", предвижда той.
Според него ще се направи опит за реализиране на механизъм за ценова непоклатимост до края на 2024 години за през 2025 да се присъединим към еврозоната, " само че това е непостижима задача, тъй като по средата на годината би провокирало данъчен безпорядък - в границите на данъчната акция да се минава към превалутиране? ".
" Реалистичната дата за присъединение към еврозоната е януари 2026 година в случай, че осъществим всички критерии ", твърди Михаил Кръстев.
И изясни, че не е на същото мнение като шефа на Българска народна банка и икономическия министър, които настояват, че България може да извърши изискванията до края на тази година за присъединение към еврозоната.
" Притесненията са, че можем да взимаме заден интервал за отчитане. Ако желаеме да се присъединим към средата на 2025 или началото на 2026 година, ще се гледа към този момент бюджетният недостиг не за 2023, а надлежно за 2024 г. А бюджетът за 2024 година, няма да посочвам от кои е подсилен - над 180 депутата, е заложен абсолютният най-много на бюджетен недостиг от 3 %. Имаме несъблюдение от страна на приходната част на бюджета и надлежно опасения, че може да се стигне до свръхдефицит. Ние сме по-близо до процедура на свръхдефицит от страна на Европейска комисия, в сравнение с до покриване на критериите за присъединение към еврозоната ", предизвести икономическият анализатор.
И предложи: " Фискалната политика на България би трябвало да бъде консервативна, да е без недостиг, даже може да се приказва за остатъци, само че не огромни. И огромните остатъци не са хубави, защото показват, че бюджетът не е сметнат както би трябвало. Трябва да не се водят проинфлационни политики и да не се дотира потреблението. "
Надценката на хляба я дефинира като " шизофренично е да се облекчава бранша посредством анулация на Данък добавена стойност по-късно да се слага надценка ": Очевидно в главите на политиците стопанската система се трансформира в политически следен инструмент според техните настроения. В този дух бих им предложил да национализират хлебопроизводството и да си дефинират надценката.
За пенсиите Кръстев разяснява: " Кризата с парите за пенсиите е заложена в модела за пенсионно обезпечаване, който няма по какъв начин да заобиколим, защото сме обществена страна, но придобива апокалиптичен темперамент поради политическите решения през тези 4 години - шоково да се усилят парите за пенсии. Бюджетът на Национален осигурителен институт за 2019 беше към 10 милиарда лева, а сега минава 20 милиарда лева двойно. Но българските пенсионери не са забогатели двойно, естествено поради инфлацията, която изяжда тези нараствания. Стигаме досега, че 1 % от нарастването се пресмята над 100 млн. лева. Толкова набъбна бюджетът, без да е съобразено с действителния напредък на стопанската система. И политиците се чудят по какъв начин да заобиколят нещо, което са основали сами. "
Това е оценката на икономическия анализатор Михаил Кръстев в изявление пред БНР.
" В последните 4 години, които бяха основни за фискалната политика, последният постоянен кабинет на ГЕРБ, както и идващите държавни управления, провеждаха фискална политика, която беше проинфлационна. Нивата на инфлация в България са задоволително високи, тъй че на този стадий не можем да се присъединим към еврозоната ", предвижда той.
Според него ще се направи опит за реализиране на механизъм за ценова непоклатимост до края на 2024 години за през 2025 да се присъединим към еврозоната, " само че това е непостижима задача, тъй като по средата на годината би провокирало данъчен безпорядък - в границите на данъчната акция да се минава към превалутиране? ".
" Реалистичната дата за присъединение към еврозоната е януари 2026 година в случай, че осъществим всички критерии ", твърди Михаил Кръстев.
И изясни, че не е на същото мнение като шефа на Българска народна банка и икономическия министър, които настояват, че България може да извърши изискванията до края на тази година за присъединение към еврозоната.
" Притесненията са, че можем да взимаме заден интервал за отчитане. Ако желаеме да се присъединим към средата на 2025 или началото на 2026 година, ще се гледа към този момент бюджетният недостиг не за 2023, а надлежно за 2024 г. А бюджетът за 2024 година, няма да посочвам от кои е подсилен - над 180 депутата, е заложен абсолютният най-много на бюджетен недостиг от 3 %. Имаме несъблюдение от страна на приходната част на бюджета и надлежно опасения, че може да се стигне до свръхдефицит. Ние сме по-близо до процедура на свръхдефицит от страна на Европейска комисия, в сравнение с до покриване на критериите за присъединение към еврозоната ", предизвести икономическият анализатор.
И предложи: " Фискалната политика на България би трябвало да бъде консервативна, да е без недостиг, даже може да се приказва за остатъци, само че не огромни. И огромните остатъци не са хубави, защото показват, че бюджетът не е сметнат както би трябвало. Трябва да не се водят проинфлационни политики и да не се дотира потреблението. "
Надценката на хляба я дефинира като " шизофренично е да се облекчава бранша посредством анулация на Данък добавена стойност по-късно да се слага надценка ": Очевидно в главите на политиците стопанската система се трансформира в политически следен инструмент според техните настроения. В този дух бих им предложил да национализират хлебопроизводството и да си дефинират надценката.
За пенсиите Кръстев разяснява: " Кризата с парите за пенсиите е заложена в модела за пенсионно обезпечаване, който няма по какъв начин да заобиколим, защото сме обществена страна, но придобива апокалиптичен темперамент поради политическите решения през тези 4 години - шоково да се усилят парите за пенсии. Бюджетът на Национален осигурителен институт за 2019 беше към 10 милиарда лева, а сега минава 20 милиарда лева двойно. Но българските пенсионери не са забогатели двойно, естествено поради инфлацията, която изяжда тези нараствания. Стигаме досега, че 1 % от нарастването се пресмята над 100 млн. лева. Толкова набъбна бюджетът, без да е съобразено с действителния напредък на стопанската система. И политиците се чудят по какъв начин да заобиколят нещо, което са основали сами. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ