Конкретни резултати. Европейският съюз одобри нов пакт за миграцията и убежището
По-строг граничен надзор и разпределение на бежанците, които влизат в Европейския съюз (ЕС). Това са част от измененията, които се одобряват с новия европейски пакт за миграцията и убежището. Той беше дефинитивно признат във вторник от министрите на стопанската система на страните членки.
България гласоподава " за " законопроекта дружно с 19 други страни. Унгария , Полша и Словакия гласоподаваха " срещу ", а Чехия , Малта и Австрия се въздържаха.
Новината идва малко преди изборите за Европейски парламент на 9 юни, на които тематиката за миграцията е една от главните. В началото на април законопроектът беше.
Новият пакт се състои от 10 законодателни елементи. В него се дефинират разпоредбите, по които 27-те страни членки ще се оправят с мигрантите - от това по какъв начин да ги ревизират, с цел да открият дали дават отговор на изискванията за протекция, до депортирането им, в случай че не им е позволено да останат.
С новите правила се вкарва " механизъм за взаимност ", с който бежанците, които влизат на територията на Блока ще бъдат разпределяни. Това значи, че няма да се взима само поради коя е първата страна, я която бежанецът е бил регистриран, когато се взема решение къде да остане той.
Тези правила заменят Регламента от Дъблин, съгласно който страни членки можеха да връщат бежанци в първата страна, в която те са регистрирани. В множеството случаи това бяха страните с външна граница за Европейски Съюз, в това число България. Стриктното съблюдаване на регламента беше едно от изискванията на Австрия за
Последното докара до спекулации, че България от бежанци, като държавното управление нееднократно опроверга тези изказвания като.
" Пактът за леговище и миграция ще обезпечи по-справедлива и по-силна миграционна система, която ще има съответни резултати на място ", сподели Никол де Мур, държавен секретар по въпросите на убежището и миграцията на Белгия след приемането на законопроекта.
Прилагането на пакета от промени ще стартира от 2026 година
Какво плануват новите правила
Според измененията страните членки на Европейски Съюз, на чиито граници се намират мигрантите, ще правят скрининг, който ще им разреши да преценяват дали те могат да бъдат опасност за сигурността или здравето на Блока, както и какви са възможностите им за приемане на леговище, написа Франс Прес.
Обикновено хората, които бягат от спор, гонене или принуждение, дават отговор на изискванията за приемане на леговище. На тези, които търсят работа, евентуално ще им бъде отказано влизане.
Проверката ще продължава не по-дълго от седем дни и ще води до една от две благоприятни условия - подаване на молба за леговище или депортация.
Целта на тази наложителна гранична процедура е да се направи бърза оценка още преди влизането на бежанците за това дали молбата им за леговище е неоснователна или неприемлива. Хората, които са в гранична процедура за даване на леговище, нямат право да влизат на територията на Европейски Съюз.
По този метод част от молбите за леговище ще могат да бъдат обработени още на границата. Ще бъде опростена и процедурата по депортиране в страни, които Европейски Съюз счита за безвредни, като това ще се случва в границите на 12 седмици от отхвърли за леговище.
Данните на част от мигрантите, в това число биометрични, ще се съхраняват в нова платформа. Те ще се употребяват, с цел да се предотвратят вторичните им придвижвания, както и за определяне на мигранти с присъди.
Друг значим акцент в по този начин нареченият " механизъм за взаимност ". С него се отхвърля досегашния правилник, съгласно който страната, в която един мигрант е регистриран за първи път, е виновна за него. Това най-често са страните по външните граници на Европейски Съюз, в това число България.
Механизмът за взаимност планува систематизиране на мигрантите, които търсят леговище.
Страните, в които мигрантите идват за първи път, ще могат да реалокират избран брой хора, търсещи леговище, в други страни членки на Европейски Съюз. Ако дадена страна откаже да одобри бежанци, тя ще би трябвало да даде финансова помощ на други страни, които ще ги одобряват.
Приносът на страните членки може да се състои и в различни ограничения за взаимност. Това включва обезпечаване на гранична защита или помощ при разполагането на приемни центрове.
Ако някоя страна счита, че поема прекомерно огромна част от тежестта, тя ще може да изиска повече взаимност.
Работата по новия пакет стартира през 2015 година, когато над 1 милион мигранти влязоха в Европа, множеството бягащи от войната в Сирия и Ирак.
България гласоподава " за " законопроекта дружно с 19 други страни. Унгария , Полша и Словакия гласоподаваха " срещу ", а Чехия , Малта и Австрия се въздържаха.
Новината идва малко преди изборите за Европейски парламент на 9 юни, на които тематиката за миграцията е една от главните. В началото на април законопроектът беше.
Новият пакт се състои от 10 законодателни елементи. В него се дефинират разпоредбите, по които 27-те страни членки ще се оправят с мигрантите - от това по какъв начин да ги ревизират, с цел да открият дали дават отговор на изискванията за протекция, до депортирането им, в случай че не им е позволено да останат.
С новите правила се вкарва " механизъм за взаимност ", с който бежанците, които влизат на територията на Блока ще бъдат разпределяни. Това значи, че няма да се взима само поради коя е първата страна, я която бежанецът е бил регистриран, когато се взема решение къде да остане той.
Тези правила заменят Регламента от Дъблин, съгласно който страни членки можеха да връщат бежанци в първата страна, в която те са регистрирани. В множеството случаи това бяха страните с външна граница за Европейски Съюз, в това число България. Стриктното съблюдаване на регламента беше едно от изискванията на Австрия за
Последното докара до спекулации, че България от бежанци, като държавното управление нееднократно опроверга тези изказвания като.
" Пактът за леговище и миграция ще обезпечи по-справедлива и по-силна миграционна система, която ще има съответни резултати на място ", сподели Никол де Мур, държавен секретар по въпросите на убежището и миграцията на Белгия след приемането на законопроекта.
Прилагането на пакета от промени ще стартира от 2026 година
Какво плануват новите правила
Според измененията страните членки на Европейски Съюз, на чиито граници се намират мигрантите, ще правят скрининг, който ще им разреши да преценяват дали те могат да бъдат опасност за сигурността или здравето на Блока, както и какви са възможностите им за приемане на леговище, написа Франс Прес.
Обикновено хората, които бягат от спор, гонене или принуждение, дават отговор на изискванията за приемане на леговище. На тези, които търсят работа, евентуално ще им бъде отказано влизане.
Проверката ще продължава не по-дълго от седем дни и ще води до една от две благоприятни условия - подаване на молба за леговище или депортация.
Целта на тази наложителна гранична процедура е да се направи бърза оценка още преди влизането на бежанците за това дали молбата им за леговище е неоснователна или неприемлива. Хората, които са в гранична процедура за даване на леговище, нямат право да влизат на територията на Европейски Съюз.
По този метод част от молбите за леговище ще могат да бъдат обработени още на границата. Ще бъде опростена и процедурата по депортиране в страни, които Европейски Съюз счита за безвредни, като това ще се случва в границите на 12 седмици от отхвърли за леговище.
Данните на част от мигрантите, в това число биометрични, ще се съхраняват в нова платформа. Те ще се употребяват, с цел да се предотвратят вторичните им придвижвания, както и за определяне на мигранти с присъди.
Друг значим акцент в по този начин нареченият " механизъм за взаимност ". С него се отхвърля досегашния правилник, съгласно който страната, в която един мигрант е регистриран за първи път, е виновна за него. Това най-често са страните по външните граници на Европейски Съюз, в това число България.
Механизмът за взаимност планува систематизиране на мигрантите, които търсят леговище.
Страните, в които мигрантите идват за първи път, ще могат да реалокират избран брой хора, търсещи леговище, в други страни членки на Европейски Съюз. Ако дадена страна откаже да одобри бежанци, тя ще би трябвало да даде финансова помощ на други страни, които ще ги одобряват.
Приносът на страните членки може да се състои и в различни ограничения за взаимност. Това включва обезпечаване на гранична защита или помощ при разполагането на приемни центрове.
Ако някоя страна счита, че поема прекомерно огромна част от тежестта, тя ще може да изиска повече взаимност.
Работата по новия пакет стартира през 2015 година, когато над 1 милион мигранти влязоха в Европа, множеството бягащи от войната в Сирия и Ирак.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ