Политически сблъсък по горещите теми - доходи, инфлация и влизане

Политически конфликт по горещите тематики - приходи, инфлация и влизане в еврозоната. Знаковите лица на партиите влизат в открит спор по значимите въпроси, които вълнуват всички българи.



В студиото на „ Тази заран “ един против различен се изправят от „ - “, Георг Георгиев от -СДС, Деян Николов от „ “, Иван Иванов от „ за България “ и Георги Самандов от „ “.

Мястото на България в еврозоната

„ България не покри критериите за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 година поради конюнктурата в света – инфлацията на всички места бе висока поради войната в Украйна и финансовите рецесии. Надявам се, в случай че ние управляваме, инфлацията да стане по-ниска. Ние ще държим недостига в границите на 3%. Ще направляваме цените посредством нормалните способи – по дейна Комисия за защита на конкуренцията, по-голямо произвеждане на български артикули “, разяснява от ПП-ДБ.



„ Искам да охладя ентусиазма на господин Панев, тъй като конюнктурата явно не се отрази на Хърватия. От Европейската комисия споделиха, че повода за невлизане в еврозоната е гигантската инфлация. Това, което се случи в България, се отразява на всички моменти, в които вашият евентуално предстоящ финансов министър се е докосвал до държавния бюджет. Инфлацията стартира да се подвига още преди да стартира войната. Инфлацията няма потребност от пояснение – тя се усеща от всеки, който пазари. Това, което се случи в България е вътрешно произвеждане “, отвърна Георг Георгиев от -СДС.



„ Национално безконтролно е да се направи съдбоносно решение без да се допитаме до хората и да има референдум. Нещата се развиха добре, имайки поради, че се отсрочи участието в еврозоната. В отчет на Българска народна банка е записано, че има доста опасности и съвсем никакви изгоди. Важно е да кажем, че еврозоната не значи, че ще станем богата страна “, безапелационен е Деян Николов от „ “.



„ Изпуска се най-същественият спор – обедняването на популацията. За да влезем в еврозоната, ние би трябвало да отговаряме на избрани критерии – невисок недостиг. Той значи липса на обществени заплащания, липса на индексация на приходите и още обедняване на популацията. Инфлацията може да се успокои с таван на цените. В контракта за участието в Европейски Съюз е заложено влизането в еврозоната, само че въпросът е по кое време е моментът “, изясни Иван Иванов от „ за България “.



„ Няма по какъв начин една валута да ни направи по-богати. По-богати може да ни направи една работеща стопанска система. От 1 януари 2025 година също няма да успеем да влезем в еврозоната. Приходите от акцизи и Данък добавена стойност са по-ниски макар инфлацията. Трябва да се спре с политическите нападки, а даваме решения. На хората им омръзна да установяваме, хората желаят решения “, акцентира Георги Самандов от „ “.

Инфлация и борба с високите цени

„ Истинските ограничения против инфлацията е увеличение на българското произвеждане. Когато сме вносители на обичайни български артикули като домати, яйца и сирене – естествено, че цените ще са високи. Бях в Цариброд, където ми описаха по какъв начин българите отиват на вълни от София да купуват хубава и по-евтина храна. Ние това можем да го създадем тук – от вносител да се превърнем в експортьор на храни “, уточни.

„ В Германия цените са по-ниски. В Европа са по-ниски. Как „ увеличените “ от вас приходи се усетиха от хората в случай, че инфлацията надвишава приходите. Даже няма потребност да диспутирам с вас. Този диалог би трябвало да го водите с жителите, които всеки ден пазарят. Гражданите в центъра на София не са единствено тези, с които би трябвало да говорите “, обърна се Георги Георгиев от -СДС към Панев.

„ Влизането на България в еврозоната ще докара до повишение на проинфлационните процеси. Събрали сме 450 хиляди подписа и ще проведем референдум, с цел да не се приказва тази тематика още 20 години. Ако се наложи 10% надценка, представете си какво ще се случи със профилирани магазини като млекарски, месарници и прочие Те ще би трябвало да създадат 100 хиляди оборот, с цел да покрият разноските си. Това би блъснало дребния и междинен бизнес “, изясни Николов от „ “.

„ Таван на цените ще докара на липса на избрани артикули. Пак виждаме констатации. Това, което ние от „ “ споделяме, че тези обезщетения можем по методика, създадена от Европейски Съюз, да отидат при дребния и междинен бизнес. Дори и на калпак да се дават – ще отидат при 200 лв. на всеки български жител. Парите отиват не където би трябвало, отиват при милионерите “, безапелационен е Самандов от „ “.



Според Иван Иванов от би трябвало да продължи държавната интервенция в пазара:

„ Очевидно пазарните механизми не работят. Ние имаме среща с производители, които споделят, че в комерсиалната мрежа продуктите са с сред 60% и 100% надценка. Не знам дали дейностите на служебния кабинет ще даде резултат, само че това би трябвало да стане незабавно в първите дни на новия парламент. Българският производител може да съществува с помощта на помощите, отпуснати от предното държавно управление – 700 млн. лв. държавни помощи за аграрни производители “.